Веднъж един монах от манастира „Св. Дионисиат“, на име Антим, отишъл в болницата на светата обител, за да навести новопостриган монах, който се разболял веднага след пострижението. За да утеши страдащия, той му разказал следната случила се лично с него история:

„Брате, имай, надежда във Владичицата наша Богородица, великата Лекарка и непрестанна Застъпница за всички монаси. Чуй какво се случи с мен, за да разбереше неизмеримото ѝ застъпничество.

Когато бях на твоята възраст, на двадесет и пет години, и, както и ти, бях приел скоро преди това пострижение, аз също тежко се разболях. Вследствие на болестта дълго време бях инвалид. Не зная дори каква беше тази болест: ревматизъм или нещо друго, но цялото ми тяло беше сковано от някакво безсилие. Придвижвах се с патерици. И сякаш това не беше достатъчно, но и на очите ми притъмня, така че трудно различавах предметите.

Идваха двама доктори, правиха ми изследвания, но нищо не можаха да ми помогнат. Колкото повече време минаваше, толкова по-зле ставах. Ден и нощ плачех и казвах:

— Боже мой, какво е това, което ме връхлетя?! Може би съм най-големият грешник?! Едва постригано монахче, сляпо и парализирано, аз лежа в болницата, оставен на грижите на старците от манастира?! По-добре да умра!

Мнозина братя ме съветваха да отида в света, за да ме прегледат по-опитни лекари. Но един от иноците от нашата обител, много уважаван и благочестив, дойде веднъж при мен и каза:

— Слушай, дете мое! Ти знаеш, че в нашия манастир се намира древната чудотворна икона „Акатистна“. Тя е дар от император Алексей III Комнин на основателя на нашия манастир преподобни Дионисий. Върху сребърния ѝ обков и върху дървото все още има запазени надписи, свидетелстващи, че това е същата икона, с която патриарх Сергий е обиколил стените на Константинопол, което всъщност е спасило града от персите и аварите през 626 година. Именно пред тази икона нашите отци и майки за първи път са изпели акатиста, благодарейки на Пресвета Богородица за спасението. Преданието говори, че това е една от седемдесетте икони нарисувани лично от св. евангелист Лука. От нея неведнъж се е стичало благоуханно миро. И така, отиди и ти, падни пред нея и с гореща вяра и сълзи попроси от Божията майка изцеление, и ще видиш, че Приснодева Мария, като страдаща майка, и тебе ще помилва.

Тези думи ми дадоха сили, укрепиха вярата ми и аз от цяла душа се обърнах към Пресвета Дева Мария, молейки я за милост и подкрепяйки молитвите си с горещи сълзи.

В навечерието на празника на иконата, през петата събота на Великия пост, аз отидох в храма и останах там цяла нощ. О, колко дълго се молих пред светия образ на Божията майка! Точно там, изтощен и уморен, съм заспал. И, о чудо! Видях облечената цяла в злато Богородица, в лъчезарна светлина, цялата искряща от сияние и слава. Тя стоеше на два лакътя във въздуха и ме гледаше със спокоен поглед. След това медоточивата ѝ уста произнесе думите:

— Защо плачеш, чедо мое Антиме?

— Как да не плача, Преблага майко?! Нима не виждаш окаяното ми състояние, в какво съм се превърнал?

— Не плачи, а мисли за своето спасение.

Като каза това, Тя ме благослови и се възнесе нагоре. Събудих се веднага. Разтривам очи и … виждам горящите кандила! Напрягам се да стана и… свободно ставам и вървя! Тогава изведнъж разбрах всичко. Пресвета Богородица беше извършила чудо, бях напълно здрав. О, каква радост изпитах тогава, не мога да опиша колко сълзи на благодарност пролях и колко химни изпях!

Скоро след това клисарят отвори храма и виждайки ме да си стоя на краката, не повярва на очите си. Когато монасите научиха, че съм здрав, всички от глъбините на душата си прославиха Господ и Неговата Пречиста майка, за Тяхната безкрайна любов и застъпничество“.

Горе: Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Акатистна“

от славянобългарския манастир „Св. вмчк Георги Зограф“  на Света Гора Атон.