Веднъж един монах от манастира „Св. Дионисиат“, на име Антим, отишъл в болницата на светата обител, за да навести новопостриган монах, който се разболял веднага след пострижението. За да утеши страдащия, той му разказал следната случила се лично с него история:
„Брате, имай, надежда във Владичицата наша Богородица, великата Лекарка и непрестанна Застъпница за всички монаси. Чуй какво се случи с мен, за да разбереше неизмеримото ѝ застъпничество.
Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.
Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони.