Оригиналът на иконата в Иверския манастир
На 1 февруари в столичния храм „Св. мъченица Параскева“ на ул. „Раковски“ № 58 пристигна копие на чудотворната икона на св. Богородица, наречена Иверска (известна още и като Портаитиса, т.е. Вратарница). Светинята е донесена от светогорския Иверски манастир, с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и е дар за Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян".
Тя ще остане в столицата ни до понеделник, 5 февруари. През това време храмът ще работи с удължено работно време, за да могат желаещите християни да се поклонят на светинята, даряваща покаяние, избавление от скърби и беди, нападения на зли хора и внезапна смърт.
През петте дни на престоя на Богородичната икона сутрин ще се служи от 8 часа утреня, от 9 часа св. Литургия, а вечер от 17 ч. - вечерня и акатист.
Чудесата и изцеленията, станали чрез тази света икона, са неизброими. Ще разкажем само за някои от тях.
Иверският манастир дължи на нея спасението си от нашествие на нечестиви врагове. Известно време след явяването на чудотворната икона през 1044 г. агаряни под предводителството на Амир акостирали с петнадесет кораба на брега на Света Гора и обкръжили Иверския манастир. Уплашените монаси взели от храмовете свещената утвар и светата Иверска икона и се скрили в една здрава кула. Враговете нахълтали в манастира, опустошили го, завързали колоните на съборната църква с дебели корабни въжета и се помъчили да ги разрушат, а заедно с тях - и целия храм, но не успявали.
Като гледали това, монасите от дълбините на сърцето си и със сълзи викали към Пречистата Дева - и всесилната Владичица не отхвърлила моленията им. По Нейна повеля внезапно се разразила силна буря, от която всички агарянски кораби и всички врагове, които били на тях, потънали в морската бездна. Само военачалникът им Амир, който по това време се намирал в манастира, останал жив. Като видял гибелта на войниците си и на корабите си, той се разкаял за дързостта си и като посипал главата си с пръст, помолил монасите да се помолят на истинския Бог за избавянето му от гибел. При това им дал много злато и сребро за построяване на нови стени около манастира, които били издигнати много по-високо от предишните.
Веднъж в манастира свършило брашното и игуменът много скърбял за това. Богородица му се явила насън и му рекла:
- Чедо, защо скърбиш за това, че брашното е свършило. Иди в житницата и ще видиш как непрестанно се грижа за вас.
Като се събудил, игуменът отишъл в склада за жито и видял, че е пълен до горе с брашно. Тогава веднага свикал братята и всички единогласно прославили Бога и покровителката си - Преблагословената Божия Майка.
Друг път Владетелката на света попълнила в манастира недостига от вино, а веднъж напълнила изпразнените съдове с елей. Казват, че тази чудотворна икона, намирайки се до манастирските порти, често не е позволявала на хора, имащи някаква душевна нечистота, да влязат там, така че някои големи грешници, опитвайки се да влязат в двора на манастира, са падали мъртви.
Видът на Божията Майка на тази икона е строг и внушава неволен трепет у поклонниците. Размерът и очертанията на божествения ѝ лик са величествени. Майката на щедростта и утехата се явява сякаш повече Майка на справедливия и страшен Съдия. Чертите на лицето ѝ са изключително изразителни, никъде тук няма подобна икона, въздействаща така върху мисълта и боязливото въображение. Има наистина на света Гора, в Хилендарския манастир, икона на Божията Майка, наречена Троеручица, на чийто лик също е придадено строго изражение. Но там по всички черти е разлята естествена светлина, а тук иконата е тъмна и върху нея почти няма следи от нейното оцветяване. На бузата на Пресвета Богородица “Портаитиса” и досега се вижда белег от кървава рана. Според преданието тази рана ѝ е нанесена от един арабин - пират, на име Варвар. От удара на светотатствената ръка по чудесен начин потекла кръв. Варвар бил поразен от това чудо, разкаял се за постъпката си, приел кръщение в Ивер, а после - и ангелски образ (монашество - бел. ред.).
Бележитият поклонник Барски съобщава следните сведения за тази чудотворна икона: “В този прекрасен, построен до вътрешните манастирски порти храм, на иконостаса, вместо обичайната Богородица, се намира една свята и чудотворна икона, наречена от древните монаси Πορταιτισσα, тоест Вратарница, с твърде страховит поглед, с големи очи, държаща на лявата си ръка Христа Спасителя, с почернял лик поради многото години, но с напълно запазени черти, цялата, освен лицето, покрита със сребърнокована позлатена риза и освен това изпъстрена със скъпоценни камъни и златни монети от различни царе, князе и благородни боляри, дарени заради многото ѝ чудотворства, а също така видях с очите си окачени златни монети и други дарове от руски царе, царици и царски дъщери, императори и императрици, князе и княгини.
Тази света икона има и знак или белег от рана на шията, нанесена ѝ в древността от един човек, който преди това бил неверник и се наричал Варвар, и от злоба и омраза я ударил с нож, а след това, като видял, че веднага - о, чудо! - изтекла много кръв, която и до сега личи, се покаял и повярвал, станал монах скитник и се спасил, и днес се нарича свети Варвар, и е изобразен там в преддверието, черен като Моисей Мурин, но по-млад, и с предишните си оръжия, с нож, стрели и лък. А над тази света икона има покривало, което я предпазва от напрашване и служи за украса и великолепие. Цялото е изпъстрено с дребни изкусно обработени и различно изглеждащи черупки от бисерни миди. А от него пред светата чудотворна икона висят четиринадесет големи кандила, някои от които са от чисто сребро, а други са сребърнопозлатени. А под нея има една завеса, която цялата е изкусно украсена с различни дарове от благоговейни християни - със скъпоценни малки иконки и сребърнопозлатени кръстчета. Освен тях, в храма висят и много други кандила и твърде удивителни дарове, за слава и чест на тази света икона и за незабравим спомен за неизказаните ѝ чудеса.
Охраната и усърдната грижа за храма, както и благоговейното служение на иконата, са поверени на един иеромонах, избран и определен от всички други братя като най-благоговеен и най-добродетелен, като едно от послушанията, и се нарича προσμοναριος, тоест винаги пребиваващ. Той не прави нищо друго, освен през по-голямата част от денонощието да пребивава вътре в храма, като го украсява и има постоянна грижа за споменатите по-горе четиринадесет кандила, които висят пред иконата. Щом някое от тях угасне, веднага го запалва от постоянно горяща свещ на сребърен свещник, пее правило и молебен през всички дни и нощи, и прислужва на общия чреден иеромонах, сменящ се всяка седмица, който идва там два пъти седмично и служи светата Литургия за слава на Божията Майка”.
Иконата на Пресвета Богородица е украсена с великолепна нова риза, обсипана със скъпоценни камъни. Пред нея гори скъп многолистен сребърен свещник, дарен заедно с ризата от московски граждани. Под тази нова риза върху иконата е запазена древна риза, грузинска изработка, върху която е гравиран следният надпис на грузински език: “О, Владичице, Майко на човеколюбивия Бог, всенепорочна Дево Мария! Спаси (букв. помилуй) душата на господаря ни Кай Хосро, син на великия Кваркваре. А аз, Твоят немощен и смирен раб Амвросий, благодаря на Теб, Която удостои мен, недостойния, да позлатя и украся светата Ти икона Вратарница. Ето, Владичице, приеми от мен, грешния, това малко дръзновение (принос, дар) и запази остатъка от живота ми непорочен, а в деня на излизането на грешната ми душа ме защити и скъсай ръкописанието на греховете ми, и ме постави отдясно на трона на Твоя Син и наш Бог, Владичице, защото Нему заедно с безначалния Му Отец и с всесветия, благ и животворящ Негов Дух подобава слава сега и винаги, и във вечните векове, амин!”.
Чудотворната икона на Иверската Божия Майка Портаитиса се чества с тържествен празник на втория ден от Светлата седмица на светата Пасха. Тогава се извършва литийно шествие със светата икона до брега на морето - до мястото, където тя е била приета от морето от отшелника Гавриил, и там се отслужва божествена литургия. Това място се намира недалеч от манастира. Там се намират няколко келии и църква, посветена на Пресвета Богородица.
Молитва
която се чете пред Иверската икона на молебен
в нейния параклис на Света Гора
О, Пресвета Господарке Владичице Богородице! Приеми недостойната ни молитва и ни запази от нападение на зли хора и от внезапна смърт, и ни дари покаяние, преди да е дошъл краят. Бъди милосърдна към молението ни и ни дари радост вместо скръбта. Избави ни, Владичице, от всякакви беди и напасти, скърби и страдания, и от всякакво зло. И удостой нас, грешните Твои раби, да застанем отдясно по време на Второто Пришествие на Твоя Син Христос, нашия Бог, и заедно с всички светии да станем наследници на Небесното Царство и на вечния живот в безкрайните векове. Амин.
