На 18 май в залата на Софийска св. митрополия проф. протопрезвитер Теодор Зисис, патролог и почетен професор на Аристотелевия Университет – Солун, изнесе беседа на тема: „Православието днес“. Отец Теодор е от Пирейска митрополия на Еладската православна църква, известна с твърдата си антиикуменистична позиция. Сайтът „Всемирното православие“ многократно е отразявал становището на нейния митрополит Серафим.

Делегацията от съседна Гърция е у нас по покана на Ловчанския митрополит Гавриил. В нея влизат още: протопрезвитер Матеос Вулканеску, отговарящ за междуправославните връзки в Пирейска св. митрополия - Еладска Архиепископия, архим. Павел Димитриакопулос, Антисектантски отдел на Пирейска св. митрополия, и монах Серафим Зисис - богослов, подвизаващ се в манастира „Пантократор”, Северна Гърция. Преводач от гръцки език беше о. Борислав от Врачеш, който обгрижва духовно и Ботевградския (Зелински) манастир „Рождество на Пресвета Богородица“.

Предишния ден делегацията беше приета от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. „Дойдохме да изразим нашата радост към Вас, защото Българската и Грузинската църква, които напуснаха Световния съвет на църквите, ни карат да се надяваме, че на предстоящия Велик събор в о. Крит няма да подкрепите икуменизма”, каза протопрезвитер Теодор Зисис. Патриарх Неофит прие радушно делегацията и изпрати благопожелания на Пирейския митрополит Серафим.

„Православието се намира днес пред историческо събитие – Всеправославният събор през м. юни 2016 г. за някои е радост, за някои – безпокойство – с тези думи започна беседата на протопрезвитер Теодор Зисис в залата на Софийска митрополия. „Радост, защото такъв събор се организира след дванадесет века - от Седмия Вселенски събор през 787 г. са минали близо 1200 г. Всички в богословските факултети изучаваме, че е имало Седем Вселенски събора, но всъщност е имало и още два: Осмият през 879 г. при Цариградския патриарх Фотий и Деветият през 1351 г. по времето на св. Григорий Палама“. Дали те ще бъдат признати за Вселенски на предстоящия Всеправославен събор?“

По-нататък в словото си о. Теодор Зисис подчерта, че готвеният през юни на о. Крит Всеправославен събор е трябвало да бъде Вселенски, но Цариградският патриарх Вартоломей не е искал да бъдат признати тези два събора, защото те са били срещу решения на католиците, а сега той е за обединение с католическата църква. През август-септември 2015 г. той заявил, че съборът не може да се нарече вселенски, защото в него няма да участват католиците.

Друга причина е, че според регламента на Всеправославния събор от всяка Поместна православна църква ще могат да участват само по 24 епископи, докато на Вселенски събор вземат участие всички епископи от съответната Православна църква.

На въпрос на сайта Всемирното православие: „Какви са опасностите според Вас от събора? Какви са опасните начини, чрез които могат да наложат икуменизма?“, о. Теодор Зисис отговори, че може да се очакват хитри уловки от страна на Вселенския патриарх. А на въпроса на сайта: „Има ли Еладската православна църква официална позиция за документите на събора? Въобще какви са настроенията на Вашата църква към икуменизма и в частност към самия събор?“, той отвърна, че такава позиция ще бъде взета скоро. На 24 май ще се проведе събрание на Св. Синод на Еладска архиепископия. 12 от общо 81 митрополити са против текстовете най-вече по основната тема: „Отношението на Православнта църква с останалия християнски свят“, надеждите са, че и останалите архиереи ще изслушат основанията им и ще променят решенията си.

Темите, които според проф. протопрезвитер Теодор Зисис трябва (или е трябвало) да бъдат разгледани на Всеправославния събор на о. Крит през  м.юни, са:

За икуменизма – Темата за отношенията на Православната църква с останалия християнски свят ще бъде центърът, сърцето на събора. Как ще се отнася Православната църква към католици, протестанти, монофизити и други вероизповедания. От проекто-текстовете се вижда, че тези ереси са признати за църкви. Затова са въстанали някои архиереи от Поместни църкви и цялата Българска православна църква. Това решение ще има практически последствия – дали преминаващият от друго изповедание в Православната църква ще бъде само миропомазан или кръстен наново, както това се прави на Света Гора, Атон.

Преподобни Иустин Попович и св. Паисий Светогорец са определили икуменизма като ерес. Не знаем дали на този събор ще бъде осъден икуменизмът или обратно, ще бъде оправдан и въведен. Според принципа на единогласие при взимане на решенията, ако Българска и Грузинската православна църква не подпишат за икуменистичния курс, този въпрос ще отпадне. Патриарх Вартоломей късно се е усетил за тази опасност. През януари на предсъборната среща в Шамбези той се е опитал да прокара консенсусното решение, но този принцип не е записан в устава на Всеправославния събор и затова не може да се прилага.

Темата за унията

Темата за календара и Възкресение Христово трябваше да бъде поставена, за да празнуваме всички заедно по новия или по стария стил.

Богословските диалози – дали и други църкви освен Българската и Грузинската ще излязат от Световния съвет на църквите (ССЦ), дали ще се решат да осъдят масонството? Вселенският патриарх Атинагор (1948-1972 г.) е бил икуменист, а Вселенският патриарх Мелетий Метаксакис (1921-1935 г.) - масон. Дали двамата ще бъдат осъдени на събора? Преп. Иустин Попович е бил категорично против Православната църква да се унизява да бъде една от стотиците „църкви“ в ССЦ. Правят се опити да се прокара първенството на католическия папа, докато в Православната църква първенството на Вселенския патриарх е по чест, като пръв между равни. Но вместо да осъдят първенството на папата, някои православни богослови го приемат и за Вселенския патриарх, да бъде не пръв между равни, а само първи.

Темата за брака –граждански или смесени бракове на православни с католици, протестанти, монофизити или от други вероизповедания. Нали не може да имаме молитвено общение с еретици? Какво ще бъде това съжителство? Уж по икономия се разрешават сега тези бракове.

Да се отговори от православна гледна точка на въпроса за съществуването на гей-браковете? Тази година не можахме да празнуваме Рождество Христово, защото гръцката държава взе решение да признае гей-браковете. Съпротива имаше само от няколко архиереи и разбира се, от Света Гора, Атон.

Темата за мисията на Православната църква в останалия свят – как ще помогне за мира, свободата и братската любов, против расизма.

Темата за поста – взето е решение той да остане както досега.

В един от текстовете се говори за изгубеното единство на Православната църква, но тя никога не го е губела, за да се налага да го търси сега. Ако еретиците се върнат в Църквата, тогава ще бъде възстановено предишното единство.

На въпрос от залата дали този събор ще има тежест, дали ще бъде приет от хората, проф. протопрезвитер Теодор Зисис отговори, че като се казва, че взетото решение на Събора трябва да бъде прието от всички, това означава две неща: то да отговаря на догмите на Църквата, и да се приема от всички вярващи. В историята на Църквата някои събори са били осъдени като лъжесъбори, например Флорентинският (1438-1439 г.), именно от съвестта на вярващите.

Бяха зададени въпроси за борбата на Пирейска митрополия с икуменизма и сектите; и беше констатирано, че такъв важен въпрос като биоетиката, включваща сурогатното майчинство, донорството на органи, кремацията и др., не е поставен на Всеправославния събор.

Организацията на предстоящия събор започва още през 1923 г., през 1961 г. отново се правят опити да бъде организиран. Замислян е бил като Вселенски събор. Въпросът е дали на Всеправославния събор на о. Крит, започващ на великия празник Петдесетница, 19 юни 2016 г., ще бъде потвърдена и гласно заявена Истината за Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, формулирана в определенията и свещените канони на Вселенските събори, Поместните събори, Светите отци и другите догматични и символични паметници, недвусмислени и безспорни в съзнанието на Нейната пълнота. За да се случи това, се възлагат големи надежди на нашата родна Българска православна църква.