На 10 май 2013 г. Братството при софийския катедралнен храм „Света Неделя” за трета поредна година организира и осъществи поклонническо пътуване до Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий” (Видинска епархия), а на връщане успя да посети и Обрадовския манастир „Свети вмчк. Мина”, намиращ се близо до столицата. Празникът „Живоприемен източник” се отбелязва ежегодно на Светли Петък – първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с обновлението на храма на Пресвета Богородица, намиращ се вън от стените на Цариград, наричан още „Живоприемен източник”, или „Балъклъ” (тур. Bal?kl? – т.е. Рибята църква).
Празникът има предистория, свързана с чудото, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник” (Балъклъ). В синаксара на празника четем, че преди да се възкачи на императорския трон, бъдещият византийски император Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по тези места видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата си и той навлязъл в гъстата гора, търсил навсякъде вода и когато не намерил, се върнал опечален. Тогава бъдещият император чул женски глас: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо”. Ободрен от гласа, младият Лъв подновил търсенето, но все така безуспешно. Тогава отново чул гласа: „Император Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва. Ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца. Ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място”, рекъл гласът на Пресвета Богородица. Така и станало и се изпълнило не само чудното проглеждане на слепеца, но и не след дълго Лъв станал император.
На мястото, от което почерпил водата младият император построил великолепен храм. Божията Майка му обещала следното: „В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра, и няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини, нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство”. И наистина, от тогава на това място стават много чудеса. Синаксарът на празника споменава за император Юстиниан Велики, който получил изцеление при извора. В знак на благодарност той построил още по-голям и красив храм. Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри станали много чудеса на изцеление от най-различни болести. Синаксарът предава и разказа за един възкресен мъртвец от Тесалия, който преди да издъхне усърдно помолил да бъде откарат в църквата на извора. Когато излели върху трупа му три ведра вода мъртвият оживял.
Първият, който нарекъл Божията Майка „Живоприемен източник” и въвел това наименование в църковна употреба бил преп. Йосиф Песнописец, живял през IX в.. Във времето на Никифор Калист се появил и завършеният иконографски образ на „Пресвета Богородица – Живоприемни източник”, познат и днес в православния свят. За съжаление, храмът заедно с манастира при него пострадали при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 г. и от нашествието на османските турци в първата половина на XV в.. През 1833 г. патриарх Константин поискал от султана и получил разрешение да изгради отново храм при Живоприемния Богородичен източник. Вероятно новоизграденият храм, който съществува и днес бил осветен от патриарха именно на Светли петък и това празнично събитие влязло в Синаксара на Православната църква, отбелязваща го и до днес на този ден. И днес много хора с помощта на Божията Майка продължават да намират на това място утеха и изцеление от болести и скърби.
Поклонниците от София успяха да стигнат в Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий” за началото на празничната света Литургия, отслужена от Видинския митрополит Дометиан, в съслужение с викария на Видинска св. митрополия, Величкия епископ Сионий и духовници от Видинска и Софиска епархии. От катедралния храм „Света Неделя” участие в светата богослужба взеха неговият председател – ставр. свещеноик. Мина Минчев и дякон Петър Симеонов.
Мнозина наричат Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий” духовната перла на Северозападна България. Действително, това е най-големият манастир във Видинска епархия и е четвъртият по големина в България. Манастирът има инересна история, водеща началото си от времето на Втората българска държава (1240), когато се е наричал „Врещицки”. Във времето на османското господство светата обител претърпяла многобройни набези и дори няколко опустошения. В близък до сегашния си възрожденски стил манастирът бил възобновен от ктиторите Илия Стоянов от с. Драганица и Александър Дамянов (архим. Антим) от Берковица. В 1874 г. бил даден ферманът за построяването на сегашния величествен съборен храм, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий. Храмът бил официално осветен в 1891 г.. (По-подробно за историята на Клисурския манастир вж дописката от 3 май 2011).
Съборният храм представлява трикорабна, триапсидна възрожденска псевдобазилика с купол и открит притвор, от двете страни на който са разположени две високи камбанарии. Иконостасът е истинско творение в българското възрожденско изкуство и е дело на майстор Стойчо Фандъков. По-голямата част от иконите му са дело на Никола Образописов (ХVІІІ-ХІХ). Храмът и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който вид са запазени и до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработили и иконостаса. Стенописите са дело на Господин Желязков, ученик на руския художник-живописец Иля Репин и проф. Георги Богданов.
Близо до съборния храм „Св. св. Кирил и Методий” се намира една по-малка църква, построена преди няколко години и носеща името на „Св. Николай Чудотворец”. Манастирският комплекс вклюва още три големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградени от добре поддържан вътрешен двор. В една от сградите е устроен музей, който бе осветен миналата година от Видинския митрополит Дометиан. Музеят показва изключителни експонати и реликви не само на светата обител, но и на Видинската света митрополия като: оригиналните одежди на първия български екзарх и неговата среброкована корона; лични молитвени реликви на първия игумен на светата обител, както и неговият кръст, изработен в 1791 г. в Русия, по времето на император Павел; свето Евангелие от 1778 г. с обков от злато и сребро; реликви от други храмове, останали в наследство на светата обител. Нагледно е представена и богатата история на Клисурската света обител, преведена и на английски език и изпълнена с много дати и имена на всички игумени с техните братства. В съседство с музея е организирана и т.нар. „купчийница”, където са изложени икони, изработени в иконописното ателие на манастира, под ръководството на игуменката – нейно преподобие майка Таисия. В друг от жилищните корпуси е устроен магазин, в който се продава екологично чиста продукция от манастира (малиново вино, мед и др.).
Преди шест години, с благословението и съдействието на Величкия епископ Сионий в манастира се заселиха шест монахини – българки от Вардарска Македония, преминали към Българската Православна църква след църковния разкол в Македония и създалото се духовно безпокойство и непоносима ситуация, в следствие от политизирането на църковния климат там. Заедно с още една сестра от София, те образуват необикновено монашеско сестринство. Духовен наставник на манастира е архим. Антим, протосингел на Видинската света митрополия.
След светата Литругия всички богомолци, начело с Високопреосвещения Видински митрополит и викарийния му епископ се отправиха към аязмото „Живоприемен източник”, намиращо се под манастира. Там бе отслужен празничен водосвет и бе раздадена нафората. В края на водосвета епископ Сионий прибави към осветената и вода от извора „Живоприемен източник” („Балъклъ”). Накрая всички духовници се качиха на чердака на манастира, където бяха почерпени с кафе от сестрите, а останалите поклонници имаха възможността подробно да разгледат музея и да се подкрепят с храна и напитки в двора му и околните заведения. Точно в 15 ч. всички поклонници се качиха в автобуса и продължиха пътуването си до един от най-старите и известни манастири около София – Обрадовския „Свети вмчк. Мина”, намиращ се на 7,5 км. от столицата и построен на южния бряг на Владайската река, в бившото село Обрадовци (сега квартал „Бенковски” на столицата).
Според една легенда, разказвана от местни жители, Обрадовският манастир „Свети Мина” бил основан през късно-римската епоха, без да е известно колко време е просъществувал и кога е бил разрушен. Споменът, че някъде по тези места се е намирал православен манастир, носещ името на светеца-воин обаче се запазил. Пез XI в. на мястото на сегашната света обител съществувал голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох. Той бил част от т.нар. „Софийска Мала Света Гора” – пръстен от манастири около днешната столица. Кръстоносните походи и османското нашествие обаче напълно заличили следите на тази света обител.
При прокопаването на коритото на р. Владайска били открити основите на сгради, a през 1927 г., около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си видели, че животните започнали да изриват керемиди, тухли и други строителни материали от мястото на стария манастир. Бона Велинова (Баба Бона) от село Григорево, която открила над 100 разрушени църкви и манастири им показала мястото където се намирали основите на старата църква и олтарната апсида, до която било някогашното аязмо със светена вода. Другите предмети, изровени на територията на манастира били дискос, който в момента се съхранява в Музея на св. Синод и горната част на кадилница.
Мълвата за откриването на манастира се разчула бързо и скоро към светата обител започнали да се стичат хора от всички краища на страната. През 1942 г. манастирското настоятелство в лицето на управата на обрадовската църква „Св. Николай” и монахиня Анисия от църквата „Св. Петка” в Орландовци се заели с изграждането на нов храм. Материалите били дарени от местни хора, а строителството започнало на 19 август същата година и приключло три години по-късно. Главен зидар бил известният майстор от Варна – Тома Иванов. Иконите на олтара в съборния храм са дело на проф. Георги Богданов, а самият иконостас бил резбован от двама майстори от София: Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора му – съдове, полиелеи, икони, килими и др. са дарени от посетители. В притвора на храма се намира голяма икона на св. Мина, за която има свидетелства, че е чудотворна. Хиляди вярващи идват в манастира, за да се помолят за здраве, спасение и избавление. Някои идват, за да измолят рожба, а други, за да имат сполучлив брак. Мнозина от тях се връщат след това, за да благодарят на светеца за измолените Божии благодеяния.
През 1956 г. започнало строителството на параклис, посветен на светите безсребърници Козма и Дамян, а през късната 1957 г. параклисът бил завършен и осветен. В олтара му е вградено аязмо и понастоящем този параклис се използва за зимна църква. Построена била и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969 г., като на нейно място били издигнати две други жилищни сгради. От самото си създаване манастирът бил девически, като монахини е имало до м. септември 2003 г., когато починала и последната сестра – Златка. Доскоро в светата обител служеше о. Любен Коларски, който почина на 11 септември 2010 г. при автомобилна катастрофа. Отец Любен посвети повече от 30 години на служение на Бога и Българската Православна Църква, като през последните десет години бе ефимерий на Обрадовския манастир, а накрая изпълняваше и длъжността на игумен на светата обител.
Преди няколко години бе издигнат и нов съборен манастирски храм, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец, чудесно изписан от зографа Диан Костов. Поклонниците имаха възможността да посетят и този храм, а о. Атанасий Тахиров, ефимерий на манастира и енорийски свещеник на Световрачене разказа историята на манастира и раздаде за благословение на всеки от поклонниците по едно великденско яйце. Накрая всички изпяха тропара на Възкресение и поеха обратно към автобуса, за да се завърнат духовно обогатени в София.
Ползвани материали:
http://www.bulgariamonasteries.com, http://www.pravoslavieto.com, http://www.pravoslavie.bg, http://www.bulgarianmonastery.com, „Църковен вестник”, бр. 8, 2011 г., http://bg-patriarshia.bg, http://cudo.blog.bg, http://bnt.bg, http://bg.wikipedia.org
