На 9 март 2016 г., празника на св. Четиридесет мъченици, братството към катедрален храм „Света Неделя” и храм „Св. Богородица – Живоприемен източник“ в столицата осъществиха поклонническо пътуване до Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици” и Ботевградския (Зелински) манастир „Рождество на Пресвета Богородица”.

Поклонниците тръгнаха рано сутринта от София и успяха да стигнат навреме във Врачешкия манастир, където взеха молитвено участие в св. Литургия, оглавена от Неврокопския митрополит Серафим. След богослужението бе отслужен водосвет и благословен постният корбан за празника. Богомолците имаха време да се поклонят на чудотворната икона на Божията майка и на частица от мощите на един от светите Четиридесет мъченици, както и да разгледат манастира и да общуват с духовниците, дошли на празника, и със сестрите от манастира.

Днес Врачешкият манастир е действащ, с впечатляващо сестринство по броя на монахините и послушниците и висота на духовния живот. Строго се съблюдават изпълнението на монашеските правило и манастирският устав. Светата обител има два празника: 9 март (Св. 40 мъченици) и 8 септември (Рождество Богородично).

Интересна е историята на манастира, тъй като е построен по време на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския владетел Теодор Дука (Комнин) при Клокотница (на 9 март 1930 г.). Битката била спечелена в деня, в който се празнува паметта на св. Четиридесет Севастийски мъченици. Затова цар Иван Асен построил няколко църкви и манастири в тяхна чест, сред които е и Врачешкият манастир.

При нашествието на османските турци в края на XIV в. манастирът бил частично опожарен, а при набезите на кърджалийските турци през XVIII в. бил сринат напълно и потънал в забвение до 1890 г., когато според преданието Пресвета Богородица се явила на един местен благочестив младеж, Атанас Якимовски, който пасял стадото си под шествековната манастирска круша. Божията майка му показала мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо, недалеч от манастира, и му поръчала да възстанови светата обител. След като младежът споделил видяното със селския свещеник, о. Петър Цанов, същият събрал съселяните и направил разкопки, при които били открити основите на манастирския храм, както и кости на убити монаси и части от дървен полилей, кадилница и една неповредена икона на Божията майка (XVII в.). През 1891 г. върху основите на старата църква била построена малка църквица от най-известния майстор в Благоевградския район по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възродил и функциите си като мъжка обител, а от 1937 г. бил превърнат в девически, какъвто е и в момента.

Той представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна съборна църква, без купол, с вътрешен и открит притвор, над която се издига камбанария. Около нея са разположени жилищни и стопански сгради. В една от жилищните сгради се намира параклис, посветен на св. Климент Охридски. Манастирът е ограден от висока зидана ограда и е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цветя и растителност в целия комплекс. В близост до манастира, на брега на реката, се намира и лековитото аязмо.

След като вкусиха от корбана за празника, поклонниците продължиха пътя си към Ботевградския (Зелински) манастир „Рождество на Пресвета Богородица”, където бяха топло посрещнати от о. Борис. Ботевградският манастир се намира в курортната местност Зелин, на около 2,5 км югоизточно от Ботевград. Преданието разказва, че бил основан в XIV в., но е възстановен в сегашния си вид през 1926 г. Той се състои от църква и няколко жилищни сгради. През последните години в една от тях е устроен ученически летен лагер.

Храмът представлява малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор, а недалеч от него се намира и неголяма камбанария. На една мраморна плоча вдясно от входа на църквата се чете, че в тази местност е било село Зелин, чиито жители в края на XVIII век се преселили на 2 км на север, в новосъздаденото село Орхание, или сегашния Ботевград.

Доволни и щастливи, въпреки дъждовния ден, следобед поклонниците се отправиха към София, укрепени духовно за началото на Великия пост. 

На път към Врачешки манастир "Св. Четиридесет мъченици" 

 Външен стенопис на св. Четиридесет мъченици

Чудотворната икона на св. Богородица Врачешка 

Празнично украсено с житийна сцена жито 

Праведниците в лоното Аврамово

Огнената река, която отнася грешниците в ада 

Иконостасът в Зелински манастир "Св. Рождество Богородично" 

Отец Борис разказва историята на манастира 

На табелата пред входа се чете: Комката (1853-1926 г.),Орханийска св. обител

 Цъфналата розова магнолия

 По чаша вкусна домашна боза за гостите