С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и по покана на Негово Високопреподобие схиархимандрит Амвросий, игумен на славянобългарската света обител „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, в периода 21-24 октомври 2014 г. Софийският свещенически хор осъществи поклонническо пътуване до Зографския манастир по повод празника на 26-те Зографски мъченици (10 октомври - 23-ти по нов стил, 1276 г.).

Автобусът с хористите тръгна от София на 20 октомври в 23 ч. и с няколко почивки пристигна на пристанището на Света Гора – Урануполис на следващата сутрин. По пътя към Р Гърция, дякон Петър Симеонов от митрополитската катедрала „Св. Неделя”, разказа историята на Атон, с право наричан от християните „Градината на Пресвета Богородица”, и на първите заселници на полуострова, основали там първите монашески обители.

Атон или Света Гора е планински полуостров в Северна Гърция с дължина 57 км и широчина 7-10 км. Общата му площ е 389 км², а най-високият му връх е връх Атон с височина 2038 метра.

Според църковното предание, след слизането на Светия Дух на Петдесетница, когато апостолите заедно с Божията Майка хвърлили жребий: кому каква страна ще се определи от Божия промисъл за проповед на християнската вяра, на Пресвета Богородица се паднала Грузия. Ангел Господен обаче предварително ѝ известил, че тази страна ще се просвети по-късно в християнската вяра, „А тебе, казал ѝ ангелът, те чака друга страна, в която сам Бог ще те проводи”.

Междувременно праведният Лазар, когото Христос възкресил от мъртвите, по онова време станал епископ на Кипър и силно желаел да види Божията Майка. Той обаче се боял да отиде в Йерусалим заради гонението, което били повдигнали юдеите против йерусалимските християни. Затова по желание на Пресвета Богородица Лазар ѝ изпратил кораб и тя тръгнала за остров Кипър. Тогава обаче задухнал силен вятър, който отнесъл кораба до пристанището на Атонската планина. По онова време тя била препълнена с езически идоли. Там се намирала и една статуя на Аполон, при която се стичал много народ за поклонение и жертвоприношение.

Щом Божията Майка приближила до брега, всички идоли със силен глас извикали: „Човеци, прелъстени от Аполон, идете скоро на Климентовото пристанище и посрещнете Мария, Майката на Великия Бог Иисус!” Така бесовете, които живеели в идолите, били принудени против волята си да изповядат истината – Христос и родилата Го Пресвета Богородица. Народът, като чул думите на идолите, останал силно развълнуван и побързал да отиде на брега, за да посрещне кораба. Като видели Божията Майка, те я посрещнали с голяма почит и я попитали как е родила Бога, и как Му е името. Тогава тя разказала на хората за Господ Иисус Христос. Всички паднали на земята и се поклонили на родения от нея Бог, а на нея отдали голяма почит. Всички повярвали в Спасителя и приели свето Кръщение.

Много чудеса направила там Пресвета Богородица и след като всички се кръстили, тя им оставила за учител един от апостолите, които били с нея. Възрадвана душевно, тя казала: „Нека това място бъде моят жребий, който ми се дава от моя Син и Бог”. После благословила народа и изрекла: „Благодатта Божия да пребъде на това място и върху пребиваващите тук с вяра и благоговение и съхраняващите заповедите на моя Син и Бог. Всичко необходимо за земния живот те да имат в изобилие и да го придобиват с малко труд. За тях ще бъде приготвен небесен живот и няма да прекъсне спрямо тях милостта на моя Син до свършека на вековете. Аз ще бъда застъпница на това място и гореща ходатайка пред Бога за него”. Като казала това, Божията Майка отново благословила събралия се народ и заминала за о. Кипър.

През VIII в. Пресвета Богородина отново удостоила полуостров Атон с посещението си и се явила на преподобния Петър Атонски, когото нарекла свой жребий. В житието му се споменава, че преди постъпването си в Атонската Гора, той имал за свой покровител св. Николай. Един път обаче, се сподобил да види в неизказана светлина самата Божия Майка заедно със св. Николай, който стоял пред нея раболепно и я молел да покаже място на Петър за монашеско пребиваване и пустинножителство. Пресвета Дева Мария му отговорила: „В Атонската планина ще бъде неговият покой. Това е моят жребий, даден ми от моя Син и Бог. Откъсвайки се от светските мълви и притежавайки духовни подвизи, с вяра и с любов призоваващите моето име, там ще прекарат временния си живот без печал и заради богоугодните свои дела ще получат вечен живот. Много обичам това място и искам да умножа иноческия чин и милостта на моя Син и Бог; служещите там да не се разоряват вовеки и да съблюдават спасителните заповеди. Ще ги разпространя в тази планина на юг и на север и ще я притежават от море до море, и тяхното име в слънчевата планина одобрително ще затвърдя и ще защитя тези, които там търпеливо на постничество ще се отдадат”.

Летоброенето води началото си от IX в., макар че аскети са живели по тези земи и по-рано. Основният поток от монаси обаче се отправил на Света Гора едва след периода на иконоборството (VIII-IX в.). Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство от Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и Константинопол. Света Гора се оформила като монашеска общност едва през 963 г., когато монахът Атанасий основал там манастира „Великата Лавра”, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Света Гора. Светата обител се ползвала с покровителството на византийските василевси, което допринесло за бързото ѝ разрастване и увеличение на нейното богатство.

Първият устав на Света Гора (971-972 г.) се е съхранил и действа и до днес. По времето на Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.), Света Гора се сдобила с нови католически господари, които в следващите години насилствено принуждавали светогорските монаси да приемат покровителството на папата. Това положение продължило до възстановяването на Византийската империя (втората половина на XIII в.). През XIV в. каталунски наемници ограбили атонските манастири и отново извършили множество погроми.

През XV в. Света Гора попаднала под господството на Османската империя. Светогорските манастири доброволно се подчинили на османците (1387 и 1424 г.) и благодарение на това не били силно засегнати от турските завоеватели. Те били заставени обаче да плащат на султана ежегоден данък.

Така през следващите няколко века броят на монасите и богатствата на манастирите намалели драстично. Все пак, светогорските манастири успели да оцелеят до началото на XIX в., когато започнали да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православни страни, като България, Сърбия, Русия и Румъния. Всяка от тези страни изпращала щедри дарения за светогорските манастири и имала по една „своя” обител. През 1912 г. България владеела два манастира на Атон – «Зографския» и «Хилендарския». Български монаси живеели и в много от другите атонски манастири.

По време на Балканската война турците били окончатено изгонени от Атон. След дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров и едва след Втора световна война Света Гора формално станала част от гръцката държава.

Сега Света Гора е самоуправляваща се автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и е част от световното наследство (ЮНЕСКО, вписване: 1988 г., 12-а сесия). Манастирите са 20 на брой (17 гръкоезични и 3 славяноезични), като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от Кинотиса (Общината). От тях манастирът „Зограф” е български, манастирът „Хилендар” – сръбски, а манастирът „Св. Пантелеймон” – руски. Останалите 17 манастира са гръцки.

Света Гора е стройна и същевременно йерархизирано организирана монашеска република. Според гръцката конституция, тя е самостоятелна административно-политическа единица с правото на самоуправление. Всички манастири на Света Гора са общежитийни, като земята на Атонския полуостров е разделена между тях.

Всеки от манастирите има духовно и административно самоуправление (т.е. братството на манастира избира своя игумен). Манастирският събор, т.е. управителното тяло на манастира, решава въпросите от духовен, стопански и административен характер. Наред с манастирите, които са общежитийни, има също така скитове (отшелнически обители, на брой 12), келии (самостоятелни малки монашески обиталища) и множество постници (колиби, предимно в подножието и около връх Атон, на брой над 600), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на откъснат от света живот. Тези скитове, келии и колиби в много отношения се намират в зависимост от манастира, на чиято територия се намират (напр. те не могат без разрешение от манастира да извършват пострижения, ръкоположения, ремонт на сградите и пр.).

Двадесетте манастира, бидейки самоуправляващи се единици, се намират помежду си в единно цяло както в духовно, така и в административно отношение. То се изразява преди всичко в съществуването на единно управително тяло – Свещения кинотис (букв. „Община”), съставен от представители на двайсетте манастира, който действа като своеобразен парламент, решаващ общите светогорски въпроси. Двайсетте представители на манастирите имат равни права помежду си и взимат решенията с вишегласие, при наличие на повече от 2/3 от членовете (т. е. 14 представители на всеки от манастирите). Изпълнителен орган на Свещения кинотис е Свещената епистасия (букв. „началство, надзор”), съставена от четирима представители, които се сменят всяка година по установен ред, така че всеки от манастирите дава свой „епистат” веднъж на пет години. Всяка година една от петте групи образува споменатата Свещена епистасия, като представителят на първия манастир от всяка група се явява и неин председател („протос”). Той, заедно с четиримата съветници се събират в главната църква на общината (оттук и наименованието й – „Протата”).

Седалището на управата на Света Гора се намира в главния град и административен център – Карея. Там е и седалището на губернатора (управителя) на Света Гора, който е представител на гръцката държавна власт. Той се назначава с указ на президента на Гърция, по предложение на гръцкото Министерство на външните работи, и е с ранг на областен управител. Правомощията му се определят със закон. Поради особения статут на областта, законът му дава изрични пълномощия, които му позволяват по-ефективно да използва силите за сигурност. Освен по административни въпроси, законът задължава управителя да поеме определени отговорности дори при нарушаването на църковните канони (Съгласно закон 2594/1998 той „упражнява изключителните права на гръцката държава за осъществяване на контрол за точното изпълнение на светогорските уредби и за опазване на обществения ред и сигурността в района на Света Гора”).

За регулиране дейността на Свещения кинотис и Епистасията, както и за отношенията между отделните манастири съществуват редица основни документи. На първо място това е „Органичният устав” на Света Гора, който е и нейна конституция (Уставът се гласува в парламента на Р. Гърция и се публикува в «Държавен вестник» с указ на президента на Републиката. Внасянето на този закон става по ред, различен от този за останалите гръцки закони).

Освен това има множество правилници, постановления и правни разпоредби, които уреждат всички страни на светогорския живот (напр. въпросите за регулиране на броя и начина на влизане на поклонници и превозни средства на Атон, уреждането на морския транспорт и придвижването вътре в полуострова, строежа на пътища, сгради и др.. На територията на Света Гора действат редица държавни органи: полиция, пристанищен корпус, различни поделения на Министерството на икономиката и финансите, на Министерство на културата, на Министерство на Македония и Тракия и др.).

Органичният устав е приет като част от конституцията на Р Гърция, а приеманите от Свещения кинотис постановления автоматично стават част от гръцкото законодателство, което осигурява тяхната значимост и валидност.

Чрез всичко това се осъществява единственото по рода си всестранно самоуправление на Света Гора, което има важно значение за запазването на нейните православни монашески традиции и я предпазва от нежелани външни намеси и посегателства.

Заедно с това Атонското монашеско средище е жив член на Едната съборна и апостолска Църква и се намира под омофора (т. е. върховната власт) на Вселенската патриаршия, която в канонично отношене има надзора над духовния живот на Света Гора. Същевременно Атон се намира в пълна административна независимост от Вселенската патриаршия, която има там само един свой епископ – Родостолския Хризостом, бивш ректор на Атонската семинария. Той обаче няма никаква църковно-административна власт там, като може само да извършва ръкоположения на йеродякони йеромонаси по решение на даден манастир.

Всеки поклонник от мъжки пол, над 18 г., има правото да посети Света Гора, след като получи специално позволение (демонтриум). Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорски хрисовул още през 1060 година.

Дори и животни от женски пол не могат да се внасят в монашеската република, с изключение на котки и кокошки. (Забраната жени да посещават Света Гора, по настояване на гръцката държава е включена в договора за присъединяване към Европейската общност. Според гръцкия закон посещението на Света Гора от жени е криминално престъпление, наказанието за което е до една година лишаване от свобода). Гръцкият език се използва за обща употреба във всичките гръцки манастири. В някои манастири обаче се говори и на други езици: в манастира «Свети Пантелеймон» – на руски (35 монаси), в «Хилендар» – сръбски (46), в «Зограф» – български (38), а в скита «Продромос» и «Лаку» – румънски (64). На поклонниците, които посещават Атон, може да се стори, че там времето сякаш е спряло. Разбира се, не съвсем, защото и там неизбежно проникват белезите на съвременната цивилизация – електричество, транспортни средства и др.

След като взеха документите си за престой на Атон, всички хористи от България се качиха на корабчето, с което стигнаха до пристанището на Зографския манастир (Арсана). Там бяха посрещнати лично от игумена на манастира – схиархимандрит Амвросий. Няколко джипа и едно камионче натовариха багажа и част от поклонниците, за да ги откарат в манастира, отстоящ на няколко километра от морето. По обед, след традиционното кафе и локум в архондарика на манастира, всички поклонници бяха настанени в същата сграда, където бе определено да прекарат следващите няколко дни.

След това всички се отправиха към Зографския манастир, намиращ се 100-тина метра по-горе, за да се поклонят в църквата и на чудотворните икони на св. Георги и Божията Майка и да целунат светите мощи, намираши се там (на св. апостол Андрей, св. апостол Матей, св. Мария Магдалина, св. Василий Велики, св. Амвросий Медиолански, св. Йоан Рилски, св. Евтимий Нови, св. Матрона Хиоска и св. Йоан Кукузел, на мъчениците св. Георги, св. Стефан Нови, св. Харалампий, св. Димитрий Солунски, св. Прокопий, св. Петка, и др.).

Манастирът „Свети Георги Зограф” е един от най-големите на Света Гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири. Така наречената „Сводна зографска грамота” (хрисовул, съставен в периода XVI-ХVII в.) и старопечатната книга „Рай мысленный” (1659 г.) съобщават, че манастирът бил основан от трима братя - благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан Селима, през 919 г. (В този период отшелничеството по българските земи вече имало прецедент в лицето на св. Иван Рилски). Тримата братя изоставили светския живот и богатства и се оттеглили на Света Гора. Отначало те се заселили недалеч един от друг, в отделни келии. Наоколо им се събрали и други монаси. Тогава братята решили да основат общ манастир и да построят съборна църква. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. След това се предали на гореща молитва, с която призовали сам Господ да им открие името на светеца, на чието име да бъде посветен манастирът. На сутринта, с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на св. Георги Победоносец, когото те нарекли „Изограф” (т. е. „Самоизобразил се”). В памет на това чудо манастирът получил името на светия великомъченик Георги и бил наречен „Зограф” (живописец).

Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г. Оттогава насетне българите преобладавали в зографското братство, макар там да са се подвизавали и монаси от други народности: гърци, сърби, руси, румънци, украинци и др. През време на Втората българска държава манастирът получил богати дарения от царете Иван Асен II и Калиман (Коломан) и Иван Александър, както и от някои византийски императори. Така манастирът успял да придобие земи и села на няколко места в Македония, предимно по поречието на р. Струма. В края на XV в. манастирът „Зограф” се замогнал под щедрото покровителство на молдавския воевода Стефан Велики.

Когато през 1568 г. султан Селим II († 1574 г.) разпоредил да се изземат всички църковни имоти в Османската империя, манастирът, подобно на много други, се видял принуден да откупи обратно владенията си. Това станало с помощта на Роксандра, вдовица на молдавския княз Александър Лъпушняну. През следващото столетие манастирът „Зограф” получил в дар и молдавските манастири „Добровец” (1651 г.) и „Киприян” (1698 г.). Последният, с принадлежащите към него земи и работна ръка, носел доходи на монасите до 1813 г., когато „Киприян” им бил отнет след присъединяването на Бесарабия към Русия (1812 г.).

През XVII и XVIII в. зографски монаси периодично посещавали Русия, за да събират там парични помощи. В 1819 г. зографските монаси проводили в Петербург двама свои събратя – Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщането на „Киприян”. Анатолий спечелил благоразположението на царското семейство и император Николай I (1825-1855) решил не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да му изплати половин милион рубли. Тази височайша щедрост била последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на “Зограф” (23.04.1849), изоставено за известно време (ок. 1800). През 1896 г. в „Зограф” се населили множество монаси-българи, доброволно напуснали Хилендарския манастир, за да го върнат на сърбите.

С Първата световна война манастирът загубил вложените в Петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи, след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864 г.) и Русия (1863 г.). Впоследствие гръцкото правителство иззело принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923 г.). Тогава (1926 г.) цар Борис III подарил няколко имота в центъра на София и Пловдив и учредил Ефория „Зограф”, която да ги управлява в полза на манастирското братство. Освен с имотите в София и Пловдив, манастирът разполага и с 300 дка земя и общо 600 дка гори край с. Герман (Софийско).

Зографският манастир бил обитаван от много светци и просветители от български произход: св. Теодосий Търновски, св. Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх), св. Козма Зографски, св. Пимен Зографски и др. През 1503, 1532 и 1640 г. в манастира идвали молдовци, за да препишат там книги, които не се намирали в родината им. Към 1610 г. в „Зограф” живял украинският църковен писател-полемист Иван Вишенски. В светата обител св. Паисий Хилендарски завършил своята „История славянобългарска“ (1762 г.).

Както и другите светогорски манастири, „Зограф” също представлява укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. Това „ограждане” от околния свят има както символичен, така и чисто практически смисъл. Масивните входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на отделните съставни сгради и помещения на манастира – съборна църква (в нашия манастир те са две: главната „Св. Георги”, завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката „Успение Богородично”, построена през 1764 г.), трапезария, крила с килии за монасите и т.н. Построени са също така множество параклиси: в самата църква, между жилищните помещения и извън манастира. Зографският манастир е известен с трите чудотворни икони на св. Георги: «Фануилска», «Аравийска» и «Молдовска». Неслучайно манастирът се нарича “Домът на св. Георги”, защото сам светецът дал знак обителта да се посвети нему.

В двора на манастира „Зограф” е и паметникът на 22-мата монасии 4-ма миряни, изгорени живи на 10 октомври 1276 г. в кулата, издигната от цар Иван Асен II (1218-1241). За това събитие свидетелства средновековната „Повест за зографските мъченици” и сборникът „Рай мысленный” (1659). През 1274 г. византийският император Михаил VIII Палеолог (1259 - 1282) се съгласил на уния с Рим. Целта на т. нар. Лионска уния била да получи от Запада помощ срещу арабите.

Император Михаил VIII издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Така във Византия и на Света Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на унията. Някои манастири ги приели от страх, но други - не. Затова и пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият по планинските пещери. Самият той, заедно с 21 монаси и 4-ма миряни се заключили в манастирската кула.

Папските пратеници подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. От всички само монах Партений не загинал веднага в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. Дълго време останките на кулата, която се намирала на един от тогавашните ъгли на манастира, стояли като свидетелство за подвига на Зографските мъченици. През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите сами я съборили и на нейно място издигнали паметник. Осветили го на 10 октомври същата година.

По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат „Житие и страдание на св. 26 Зографски мъченици“, над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най-дребните предмети. Този дивен стълб, след като постоял над храма около три-четири минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици. Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били манастирските братя и много от манастирските гости – пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника. Така Бог прославил Своите светии!

След като разгледаха манастира и се поклониха на чудотворните икони на св. Георги и Божията Майка, както и на светите мощи, поставени пред иконостаса, хористите от София влязоха в манастирската трапезария, за да се подкрепят след дългото пътуване. След това мнозина се оттеглиха да отдъхнат в архондарика под манастира, а други предпочетоха разходката в околностите му. На другия ден (сряда), след утринното богослужение и светата Литургия, всички хористи се събраха за репетиция в стария манастирски архондарик.

След обяда в манастирската трапезария някои от хористите решиха да посетят Ватопедския манастир, намиращ се от другата страна на полуостров Атон, за да се поклонят на честния пояс на Божията Майка (за честния пояс, който се пази във Ватопедския манастир и за историята на светата обител вж: http://sveta-nedelia.org/tm/komentari/2014/2014-02-12-za-chestnia-poyas-na-presveta-bogoroditsa.html; Същото в: http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=436, http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=437).

Следобед всички отново се събраха във втория манастирския съборен храм „Успение Богородично” за малката вечерня срещу празника на светите 26 Зографски мъченици. След нея бе направена и лития с чудотворната икона на Пресвета Богородица „Предизвестителка”. Тази икона, наричана още „Акатистна” се споменава за първи път от посетилия Зограф през 1709 г. украински поклонник Иполит Вишенски, който разказва за нея следното: „В този манастир имало един скитиот [отшелник]. Веднъж когато четял правилото си, този старец започнал Акатиста на Пресвета Богородица. Щом дошъл ред на икосите и захванал да повтаря: „Радвай се, невесто неневестна!”, отведнъж до него стигнал глас: „Радвай се и ти, старче! Понеже възхваляващ ме на земята, ще бъдеш похвален на небесата!” Тогава старецът се озърнал наоколо и видял икона на Пресветата Богородица, каквато по-рано на онова място нямало. От тогава до днес тази икона върши чудеса, бидейки не изписана от човешки ръце, а неръкотворна.” Въпросното чудо е станало най-вероятно в разположения на около половин час път югоизточно от „Зограф” скит „Херово”, чието име произлиза от гръцката дума "?????", т.е. "радвай се". Същата икона показала чудотворната си сила и при идването в Атон на римокатолиците през 1276 г., като предупредила зографските монаси, че това са врагове на вярата, които са се отклонили от Божията истина. (Иконата се нарича още „Пожарна”, защото при пожара през 1873 г., след лития и молитва към нея от ясното небе рукнал дъжд и угасил пламъците).

Вечерта точно в 20.30 ч. започна Бдението срещу празника на светите 26 Зографски мъченици. На десния клир пяха монасите от манастира „Ксенофонт”, който също има за патрон св. Георги Победоносец. На левия клир пя Хорът на софийските свещеници под диригентството на прот. Кирил Попов и г-н Андрей Касабов, секретар на Софийската света митрополия. След неголямо прекъсване, след празничната вечерня, бдението продължи на сутринта с Утреня и света Литургия, оглавена от игумена на Зографския манастир – схиархимандрит Амвросий. В нея взеха участие и част от духовниците от София, дошли за празника на светите мъченици.

След тържествения обяд в манастирската трапезария, дядо игуменът организира транспорт до Хилендарския манастир, който поклонниците от София посетиха в късния следобед. Надвечер всички се прибраха в Зографския манастир, за да отпочинат от дългия благодатен празничен ден.

На следващия ден (24 октомври) преди обед поклонниците се отправиха към пристанището на Зографския манастир (Арсана), за да продължат пътя си към „Дафни”. От корабчето „Достойно естъ” те успяха да видят манастирите „Дохиар”, „Ксенофонт” и руския „Св. Пантелеймон”. Заради влошените метеорологични условия и многото поклонници на Света Гора, се наложи няколкочасов престой на пристанището „Дафни”, където българският хор впечатли събралите се там поклонници от различни страни с изпълнените в проливния дъжд църковни песнопения и молитва за изход от създалата се ситуация. В късния следобед, слава Богу, всички се качиха на корабчето „Света Анна” и се отправиха към Урануполис, където ги очакваше автобусът за България.

Истинско изпитание бяха лошото време и силното вълнение на морето. С Божията помощ и закрилата на Пресвета Богородица корабчето благополучно акостира на пристанището в Урануполи. В усилилия се проливен дъжд хористите се качиха на автобуса и продължиха за България. През нощта срещу събота (25 октомври), с няколко почивки по пътя, хористите успешно пристигнаха в София и се прибраха уморени, но щастливи и изпълнени с впечатления и благодат в домовете си. Нека светите Зографски мъченици помагат на всички нас! Амин.

София, 1 ноември 2014 г.

 За историята на Света Гора и Зографския манастир е използвана информация от Интернет.