На 11 май, когато Българската православна църква чества паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, в едноименния Клисурски манастир Негово Високопреподобие архимандрит Антим – духовен наставник на сестрите от Клисурската света обител и протосингел на Видинска света митрополия – оглави празничната света литургия.

В съслужение с него бяха архимандрит Йоан – игумен на Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски“, йеромонах Стилиян от Боровишкия манастир „Света Троица“, отец Евгений – ефимерий на Клисурския манастир и отец д-р Петър Симеонов от столичния храм „Св. Богородица – Животворящ източник“, начело на 48 поклонници от енорията.

В края на богослужбата игуменията майка Таисия и сестринството, както и някои от поклонниците се причастиха със светите Христови Тайни.

По случай празника на светите равноапостолни братя Кирил и Методий архимандрит Антим произнесе вдъхновено слово :

„Скъпи в Господа майко Таисия и преподобни сестри!

Скъпи в Господа братя и сестри!

Все още пребъдваме в сиянието и радостта духовна на Празника на празниците Възкресение Христово – Великден, Пасха – и под тази духовна радост се осъществява и днешният хубав, светъл празник. Честваме паметта на светите равноапостолни братя Кирила и Методия. Честването на тяхната памет ни връща далеч назад във времето, в 9-ия век, когато благочестивото семейство солунско на Лъв и Мария е откърмило наред със своите седем дечица и тези двама братя – Методий, най-големият, Кирил пък най-малкият. С полученото добро възпитание и във вярата продължават и осмислят живота си и допринасят изключително много за разпространението на Христовата вяра сред славянобългарския род.

Историческата наука в България многократно е изследвала делото и приноса на светите равноапостолни братя Кирила и Методия и ще бъде излишно да акцентираме върху значимостта на техния исторически принос за духовната просвета на славянобългарския род. Благодарение на тази просвета ние се подреждаме като трета по култура цивилизация след гръко-римската култура. Славянобългарската култура и до днес дава своите богати духовни плодове.

Именно защото няма да изследваме техния жизнен исторически път – той е добре познат на всички нас, особено на българския народ, ние ще вземе повод от думите на Господа Иисуса Христа, Който каза: „По делата им ще ги познаете“.      

Какво ли е било това тяхно дело, което с такова усърдие, с такава вяра са извършили, че тяхното дело е останало безсмъртно, заветно и достигнало до наши времена, преминало през такъв неравен исторически път, особено за тях самите, които е трябвало пред царе, папи и патриарси да защитават идеята, че и славяните имат право да разбират Словото Божие на свой говор, на своя език и да имат и своя писменост. Особено за писмеността, за която в Пространното житие на светите братя Кирил и Методий се говори с каква подготовка, с оттегляне в манастир са се удостоили да получат по наитие на Светия Дух познания и да сътворят азбуката, която да ползва цялото славянство, най-вече нашият български род.

Това ще рече, че тази азбука е измолена от Бога, че е нещо, което има върху себе си Божия печат, печата на Пресветия Дух. Затова казваме, че нашето слово е свещено. Защото дълго подготвяни в тихите нощи в светата обител на малоазийския Олимп, подготвяни с пост, молитва и богосъзерцание, те сътворяват именно това слово, достойно, за да се облече Божието дело на Божия Син, Бог Слово, именно в това слово, което е разбираемо за славяните и за славянобългарския род въобще. Оттам насетне те засияха като две духовни очи, две очи, чрез които ние прогледахме. Ние се избавихме от духовния мрак и смъртната сянка и започнахме да разбираме словото на Господа Иисуса Христа, което беше слово за вечен живот. Защото, каза Той, който вярва в Мене, и да умре, пак ще оживее.

Нека, скъпи в Господа, възкръсналият от мъртвите Господ Иисус Христос, Който отреди на нашия народ такава добра участ за духовна просвета, за да се слави Божието име по нашите земи, в нашите сърца, нека Той да ни дарува възможност в новото време, в което живеем, още по-добре, още по-силно да видим тази духовна светлина, с която сияе възкръсналият от мъртвите Господ Иисус Христос, тази духовна светлина да се въдвори в нашите души и сърца, за да следваме по стъпките на Господа Иисуса и на всички онези, които вървяха по Неговия път, включително и светите братя Кирил и Методий, и да бъдем достойни Божии чеда.

От все сърце честитя празника на тая света обител, първо на майка Таисия игумения и на сестрите, под чиито грижи тая света обител е една от процъфтяващите и духовно, и веществено свети обители. Да благодаря на събратята, с които съслужихме божествената света литургия: отец Петър от храма на Живоприемния източник в столичния град, когото приветствам заедно с всички вас, скъпи в Господа братя и сестри, че дойдохте тук да бъдем заедно на молитва и в молитвена тишина да прославим равноапостолните братя Кирила и Методия. Поздравявам архимандрит Йоан, игумена на Чипровската света обител, отец йеромонах Стилиян от Боровишката света обител край Белоградчишките скали, отец Евгений, ефимерий при Клисурската света обител и всички онези, които днес честват своите именни дни, молитвено поздравяваме. Да сте живи и здрави, скъпи в Господа братя и сестри!

Христос Воскресе!“

Всички християни целунаха кръста и получиха нафора и по една малка иконка с лика на светите братя Кирил и Методий, за спомен от идването им в Клисурския манастир.

След края на светата литургия поклонниците имаха достатъчно време да се насладят на уникалната духовна атмосфера на Клисурската света обител и да разгледат подробно съборния храм и манастирските сгради, както и да се запознаят с историята на този великолепен манастир, който е най-големият във Видинска епархия и четвъртият по големина в България. Не случайно светата обител е наречена „духовна перла на Северозападна България".

Музеят, който е устроен в една от манастирските сгради, показва изключителни експонати и реликви не само на светата обител, но и на Видинската света митрополия (напр. одеждите на първия български екзарх и неговата среброкована корона; лични молитвени реликви на първия игумен на светата обител, както и реликви от други храмове, останали в наследство на светата обител).

Вдясно от съборния храм се намира параклисът „Св. Никола“, както се е наричал манастирът през Средновековието. Той е построен и изписан преди няколко години.

Недалече от светата обител, по една пътека надолу в гората се стига до аязмото с лечебна вода, посветено на загиналите от османските поробители шестима монаси. Мъченическите им ликове са изобразени над аязмото.

Клисурският манастир процъфтява духовно и материално с усърдието на духовния наставник и сестрите в Христа, за слава Божия и благодатно укрепване на вярващите, под могъщото покровителство на светите Солунски чудотворци и славянобългарски просветители Кирил и Методий.

Храмът "Св. Никола"

Стенопис на шестимата Клисурски мъченици над аязмото

(По-подробно за историята на манастирa вж в сайта на св. Клисурска обител: (http://klisurskimanastir.com/манастир-3/история/).