Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във ВТУ, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с искането на Вселенския патриарх Вартоломей I България да върне икони и светини, които са принадлежали на църквите в днешна Северна Гърция, но са били пренесени у нас по време на войните.
Фокус:По време на посещението си в България Вселенският патриарх Вартоломей I поиска от президента Росен Плевнелиев България да върне икони и светини, които са принадлежали на църквите в днешна Северна Гърция, но са били пренесени у нас по време на войните. Основателно ли е подобно искане?
Пламен Павлов:Нещо повече – Цариградският патриарх каза, че те са били ограбени, което е една груба и изключително тенденциозна лъжа. Тези паметници са спасени по време на войните от нашата армия. Много често те са давани от местните хората, които по онова време са били българи, а и до днес в тези райони има българско малцинство. Нещо друго, което трябва да се каже в случая –Цариградският патриарх си позволи да каже, че това е в Северна Гърция. От гледна точка на днешните териториални параметри – това е Северна Гърция, но от гледна точка на етно-културното пространство, това е най-южната част на България в онези времена, така че това е една груба намеса не само в делата на Българската църква, но и на българската държава. Още повече това е избиване на клин в българо-гръцките отношения, защото на държавно равнище тези въпроси са решени много отдавна и никой на никого нищо не бива да връща. Това е изключително нетактично от негова страна, в момент, в който му се дава най-високия български държавен орден, той да прави подобни провокационни и в някакъв смисъл враждебни изявления. Най-малкото не подхожда на архиерей от такъв ранг да прави подобни откровено политически внушения.
Фокус:Каква трябва да бъде реакцията на нашата държава и конкретно на президента в тази ситуация?
Пламен Павлов:Мисля, че президентът Росен Плевнелиев беше подведен от някого. Самото отличаване на патриарх Вартоломей I с най-високото българско държавно отличие е много странен ход, защото аз лично нямам представа за това какви заслуги към България и българите има този, иначе уважаван духовник. Освен това отличието, което му даде БАН, присъждайки му титлата „Доктор хонорис кауза” е за неговата дейност в областта на екологията. Това също е много странно, защото вярно, той е наричан „Зеленият патриарх”, но колегата Горан Благоев основателно посочи, че има връзки с български бизнесмени, които изливат бетон в морето, на Пампорово и на други места и по този начин цялата тази екологична платформа става съмнителна. Не мисля, че подобни знаци на вежливост имаха реално място в това посещение, което до колкото разбирам е чисто работно, с оглед на свиквания догодина Всеправославен събор.
Фокус:Всички имуществени претенции и спорове между България и Гърция са прекратени още през 1925г. и след това отново през 1964 г., може ли това искане да отключи поредица от различни искания и спорове на двете страни за реликви и исторически паметници?
Пламен Павлов:Надявам се, че и двете страни ще проявят здрав разум и добронамерено отношение и до подобен скандал няма да се стигне. Още повече, че когато патриарх Вартоломей I прави подобни внушения, би следвало да си спомни, че там беше извършено етническо прочистване по време на войните, особено след Първата световна война, че местните българи бяха подгонени. Но за това той не каза абсолютно нищо. Аз бих обърнал внимание и на други странни постъпки на Цариградския патриарх. Той наричаше през цялото време, съвсем тенденциозно нашия патриарх Неофит – Негово блаженство. Това е обръщение,което се използва за обръщение към архиепископи или екзархи. Аз мисля, че имаме патриаршия още от времето на Цар Симеон Велики, ако не и още от времето на цар Петър. Нашата патриаршия е една от най-древните в съвременния свят. Неслучайно, аз също съм един от хората, които подписаха това обръщение към патриарх Вартоломей I, в диптихите на Цариградската патриаршия Българската патриаршия да заеме полагащото й се пето място, а не да бъде поставена на последно място след румънската, сръбската и други църкви, които са дъщерни в една или друга степен на нашата църква.
Фокус:Как ще коментирате това, че Вселенският патриарх Вартоломей I постави своето искане след като бе удостоен от българския президент Росен Плевнелиев най-високото отличие у нас орден "Стара планина" I степен?
Пламен Павлов:Аз споменах вече, че за мен това е проява на нетактичност, липса на дипломатическо отношение, което е изключително странно за един иначе ерудиран човек, като патриарх Вaртоломей I. Аз не го наричам Вселенски патриарх, тъй като аз съм преподавател по история на Византия и много добре знам какво означава това определение. Това е един епитет, който се прилага към Цариградския или Константинополския патриарх, в резултат на решението на втория Вселенски събор от 381 година. Той не е патриарх на Вселената, Вселенската църква сме всички ние, вярващите християни. Това е просто една почетна титла. По същия начин патриархът на Грузия е наричан Католикос т.е. Вселенски учител, а Западната църква се нарича католическа – вселенска. Тук искам да апелирам към българските медии, това не важи разбира се за Агенция „Фокус”, че този архиерей е ръководител на една духовна общност, която днес се намира в Република Турция, отчасти в Гърция и други места по света, която е много уважавана и има историческо старшинство, което безспорно заслужава, но не той не е православният папа. Неговото поведение на православен папа е изключително скандално на фона на всички принципи и канони на православната църква. Църквата е Константинополска, но почетно е наричана Вселенска. По същия начин Вселенската църква е и Българската патриаршия, и Охридската българска епископия. Вселенскo е самото общество на християните. Нашите медии прекалиха със самото обръщение „Вселенски”. Още веднъж трябва категорично да се извини за допуснатите груби посегателства и намеси във вътрешните работи на държавата и нека да бъде така добър да нарича нашия патриарх Ваше светейшество, а не Ваше блаженство. Това ни връща към времената на гръцко-българската църковна разпра и към схизмата, за която той все пак с половин уста казва, че вина има и гръцката страна, въпреки че вината е основно тяхна. Освен това всички тези ругателства и отлъчвания на нашите свети мъже, каквито са Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Екзарх Антим I, са отменени с прекратяването на схизмата и той няма никакви основания да иска махането на паметници и да се меси в духовния живот на едно християнско общество, каквото е българското.
Фокус:Отношението Константинополска патриаршия към Българската православна църква е било снизходително и неуважително през цялото и съществуване. Каква е причината за това и какво трябва да бъде поведението на нашите духовници, за да получи църквата ни нужното признание и уважение?
Пламен Павлов:Отношението е високомерно. През цялото време наричаше Константинополската патриаршия църквата майка, което обаче важи за последните стотина години. През Средновековието съвсем не е било така. Нека си припомним, че има българи, които са били Вселенски патриарси. Между тях е Йосиф II, който е извънбрачен син на Иван Шишман - българин от нашата царска династия. Има и други случаи - петима търновски митрополити, независимо дали са били от български или от гръцки произход, са ставали Вселенски патриарси. Така че това отношение е възникнало в нашите, модерни времена, което го прави още по-абсурдно. В миналото, както е станало преди 780 години, когато е възстановена Българската патриаршия със седалище в Търново е на пето място и е призната не само от Вселенската такава, която е в Никея и може да се спори доколко е легитимна, но и от древните патриаршии в Александрия, Етиопия и Йерусалим, а преди това е призната и от папата с Калояновата уния. Нашата църква е една от най-ясно стоящите в тази неписана и символична йерархия и нищо не дава основание на Патриарх Вартоломей I да я поставя някъде след румънската, сръбската, руската и каквато и да била друга, още по- малко да третира нашия патриарх не като автокефален духовен глава, който е равен с него, защото Цариградският патриарх е пръв между равни и то като почетно старшинство. Той няма основание да се държи като като папа- това е изключително скандално и не бива да бъде допускано от българските политици и медии той да бъде третиран като глава на Вселенската православна църква – нещо, , което отдавам изцяло на незнанието. Църквата е съборна и в нея влизат всички нейни архиереи от християнското общество, така че неговото старшинство е чисто почетно и той знае това много добре, по-добре дори от нас.
Фокус:Както сам споменахте, беше създадена специална подписка до Патриарх Вартоломей I с искане да постави Българската патриаршия на историческото и пето място сред православните църкви.
Пламен Павлов:Тази подписка беше подета от колегата Горан Благоев. Аз съм един от първите, които я подписаха. Подписаха я изключително много колеги. Тя е акт на добронамереност – просто да се припомни къде стои мястото на Българската църква – майка на сръбската, донякъде на румънската, на руската. Знаем, че гласът на светия Патриарх Евтимий I се е чувал до Северния океан, така че тя не бива да бъде третирана като някаква бедна роднина, като някаква по-малка сестра. Това е неуважение към самата традиция и противоречи на самата същност на Христовата вяра.
Фокус:Да. Самата подписка трябваше да бъде връчена по време на специален брифинг, който беше отменен след изказването. Трябва ли все пак да продължи този акт и по какъв начин?
Пламен Павлов:Подписката може да бъде изпратена в крайна сметка и по пощата, може да бъде връчена и по друг начин, самият „византийски начин”, по който Патриарх Вартоломей I отклони възможността да му бъдат зададени въпроси, да му бъде връчена въпросната подписка, която е изключително добронамерена по дух и уважителна, показва някакво гузно поведение. Тя несъмнено е в сила, в крайна сметка български интелектуалци близо 300 души се подписаха с едно напълно деликатно напомняне, че мястото на Българската църква е чисто символично. Би трябвало даже и без това напомняне самият Патриарх Вартоломей I като един ерудиран и образован човек да знае къде е Българската църква, в крайна сметка нашата църква е създадена като автокефална, като независима на 4 март 870 г., още при светия цар Борис Михаил, така че не може да бъде третирана като църквите, които са създадени в XX век или са станали патриаршии, да речем, в много по-късни времена. Той вече е известен за подписката, сезиран е, както казват юристите, и би трябвало да отговаря на нея.
Фокус:Проф. Павлов, какви според Вас са причините за подобно поведение на Патриарх Вартоломей I ?
Пламен Павлов:Не мога да отговоря от негово име, той имаше възможност да покаже добронамерено отношение по време на този брифинг, който той фактически отклони. Това е един рефлекс на някогашната Мегали идея, която очевидно все още е в главите на някои хора. Нека да припомним, че тази идея много отдавна е в прахоляка на историята, става дума за неща от XVIII и XIX век и някак си не върви един човек, който претендира за модерни възгледи, да проявява такова поведение. Но тук много голяма вина или да речем слабост има и нашата църква, че позволява такова поведение. Нашата църква трябваше много по-категорично, и аз очаквам от нея, да се разграничи от това поведение и да запази достойнство, но не само своето, но и на нас като народ и то като на един древен народ. Нашият език беше и продължава в някакъв смисъл да е третият класически език на християнството в Европа. Приносите на България за християнизацията на т. нар. византийско-славянски свят са доказани и признати от цялата световна наука, така че в никакъв случай това поведение не говори за добронамереност и е много жалко да го констатираме в едно посещение, към което имаше съвсем други очаквания.
Още веднъж апелирам Българската църква да се държи с полагащото се сестринско, а не дъщерно чувство, защото в крайна сметка става дума за църкви, които са равноправни и имат свой независим духовен живот. В чисто теоретичен план те са едно световно семейство и в този смисъл ние трябва да пазим достойнството не само на своята в момента, но и на тези велики хора, които някога оглавяваха Българската църква и които в крайна сметка постигнаха признание от целия тогавашен християнски свят. Нека да припомним, че в някои случаи патриарсите на България, например Игнатий в 1277 г. е смятан за стълб на православието. Тогава Цариградската църква или Вселенската църква е в уния с папата и Българската църква се превръща във водач на световното православие, тя има контакти тогава и със страни като Александрия. Тук не става дума за някакъв такъв спор, до голяма степен безсмислен от гледна точка на днешните неща, но става дума за достойнство, за преклонение пред делата на нашите предци и за нашето самоуважение като нация.
