Проектодокумент на Всеправославния събор, приет на V Всеправославно предсъборно съвещание в Шамбези, 10-17 октомври 2015 г.

Публикува се в съответствие с решение на Събранието на предстоятелите на поместните Православни църкви в Шамбези, 21-28 януари 2016 г.

 

1. Православната църква, бидейки Една, Света Съборна и Апостолска църква, с дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема главно място в процеса на движение към единство на християните в съвременния свят.

2. Православната църква основава единството си върху факта на основаването й от нашия Господ Иисус Христос и общението в Света Троица и тайнствата. Това единство се изразява в апостолската приемственост и светоотеческото предание, и Църквата и днес живее в него. Православната църква има мисия и дълг да предава и възвестява цялата съдържаща се в Свещеното Писание и Свещеното Предание истина, която всъщност придава католически (от лат.catholicismus от гр.καθολικός— всеобщ – б.пр.) характер на Църквата.

3. Отговорността на Православната църква по отношение на единството, както и на вселенската й мисия, са били изразявани на Вселенските събори. Те особено подчертавали наличието на неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата.

4. Молейки се непрестанно „за съединение на всички“, Православната църква винаги е развивала диалог с отделените от нея, близки и далечни, първенствувала е в търсенето на пътища и начини за възстановяване на единството на вярващите в Христос, вземала е участие в икуменическото движение от момента на неговата поява, и е внасяла своя принос във формирането и по-нататъшното му развитие. Освен това Православната църква, на която е присъщ духът на вселенност и човеколюбие, в съгласие с божественото произволение „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4), винаги е работила за възстановяване на единството на християните. Ето защо участието на православните в движението за възстановяване на единството на християните не е никак чуждо на природата и историята на Православната църква, тъй като последователно изразява апостолската вяра и Предание в новите исторически условия.

5. Съвременните двустранни богословски диалози, които води Православната църква, както и участието й в движението за възстановяване на единството на християните, се основават върху нейното православно самосъзнание и духа на вселенност, и имат за цел търсене на изгубеното единство на християните въз основата на вярата и преданията на древната Църква на седемте Вселенски събора.

6. Единството, което по своята онтологична природа Църквата притежава, не може да бъде нарушено. Православната църква констатира съществуването в историята на други ненамиращи се в общение с нея християнски църкви и конфесии, и в същото време вярва, че отношенията й с тях трябва да се изграждат върху по-скорошното и по-правилно изясняване на цялата еклезилогична тематика, особено в областта на учението за тайнствата, благодатта, свещенството и апостолската приемственост като цяло. Така, изхождайки от богословски и пастирски съображения, тя гледаше благоприятно и положително на диалога с различните християнски църкви и конфесии, и на участието в икуменическото движение в най-ново време въобще, вярвайки, че по такъв начин тя носи активното свидетелство за пълнотата на Христовата истина и за духовните си съкровища на онези, които се намират вън от нея, преследвайки обективната цел – да подготви пътя към единството.

7. В светлината на гореказаното разбиране днес всички поместни свети Православни църкви активно участват в официалните богословски диалози, а голяма част от тях - и в работата на различните национални, регионални и международни междухристиянски организации, въпреки възникналата дълбока криза в икуменическото движение. Тази многостранна дейност на Православната църква произлиза от чувството за отговорност и убеждението, че взаимното разбиране, сътрудничеството и общите усилия за достигане на християнско единство са от основно значение, „за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие“ (1 Кор. 9: 12).

8. Разбира се, водейки диалог с другите християни, Православната църква не подценява трудностите, свързани с това дело, но и разбира какви препятствия лежат по пътя към общото разбиране на преданието на древната Църква. Тя се надява, че Светият Дух, Който „вес собирает собор церковний“ (стихира на вечернята на Петдесетница), „ще възпълни недостигащото“ (молитва при хиротония). В този смисъл в отношенията си с останалия християнски свят Православната църква се опира не само върху човешките сили на техните участници, но опирайки се върху благодатта на Господ, молещ се: „Да бъдат всички едно“ (Иоан. 17, 21), се уповава преди всичко на помощ от Светия Дух.

9. Участието в днешните двустранни диалози, за които беше обявено на Всеправославните съвещания, е резултат от единодушното решение на всички свети поместни Православни църкви, чийто дълг е активно и постоянно да участват в тяхната работа, така че да не възпрепятстват единодушното свидетелство на Православието за слава на Триединния Бог. В този случай, ако някоя поместна Църква реши да не назначава свои представители на някой диалог или сесия на диалога, ако това решение не е общоправославно, диалогът продължава. Преди началото на диалога или сесията на диалога отсъствието на някоя от поместните Църкви трябва непременно да се обсъди в православната комисия, и по такъв начин да бъде изразена солидарността и единството на Православната църква.

10. Проблемите, които възникват по време на богословските дискусии в смесените богословски комисии, невинаги са достатъчно основание за едностранно оттегляне на представителите или за това някоя поместна Православна църква окончателното да прекрати участието си. Обикновено следва да се избягва излизането на някоя Църква от диалога и на междуправославно равнище да се прилагат необходимите усилия участващата в този диалог православна богословска комисия да бъде представена в пълнота. Ако една или няколко Православни църкви се откажат от участие в заседанията на смесената богословска комисия на определен диалог поради сериозни еклезиологични, канонични, пастирски и нравствени основания, тази Църква или Църкви, в съответствие с общоправославната практика, оповестяват писмено Вселенския патриарх и всички Православни църкви за своя отказ. В последвалата общоправославна дискусия Вселенският патриарх обявява единодушния консенсус на Православните църкви по отношение на по-нататъшните действия, включително и възможността за преоценка на хода на богословския диалог, ако това бъде единодушно признато за необходимо.

11. Методологията на водене на богословските диалози е насочена към разширяване на традиционните богословски различия или разкриване на възможните нови разногласия и в търсене на общите моменти на християнската вяра. Тя предполага съответно информиране на църковната пълнота за различните етапи на развитие на диалога. В случай, когато не е възможно да бъде преодоляно някое богословско различие, богословският диалог може да се продължи, а забелязаното разногласие по конкретния въпрос да се определи и съобщи на всички поместни Православни църкви за приемане на необходими действия в бъдеще.

12. Очевидно е, че общата цел на всички богословски диалози е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта. Наличните богословски и еклезиологични разногласия обаче позволяват да се изяви известна йерархия на трудностите, съществуващи по пътя за достигане на поставената на общоправославно равнище цел. Спецификата на проблемите на всеки двустранен диалог предполага диференциране на използваните в тях методологии, но не и целите, защото целта на всички диалози е една.

13. В случай на необходимост е нужно да се положат усилия за координиране на работата на различните междуправославни богословски комисии, отчитайки, че и в тази област трябва да се разкрива и проявява неразривното онтологично единство на Православната църква.

14. Всеки официално обявен диалог завършва с приключване на работата в съответната смесена богословска комисия, когато председателят на Междуправославната комисия представи доклад на Вселенския патриарх, който в съгласие с предстоятелите на поместните Православни църкви обявява края на диалога. Нито един диалог не се смята за завършен дотогава, докато на общоправославно равнище не бъде обявено решението за неговото завършване.

15. След успешното завършване на работата по някой богословски диалог, на общоправославно равнище се взима решение за възстановяване на църковното общение, което трябва да се основава върху консенсуса на всички поместни Православницъркви.

16. Един от главните органи в историята на икуменическото движение стана Световният съвет на църквите (ССЦ). Някои Православни църкви бяха сред неговите учредители, а след това всички те станаха негови членове. Като сформирал се междухристиянски орган, ССЦ, също както и други междухристиянски организации и регионални органи, такива като Конференцията наевропейските църкви (КЕЦ) и Съветът на близкоизточните църкви, независимо от това, че не включват в състава си всички християнски църкви и конфесии, изпълняват важна задача в делото за насърчаване на единството на християнския свят. Грузинската и Българската православна църква напуснаха ССЦ: първата през 1997, а втората през 1998 г. Те имат свое особено мнение за работата на Световния съвет на църквите, и по такъв начин не участват в провежданите от Световния съвет на църквите и другите междухристиянски организации диалози.

17. Поместните православни църкви – членове на ССЦ, взимат пълно и равноправно участие в структурата на ССЦ и с всички възможни средства внасят своя принос за свидетелство на истината и насърчаване на християнското единство. Православната църква на драго сърце приветства решението на ССЦ да откликне на нейната молба за създаване на Специална комисия за православно участие в ССЦ, което беше направено в отговор на поръчението на Междуправославната среща в Солун (1998). Утвърдените от Специалната комисия критерии, предложени от православните и приети от ССЦ, доведоха до създаване на Постоянна комисия за сътрудничество и консенсус. Те бяха одобрени и включени в Конституцията и Регламента за работа на ССЦ.

18. Вярна на своята еклезиология, на тъждеството на вътрешната си структура и учението на древната Църква на седемте Вселенски събора, Православната църква, участвайки организационно в работата на ССЦ, по никакъв начин не може да приеме идеята за „равенство на конфесиите“ и не може да приеме единството на Църквата като някакъв междуконфесионален компромис. В този смисъл единството, към което се стреми ССЦ, не може да бъде плод само на богословски споразумения, но трябва да бъде плод и на единството на вярата, тайнствено съхраняван и живеещ в Православната църква.

19. Православните църкви – членове на ССЦ, смятат задължително за участие в ССЦ на онова основополагащо положение в Конституцията му, според което негови членове могат да бъдат само тези Църкви и конфесии, които, според Писанията, признават Иисус Христос като Бог и Спасител и изповядват вярата в прославяния в Троица Бог – Отец, Син и Светия Дух, съгласно Никео-Цариградския Символ на вярата. Те са дълбоко убедени, че еклезиологичните предпоставки на Торонтската декларация (1950 г.) „Църквата, Църквите и Световният съвет на Църквите“ имат основополагащо значение за участието на православните в Съвета. Затова, от само себе си се разбира, че ССЦ не е, и в никакъв случай не трябва да става свръх-Църква. „Целта на ССЦ е не да преговаря за съюзите между църквите, които могат да се сключват само от самите църкви, действащи по собствена инициатива, а да установява живи контакти между църквите и да съдейства за изучаване и обсъждане на въпросите за единството на Църквата“ (Торонтска декларация, §2).

20. Перспективите при провеждане на богословските диалози на Православната църква с другите християнски църкви и изповедания винаги изхождат от каноничните критерии на вече формираната църковна традиция (7-и канон на Втория и 95-и канон на Петия и Шестия Вселенски събор).

21. Православната църква желае да поддържа работата на Комисията „Вяра и църковно устройство“ и с особен интерес следи за нейния богословски принос до наши дни. Като цяло тя оценява положително документите от богословски характер, приети от Комисията при участието на внеслите ценен принос православни богослови, като важен етап в процеса на сближаване на християните.Православната църква обаче не изразява пълно съгласие с интерпретациите в тези документи на най-важните въпроси за вярата и устройството.

22. Православната църква смята, че всякакви опити да се раздели единството на Църквата, предприемани от отделни лица и групи под предлог на предполагаемо опазване или защита на истинското Православие, подлежат на осъждане. Както свидетелства целият живот на Православната църква, съхранението на истинската православна вяра е възможно единствено благодарение на съборния принцип, който от древност е представлявал компетентният и висш критерий на Църквата по въпросите на вярата.

23. Общо за Православната църква е съзнаването на необходимостта от водене на междухристиянски богословски диалог, и затова тя смята, че той винаги трябва да бъде съпровождан от свидетелството на света в делата за взаимно разбиране и любов, които отразяват „неизказаната радост“ на Благата Вест (1 Петр. 1:8), изключвайки всяка практика на прозелитизъм или надруги предизвикващи междуконфесионален антагонизъм прояви. В същото това разбиране Православната църква смята за важно всички ние, християните, вдъхновявани от общите най-важни принципи на нашата вяра, да положим усилия, така че с готовност да дадем единодушен отговор на онези сложни проблеми, които поставя пред нас съвременният свят. Този отговор трябва да се основава върху идеалния пример на новия човек в Христос.

24. Православната църква съзнава факта, че в отговор на новите условия и новите изисквания на съвременния свят движението за възстановяване на единството на християните приема нови форми. Необходимо е Православната църква да продължи да носи своето свидетелство на разделения християнски свят въз основа на апостолското Предание и своята вяра.

Молим се християните да се трудят заедно, за да се приближи денят, когато Господ ще изпълни надеждата на Православните църкви, и ще бъде „едно стадо и един Пастир“ (Иоан. 10, 16).

15 октомври 2015 г., Шамбези