Проектодокумент на Всеправославния събор, приет на V Всеправославно предсъборно съвещание в Шамбези, 10-17 октомври 2015 година.

Публикува се в съответствие с решение на събранието на предстоятелите на поместните Православни църкви в Шамбези, 21-28 януари 2016 година.

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2: 16-17). Според св. Василий Велики, постът е връстник на човечеството, защото е бил установен в рая (За поста 1, 3). Това е велик духовен подвиг и първият израз на православния аскетичен идеал. Неотклонно следвайки предписанията на светите Апостоли, правилата на Съборите и светоотеческото предание като цяло, Православната църква винаги е посочвала високото значение на поста за духовния живот на човека и неговото спасение. В богослужението през целия годишен кръг в пълна мяра е отразено светоотеческото предание за поста и учението за непрестанното и неотслабващо бодърстване на човека и преуспяване в духовните подвизи. В Триода постът се възпява като многосветла благодат, като необоримо оръжие, като начало на духовните подвизи, като прекрасен път на добродетелите, като храна за душата, като източник на всяка мъдрост, като нетленно битие и подражание на равноангелския живот, като майка на всички добродетели и като образ на бъдещия живот.

2. Като най-древно установление постът намира място още във Ветхия Завет (Втор. 9: 18; Ис. 58: 4-10; Иоил 2: 15; Иона 3: 5-7) и получава потвърждение в Новия. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на Своето обществено служение (Лука 4: 1-2) и е дал наставления как трябва човек да се упражнява в поста (Мат. 6: 16-18). Като цяло, в Новия Завет постът е средство за въздържание, покаяние и духовно израстване (Марк 1: 6; Деян. 13: 3; 14: 23; Рим. 14: 21). Още от апостолско време Църквата посочвала високото значение на поста и установила сряда и петък като постни дни (Дидахи 8, 1), а също и поста преди Пасха (свщмч. Ириней Лионски у Евсевий, Църковна история 5, 24). В църковната практика, засвидетелствана в продължение на векове, съществувало разнообразие не само по отношение на продължителността на поста преди Пасха (Св. Дионисий Александрийски. Послание към Василид, PG 10, 1278), но и по отношение на броя и съдържанието на другите постни периоди, които се формирали под влияние на различни фактори - преди всичко литургичната и монашеската традиция, с цел необходимата подготовка за големите празници. По такъв начин неразривната връзка между поста и богослужението посочва мярката на поста и подчертава неговия духовен характер, към който се призовават всички вярващи, всеки според своите сили и възможности, без да се пренебрегва свещеното установление: Гледай някой да не те отвърне от този път на поучението… Защото, ако можеш да понесеш цялото иго Господне, ще бъдеш съвършен; ако ли не можеш, направи, каквото можеш. За храната пък, понеси, което можеш (Дидахи 6, 1-3).

3. Като духовен подвиг, истинският пост е свързан с непрестанна молитва и искрено покаяние. Покаянието без пост е непълно (св. Василий Велики. За поста 1, 3); както и постът без милосърдни дела е мъртъв, особено в съвременната епоха, когато неравномерното и несправедливо разпределение на благата лишава цели народи дори от насъщния хляб. Като постим, братя, телесно, да постим и духовно: да скъсаме всякаква връзка с неправдата, да унищожим примките от насилнически спогодби; всеки неправеден запис да разкъсаме; на гладните да дадем хляб и бедните бездомни да заведем в домовете си… (стихира на вечернята в сряда на първата седмица на Великия пост; вж. Ис. 58: 6-7). Постът не се изчерпва с простото, формално въздържание само от определени видове храна. Впрочем за достойния за похвала пост не е достатъчно единствено въздържание от ястия; но да постим с пост благоприятен, благоугоден Богу (ср. Фил. 4: 18). Истинският пост е отдалечаване от зло, въздържание на езика, потискане на гнева, отстраняване на похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъплението. Истинският пост е въздържание от всичко това. В такъв пост се състои прекрасното дело (св. Василий Велики. За поста 2, 7).

Въздържанието по време на пост от определени видове храни и умереността не само в избора, но и в количеството на употребяваната храна представляват осезаемата страна на духовния подвиг. Съгласно смисъла на думата, постът е въздържание от храна; храната обаче не ни прави по-праведни, нито по-неправедни. В тайнствен смисъл пък думата „пост“ означава, че както от храната за всички и всеки произлиза живот, а от неяденето – смърт, така и ние трябва да се въздържаме от всичко светско, за да умрем за света, а после, приобщавайки се с божествената храна, да започнем да живеем за Бога (Климент Александрийский. Еклози. PG 9, 704-705). По такъв начин, истинският пост се отнася до целия живот на вярващите в Христос и се увенчава с тяхното участие в богослужението, и особено в тайнството на Божествената Евхаристия.

4. Четиридесетдневният пост на Господ е образец за поста на вярващите, правещ ги участници в Господнето послушание, така че със спазването му да си възвърнат онова, което са изгубили с неспазването (св. Григорий Богослов. Слово 45, на светата Пасха, 28). Христоцентричното разбиране за духовното измерение на поста, в частност Великата Четиридесетница, е свойствено за цялото светоотеческо предание, обобщено по характерен начин от св. Григорий Палама: Ако спазваш така поста, ще станеш не само участник в страданията и смъртта на Господа, но и ще съвъзкръснеш с Него, и ще се съвъзцариш с Христа во веки веков: защото чрез такъв вид пост, ставайки сроден на подобието на смъртта Му, ще бъдеш участник и във възкресението и наследник на живота в Него (св. Григорий Палама. Омилия 13, в петата неделя на Великия пост. РG151, 161).

5. Според православното Предание, мярата на духовното съвършенство е мярата на «пълната възраст на Христовото съвършенство» (Еф. 4:13), и всеки, който иска да я достигне, трябва съответно да се подвизава и да възраства в нея. Именно затова аскезата и духовният подвиг в настоящия живот нямат край, както и усъвършенстването на съвършените. Всички са призвани, според силите си, да се стараят да отговорят на изискванията на високите православни критерии, за да достигнат обожение по благодат. И достигналите това, макар и да изпълнят всичко заповядано, никога не се превъзнасят, а изповядват, че са раби нищожни, защото са извършили това, което са били длъжни да направят (Лука 17:10). Съгласно православното възприятие на духовния живот, е необходимо никой да не оставя добрия подвиг на поста, но, и допускайки облекчение, да разчита на Божията милост в самоукоряването и осъзнаването на своето недостойнство, защото православният духовен живот е непостижим без духовния подвиг на поста.

6. Православната Църква, като любеща майка, е определила всичко, което е полезно за спасение и е установила светото време на постите като дарувана от Бога защита на новия живот на вярващите в Христа от всяко вражеско влияние. Следвайки божествените отци, тя съхранява, както и преди, светите апостолски установления, съборните правила и свещените предания, винаги предлага светите пости като най-добрия аскетичен път за духовно усъвършенстване и спасение на вярващите и провъзгласява необходимостта християните да спазват всички установени пости през Господнята година, т.е. Великата Четиридесетница, срядите и петъците, засвидетелствани в свещените канони, както и Рождественският пост, на светите апостоли Петър и Павел (Петровият пост), Богородичният пост и еднодневните пости за Въздвижение на Честния Кръст, в навечерието на Богоявление и за Отсичане на честната глава на Йоан Предтеча, а също така и постите, определени по пастирски съображения или спазвани по желание на вярващите.

7. Едновременно с това Църквата с пастирска разсъдителност е определила и границите на човеколюбивата икономия в устава на поста. Поради това в случаи на телесна немощ, крайна необходимост или трудни времена тя е предвидила съответно прилагане на принципа на църковна икономия, съгласно отговорното разсъждение и пастирската грижа на епископата на поместните Църкви.

8. Факт е, че днес мнозина вярващи не спазват всички установления за поста било поради малодушие, било предвид на съществуващите условия за живот, каквото и да се разбира под това. И все пак всички случаи на отклонение от свещените предписания за поста, независимо дали са от общ или частен характер, трябва да бъдат възприемани с пастирска отговорност от Църквата, защото Бог не иска смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив (Иез. 33:11). При това значението на поста не трябва да се принизява. По тази причина се предоставя на преценката на поместните Православни църкви да определят мярката на човеколюбивата икономия и снизхождение към онези, които изпитват затруднение да спазват действащите постановления за поста, дали по индивидуални (болест, служба в армията, условия на труд и т.н.), или по по-общи причини (климатични условия, а също и социално-икономически особености на някои стани, като например липса на постни продукти), смекчавайки в тези особени случаи „теготата“ на светите пости в рамките на гореказаното, ни най-малко не пренебрегвайки светите установления за поста.

Това милосърдно снизхождение трябва да бъде оказвано от Църквата с предпазливост и, несъмнено, с голяма снизходителност по отношение на онези пости, за които невинаги и не при всички случаи в църковната традиция и практика съществува еднаквост. Добре е да се пости всеки ден, но този, който не яде, да не осъжда този, който яде. В такива случаи не трябва нито да се установяват закони, нито да има насилие, нито принудително отношение към повереното ти паство, а да се пристъпва с убеждение, нежност и с подправени със сол думи (Преп. Йоан Дамаскин, За светите пости 7).

9. Освен това всички верни в Църквата, за да пристъпят както подобава към Божественото Причастие -главния израз на същността на Църквата, следва да спазват и светите пости, и въздържането от вкусване на храна от полунощ. Подобава също и да се пости в знак на покаяние, за изпълняване на духовния обет, за постигане на една или друга свята цел, по време на изкушение, заедно с просбите към Бога, преди Кръщение (за пристъпващите към Кръщение в зряла възраст), преди хиротония, при налагане на епитимии, по време на поклонническо пътуване и в други подобни обстоятелства.

16 октомври 2015 г., Шамбези