Широко разпространено, „реномирано“ мнение в наше време е, че само по себе си Православието представлява само една от многото разновидности на християнството наред с другите, които имат пълно право на съществуване и дори, в една или друга степен, са равноценни.
Но да се мисли така е или крайна наивност, основана върху невежество, или явно злонамерено изопачаване на истината.
Ако се обърнем към историята на християнската Църква и си дадем труда спокойно и безпристрастно, без каквато и да било пристрастие, да се запознаем подробно с нея, ние лесно ще се убедим, че единствено Православието е истинското християнство – тази Истина, за чието свидетелстване, по Неговите собствени думи, е дошъл на земята въплътилият се Единороден Син Божий.
Исконният враг на човечешкото спасение, дяволът, още в яслите, както знаем, е възнамерявал да погуби нашия Спасител, за да Му попречи да извърши делото на нашето спасение. Когато това не му се удало, той насочил цялата си злоба върху Него, използвайки като свое оръдие гордостта, тщеславието, властолюбието и честолюбието на иудейските първосвещеници, старейшини, книжници и фарисеи. Когато и тези зли намерения се сринали и самата му власт била потъпкана от Христовото Възкресение, той отначало чрез иудеите, а след това и чрез езичниците повдигнал най-жестоки кървави гонения срещу Христовите последователи, с надеждата да заличи християнството от лицето на земята.
Но и тeзи козни на врага не се увенчали с успех, дори напротив: християнството се превърнало в господстващо вероизповедание в тогавашния културен гръко-римски свят. Но лукавият враг не паднал духом от нанесените му поражения.
Той подел нова бран срещу ненавистната му Христова вяра – срещу тази Божествена Истина, която донесъл на земята, заради спасението на хората, въплътилият се Син Божий – несъмнено по-трудна и опасна бран.
По негово подбудителство и вдъхновение хората, прелъстени от него чрез гордост и честолюбие, започнали сред самите християни, вътре в самата Христова Църква, както това предвидил още св. апостол Павел, да възбуждат спорове за вярата, различни несъгласия и разделения, поставяйки собствени, чисто човешки догадки и съображения на мястото на Богооткровената Истина.
Така възникнали ересите и разколите, които заплашвали да подкопаят отвътре животворната и спасителна за хората сила на Христовото учение, да подменят Истината с лъжа.
За изобличаване и осъждане на тези ереси-лъжеучения и разколи пазителите на Божествената Истина, приемници на св. апостоли и епископи, започнали да се събират на събори
-Поместни и вселенски, така че с вселенския „съборен разум“ да изяснят и наставят веднъж завинаги задължителното за всички християни и неизменно учение на Църквата, установявайки „с всички усилия да се държим към онова, в което навсякъде, в което винаги и в което от всички се е вярвало“. (св. Викентий Лерински).
Именно тогава истинската християнска вяра – правилната вяра, за разлика от ересите и сектите, също наричащи себе си „християнски“, започнала да се нарича „православна“.
И така, ето какво е това Православие!
-Православието е чистата и неизопачена Истина, донесена на земята за спасение на хората от Христа-Спасителя;
- това е запазеното в абсолютна чистота и неповреденост истинско Христово учение за вярата и благочестието (живот според вярата), изложено от св. апостоли в Свещеното Писание, щателно изяснено и изтълкувано от техните законни приемници – апостолските мъже, светите отци и учители на Църквата в Свещеното Предание на нашата Православно-католическа (тоест Вселенска) Източна Църква, която само единствена, като не изменила нищо в това учение, и до днес, напълно справедливо, се именува „Православна Църква“.
За нещастие, в наше време дотолкова е изгубен живият интерес към възвишените истини на вярата и правилното им разбиране, а особено – към приложението им в живота, обикновено наричано „благочестие“, че мнозина искрено мислят, че едва ли не цялата разлика между Православието и другите изповедания се заключава само в обредите, и тъй като „обредите“, видите ли, са „второстепенно нещо“, а Бог е Един, то не било ли все едно към какво вероизповедание принадлежиш, само да вярваш в Бога и да бъдеш добър човек“.
Такова е модерното, „реномирано“ мнение. Но така ли е това?
Бог е Един, Христос е Един, а вярата, по някакви причини, не е една, верите са различни - много.
Ако Бог е Един, могат ли всички тези различни вери да бъдат еднакво истински и следователно, еднакво спасителни? Нали ако „Бог е Един и Христос е Един“, то нима това не задължава и всички искрено вярващи в Христа, всичко, отнасящо се до тяхната вяра и благочестие, да бъде при тях също едно: еднакво, а не различно?
Точно тази истина утвърждава Словото Божие, говорейки: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички“ (Еф. 4:5-6). Нима Господ е създал много различни Църкви?
Нима не е казал Той ясно и определено: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18)?
Можем ли наистина да смятаме тези думи на нашия Спасител за лъжливи, неоправдали се, кощунствено признавайки, че „портите адови“ все пак „са надделели Църквата“, разбивайки я на множество различни църкви? Да не бъде! Няма да си позволим такава страшна хула срещу Сина Божий!
Само една е – една-единствена е Църквата, основана от Въплътилия се Единороден Син Божий за спасението на хората: тя е една, основана от Него Самия, а не от обикновени грешни хора, съществувала е винаги, съществува сега и винаги ще съществува до края на вековете. Човек трябва само твърдо да вярва в това и да не мъдрува лукаво!
А как изглежда сега толкова модното днес движение на „икуменизма“, от гледна точка на едно такова напълно ясно и категорично учение на Словото Божие? Не е ли то абсолютна лъжа, несвойствена на истинската Църква и нетърпима в Нея?
Изисквайки сред християните пълно единомислие и единодушие, Словото Божие също толкова ясно и категорично говори за това, как истинските християни трябва да се отнасят към изопачаващите истинското учение на Църквата лъжеучители еретици: "Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж
(Тит. 3:10). Така ли постъпват съвременните „християни“ - или те се „срамуват“ от изискванията на Словото Божие, като „остарели“ и „изоставащи от времето“ и недостатъчно „прогресивни“?
Ето защо лъжат за Истината всички тези „икуменисти“ и всякакъв род съвременни „обединители“, стремящи се да съединят несъединимото: Истината с беззаконието, Светлината с тъмнината, верния с неверния (2 Кор. 6: 14-15).
Ние не говорим вече за целия ред канонични правила на Православната Църква, забраняващи молитвено общение с еретици, за което се полага отлъчване от Църквата, а за епископите и клириците – низвергване от сан (вж. Апостолски правила 45, 46 и 65 и Лаодикийски събор 32, 33 и 37), защото мнозина сега смятат, че изобщо каноните са „изостанали“ от далече „отишлия напред“ живот и трябва всички те да бъдат отменени или преправени така, че за никого да няма ограничение и всеки да може да прави всичко, каквото му хареса – за свое удоволствие.
До какво доживяхме?!
И може ли човек да си затваря очите за всичко това и безгрижно да приспива себе си и другите, уверявайки, че нищо особено няма в това, че, видите ли, това „винаги е било така“?
Някои неща, може би, са съществували, но не така, не в такива огромни, всеобхватни мащаби, когато и здраво място почти не остава, и честният искрен християнин не знае къде и с кого да отиде и на кого може да се довери.
Не бидейки в състояние след продължителната вековна борба просто да унищожат Църквата, тъмните сатанински сили в наши дни с особено ожесточена енергия се устремиха срещу Църквата, опитвайки се да я овладеят отвътре, за да Я използват, в лицето на податливи служители, за свои цели. Оскъдяването на вярата и истинската християнска любов помага за това, а тщеславното търсене на реклама и суетна слава и търсенето на материална изгода напълно отговаря на тези сатанински планове.
И ето, в резултат, тази печална картина, която ние сега наблюдаваме: солта става безсолна.
В наше време мнозина забравят, че Църквата не е някакво земно, човешко учреждение, а учреждение Божествено, високото назначение на което е спасението на душите във вечния живот, че в нея няма място за никаква „политика“ или „дипломация“, и че е недопустимо да си криви човек душата, потъпквайки съвестта си в името на каквито и да било чисто земни цели, дори и те да се прикриват с лъжливи лозунги за „мир в целия свят“, „всеобщо благо“ и дори мнима „християнска любов“ и „смирение“, което сега е толкова модерно.
Целият този съвременен фалш и увлечение по някаква „висша политика“ и „тайна дипломация“, към което сега усилено се привличат не само редови, но и висши служители на Църквата, си поставят задачата за подготовката на бъдещото световно господство на антихриста, който трябва да оглави единната (обединена от всички религии по света) лъже-църква и едната всемирна (обединена от всички националности) държава.
Нека да се покорим като послушни деца на спасителното внушение на нашата майка - Църквата! Да си припомним картината на Божия съд.
Ето отговорът на Църквата на всички онези несмислени „умници“, които не искат да слушат разговори за края на света, Второто Пришествие Христово и Страшния съд, самочинно заявявайки, че „не трябва напразно да се плашат хората“, че „това, моля ви, е непонятно за съвременните хора“ и дори „произвежда не положително, а по-скоро отрицателно въздействие!“ (?!).
Църквата Христова гледа на това по друг начин.
И ако вземем предвид какво се случва сега с православните християни в така наречения „свободен свят“, където господства „икуменизмът“ и където всички вече почти са се обединили в състава на така наречения „Световен съвет на църквите“, то не може човек да не се съгласи, че такова по-точно наименование „истинско православие“ е уместно и тук – за разлика от тези, които, наричайки себе си „православни“, фактически вече са се отрекли от Православието, запазвайки само едната външна прилика с него.
Необходимо е да се помни и знае: не може истинската Църква Христова да провъзгласява и утвърждава каквато и да било лъжа и да встъпва в съдружие или сътрудничество с Христовите врагове!
Затова всички онези епископи, клирици и миряни, които участват в тази лъжа и по един или друг начин дружат и си сътрудничат с враговете на нашия Господ и Спасител, са „православни“ само по име.
Отново неволно си спомняме истинно-пророческите думи на нашия дивен руски св. Теофан Вишенски Затворник за това, че в последните времена „името християнин ще се чува навсякъде, и навсякъде ще се виждат храмове и църковни чинове, но всичко това ще бъде само видимото, истинското отстъпление ще бъде отвътре“ (Тълкувание на Посланието към Солуняни, стр. 192).
Не наблюдаваме ли вече и сега нещо подобно?
В края на краищата Православието не е нещо отвлечено. Православието е не само вяра, но и живот според вярата – живот, съгласен с вярата, което обикновено се нарича благочестие.
И ето, твърде характерно е, че всички тези съвременни модернисти икуменисти, наричащи се още и „православни“, с някакво самодоволно лекомислие отхвърлят всички подвижнически установления на Светата Църква, в които най-пълно и ярко се изразява духът на православното благочестие, като например, подвига на въздържанието, душевния и телесния пост.
Нека се стремим към подвига, в който се изразява самата същност на нашата православно-християнска вяра, която е подвиг на подражание на Христос в кръстоносенето и саморазпъването. А като се подвизаваме законно, като учи Словото Божие, нека претърпяваме всичко за Истината, не отстъпвайки от нея, както това правят мнозина, поради малодушие или поради корист.
И нека твърдо да помним: където няма подвиг, където няма отстояване на истината – там няма и Православие – няма истинска вяра в Бога и в Христа.
На 10 ноември нашата Църква чества паметта на свети Григорий чудотворец, който бил подвижник на Атон и имал чуден живот. Ръкоположили го за архиерей по поразителен начин, съвсем не така, както другите архиереи, избирани в тяхно присъствие. Не, той се отклонил от архиерейския сан, като отишъл на Света Гора, Атон. А слизайки оттам, бил ръкоположен за архиепископ на Неокесария. Възлизайки на високия архиерейски престол, той още повече започнал да се упражнява в добродетелност, затова и се удостоил от Бога с велики дарования, както показват извършените от него приживе свръхестествени чудеса.
Веднъж, когато светият мъж се молел в своята килия нощем, се явило Божествено сияние, и цялата стая се осветила повече отколкото от слънчева светлина. Тогава светителят видял благолепна, прекрасна и удивителна Жена, а до нея почтен и скромен старец. Св. Григорий се учудил и разсъдил в себе си, че тази най-уважавана Жена е Царицата на Ангелите, а кой бил старецът, той разбрал чак когато чул Пресветата да му казва: „Йоане, ученик на Моя Син и Владика, наречен Богослов, предай Тайнството на истинната Вяра на твоя възлюбен раб Учителя Григорий, за да разбере точната същност на богословието, така че никога да не може да го победи нито един еретик“. Светият, чувайки това, разбрал, че заедно със св. Богородица е дошъл св. евангелист Йоан, за да научи Григорий на Православното изповедание на Вярата, защото по това време мнозина еретици с вероломни думи въвеждали другите в заблуждение и ги увличали в изопачени учения.
Тогава великият чудотворец Григорий написал изповеданието на истинската и Православна наша вяра, както го просветила Пресветата наша Владичица и го научил апостолът, и предал изповеданието на тази света Христова Църква, както става ясно от житието му, написано от св. Григорий Ниски, брат на св. Василий Велики.
„Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).
Oще становища от братството на Лаврата и за нейната история можете да прочетете в нашите рубрики тук.
