Св. Игнатий Брянчанинов (1807-1867 г.)

Дълбоко погрешно би било да се мисли, че прелестта е явление, което възниква главно на православна почва. В статията си „За прелестта“ св. Игнатий ясно пише: „Прелестта е състояние на всички хора, без изключение, породено от падението на нашите праотци. Всички сме в прелест. Знанието за това е най-сигурното предпазване от прелестта. Най-голяма прелест е да мислим, че не сме в прелест. Всички ние сме измамени, всички сме прелъстени, всички се намираме във фалшиво състояние и се нуждаем от истинско освобождаване. Истината е Господ наш Иисус Христос" (I,230).

Особено важни за нашето време са разсъжденията на св. Игнатий за западните, католически подвижници. В пълно съгласие с другите светци на Православната Църква той свидетелства: "Повечето от подвижниците на Западната църква, обявени от нея за най-големи светци – след отпадането й от Източната Църква и отстъпването на Светия Дух от нея – са се молили и са стигали до видения, разбира се, лъжовни, по споменатия от мен начин… В такова състояние се е намирал Игнатий Лойола, учредителят на йезуитския орден. При него въображението било толкова разгорещено и изострено, че както той сам твърдял, стига да поискал и да се напрегнел, и веднага пред очите му се появявали, според желанието му, адът или раят… Известно е, че на истинските Божии светии виденията са се дарували единствено по Божие благоволение и Божие действие, а не по волята на човека и не в резултат на собствените му усилия – дарували са се неочаквано, твърде рядко… Усиленият подвиг на намиращите в прелест обикновено е съпроводен с голяма поквара. Развратът служи за мерило на онзи пламък, от който се разгарят прелъстените “(I,244).

Светецът посочва и други скрити от външния поглед причини за прелестните състояния на западните подвижници. Така той пише: „Кръвта и нервите се задвижват от много страсти: и от гнева, и от сребролюбието, и от сластолюбието, и от тщеславието. Последните две извънредно много разпалват кръвта на подвижниците, които се подвизават незаконно, превръщайки ги в неистови фанатици. Тщеславието преждевременно се стреми към духовни състояния, на които човек още не е способен заради нечистотата си; поради невъзможността да достигне истината, започва да мечтае. А сладострастието, присъединявайки въздействието си към въздействието на тщеславието, предизвиква в сърцето прелъстителни фалшиви утешения, наслаждения и възторзи. Това е състояние на самозаблуда. Всички незаконно подвизаващи се се намират в такова състояние. То се развива у тях повече или по-малко, според това доколко усилват подвизите си. В това състояние западните писатели са написали много книги" (IV,499).

Интересно e да се отбележи, че св. Игнатий (изучаващ католическата аскетична литература не по преводи, а в латински оригинал) посочва и конкретните времеви координати на отстъплението на католическите аскети от съборния опит на светиите от Едната Вселенска Църква. Той пише: "Преподобни Бенедикт [†544], свети папа Григорий Двоеслов [†604] са все още в съгласие с аскетическите наставници на Изтока; но вече Бернард Клервоски (XII в.) рязко се различава от тях; по-късните се отклоняват още повече. Те веднага се увличат и увличат своите читатели към висоти, недостъпни за новоначалния, превъзнасят се и карат и другите да се превъзнасят. При тях разгорещената... мечтателност заменя всичко духовно, за което те нямат ни най-малко понятие. Те приемат тази мечтателност за благодат" (IV,498).