На 30 ноември 2016 г. в Енорийския център на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий", ул. „Г. Вашингтон“ №, с благословението на предстоятеля му Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър Георгиев, се проведе открита беседа на тема: „Св. Серафим Софийски Чудотворец - блестящ защитник на вярата срещу модернистичните отстъпления“. 
Със забележителния си труд „Новото учение за Софѝя Премъдрост Божия“ (1935 г.) светителят категорично оборва възникналата в началото на 20 век в Русия софийна ерес, зад която стоят прот. Сергей Булгаков и неговият духовен наставник свещ. Павел Флоренски.

Изданието излиза на български език с благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Преводач е г-жа Албена Алексиева.
Водещият на събитието г-н Дарин Алексиев – православен богослов и преподавател по Догматика в Пловдивската духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” и в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски".- беше представен от д-р Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации и главен редактор на сайта на Българската патриаршия.
„Изключителен познавач на Свещеното Писание и на светите отци и познаващ в детайли православната богословска мисъл автор“ – така водещият определи Св. Серафим Софийски Чудотворец. Той е продължител на епохалното духовно дело на св. Три Светители, издигнали защитна стена - догматите на Православната Църква – стена за запазване на вярата. Просветени от Светия Дух, светите отци Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст използвали достиженията на човешката философска мисъл, методите на философията и съумели така да ги приложат в богословието, че вярата завещана от апостолите, да бъде не просто разбираема, а силна. Изкованата от мъченическата кръв на изповедниците на вярата и догматите на Църквата защитна стена възпира онези, които се опитват да се ползват нечестно от благодатта на Църквата. На съборите след това остава само да охраняват и да попълват, където е нужно, тази стена. С времето се наложило да се изградят и словесни бариери на Църквата. "Ние, православните, векове наред вярваме така, както са проповядвали светите отци и за нас това е чест" – подчерта г-н Дарин Алексиев.
Опитите на прот. С. Булгаков и свещ. П. Флоренски да аргументират част от изпълненото си с безброй противоречия софийно учение с учението на светите отци води, по думите на св. Серафим Софийски, до смесването на истината с лъжа и оттам - до догматически хаос.
Светителят стига до заключението, че „основа на лъжеучението на прот. Булгаков и свещ. Флоренски е не учението на Църквата, а гностическата мисъл за посредничеството, без което Бог уж не може да има досег с тварта. Тази гностическа мисъл за посредничеството стои в основата на учението на о. Булгаков за творението, за въплъщението и за възнесението на Господа… Но тази гностическа мисъл е лъжа и превръща в лъжа цялото софийно учение на о. о. Булгаков и Флоренски… В този хаос с еретическа настойчивост се прокарва като най-главна, болезнена мисъл, че Софѝя е „Всичко“ и „Всичко“ е Софѝя, която всъщност е нищо – нелепа, кощунствена фантазия на древни гностици, приела нова форма в учението на о. о. Булгаков и Флоренски“.
В блестящата си критика на изобличеното като ерес софийно учение Свети Серафим пише още: „Нито четвърто лице (ипостас), нито Богоматер са имали предвид светите отци в Софѝя, а нашия Господ Иисус Христос – Божията Премъдрост. Още повече, че прот. С. Булгаков говори за някаква предвечна и някаква тварна Софѝя. Той я нарича Софѝя – Усия (т.е. същност). Всички ние знаем, че Господ има една същност в три лица: Отец, Син и Свети Дух, докато прот. С. Булгаков твърди, че Софѝя е отделна същност. Излиза, че Софѝя не е синоним на Усия, а някаква уж свързваща сила между лицата на Света Троица, някаква нетварна енергия на Бога“.
При това, както изтъкна г-н Дарин Алексиев, св. Серафим Софийски никъде не си позволява да обиди прот. Сергей Булгаков и свещ. Павел Флоренски. Прави впечатление неговото изключително благородство. Той скърби, че двамата православни духовници са се отклонили от истината.
В Указа на Руската патриаршия, с който се осъжда учението на прот. Сергей Булгаков, се казва:
„Учението на Булгаков по своя замисъл съвсем не е църковно, няма намерение да се съобразява с учението и преданието на Църквата, в някои пунктове дори явно застава на страната на лъжеучения, съборно осъдени от Църквата“.
Архиереите от Руската задгранична църква също излизат с решение, че учението на прот. С. Булгаков няма основание нито в Словото Божие, нито в учението на светите отци на Църквата. Дефинират го като възраждане на гностичното учение, граничещо с арианската ерес.
Св. Серафим Софийски подчертава: „Най-голямото зло, най-тежкият грях е ереста. Това е грях на самия сатана, който е първият еретик, защото неправославно помислил, че може да бъде равен на Бога… Всички еретици съгрешават с този сатанински грях. Като изопачават и унищожават едно или друго учение на Христа Спасителя, предадено от Него на Православната Църква чрез апостолите и светите отци, те въстават против Бога. И затова ще наследят участта на дявола – вечните адски мъки“.
Св. Серафим Софийски Чудотворец пише гениалния си труд в кратък срок, под напрежение, за да може да обхване изцяло ереста на прот. С. Булгаков, но се оказва, че зад нея стои и свещ. Павел Флоренски, така че той се изправя срещу двамата. От книгата може да се  проследи историята на Църквата и борбата ѝ за ограждане от ересите, за отстояване на чистотата на православната вяра, за предпазване на Истината от лъжеученията. Така, както през вековете светата Православна Църква се е ограждала от ересите, за да се запази свята и непорочна.
Прот. Сергей Булгаков (1871-1944) е човек с духовно образование и сан, изключително плодовит автор с могъща мисъл. През 1922 г. е принуден да напусне Русия и завършва живота си в Париж, където от 1925 г. до смъртта си през 1944 г. е професор по догматическо богословие в Парижкия богословски институт. За първи път споменава Софѝя – Премъдрост Божия в книгата си „Свет невечерний“, Москва, 1917 г. За жалост, той е още едно доказателство, че невинаги учените на този свят са мъдри пред Бога.
Воден от изключителна гордост, прот. С. Булгаков си позволява да се отклони от пътя, начертан от светите отци за запазване на вярата, и така затъва в блатото на ереста. В отстояването на заблудата си се ръководи от лични мотиви – не смята себе си за еретик, а само за един изключителен, неразбран философ.
В борбата за отстояване на истините на Православната Църква освен св. Серафим Софийски Чудотворец се включват още св. Йоан Шанхайски, св. Теофан Полтавски и Владимир Лоски. Срещу тях се изправят прот. Сергей Булгаков, свещ. Павел Флоренски и преподавателите от Парижкия кръг. Св. Йоан Шанхайски пише по повод създателите на софийната ерес: „Горделивият ум не иска да признае, че е застанал на лъжлив път“.
„Да имаме пред очи най-вече великия Св. Серафим Софийски Чудотворец, който оборва дума по дума отклоненията от истината“ – призова водещият на беседата г-н Дарин Алексиев. - Не бива да се страхуваме да защитаваме истината, дори ако виждаме, че нашите преки наставници, професори, са се отклонили от православното учение на светите отци на Църквата - единственият критерий за правилно разбиране на истините на вярата. Ако не се основава на св. отци, критиката се превръща в спор или махленско заяждане“.
Беше изтъкнато, че с осъждането на прот. Сергей Булгаков с решенията на Руската патриаршия и на Руската задгранична църква софийната ерес се стопява. Опасен е обаче духът, заложен в произведенията на прот. Сергей Булгаков и свещ. Павел Флоренски. Този дух властва и до днес при богословите наследници на Парижката школа, онези, които са защитавали еретическото софийно учение. Проблем е именно духът, който не се съобразява с Преданието. Факт е, че книгата на свещ. Павел Флоренски „Стълб и крепило на истината“ беше преведена миналата година в България и рекламирана като книга на изключителен богослов. Във времена на пазарна икономика човек трябва да бъде особено внимателен – подчерта водещият.
В предговора на българското издание Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий, с чието благословение се печата книгата, предупреждава: „Утвърждаването на прот. Сергей Булгаков и свещ. Павел Флоренски е не просто противоцърковно, но то е ерес, гибелна за душите на православните християни“.
Да имаме пред очи и предупреждението на Св. Серафим Софийски Чудотворец: „В областта на догматическото мислене трябва да имаме предел, та нашата, така наречена „свободна богословска мисъл“, така облажавана от модернизма, да не ни отведе в еретически дебри, които ни откриват единствено пътя към вечните адски мъки. Иначе казано, в догматическата област сме длъжни строго да се съобразяваме с учението на светите отци на Църквата“.
Д-р Десислава Панайотова допълни: „Трябва да смиряваме, да сверяваме богословската си мисъл, да стоим вътре в оградата на Църквата. В момента прот. С. Булгаков се издава. Да бъдем внимателни, защото можем да бъдем подведени към сатанинските дебри на гордостта“.
Въпреки че осъжда софийното учение на прот. Сергей Булгаков, Руската църква дава шанс на автора му да се покае. Но той до края на живота си остава непреклонен. Дори написва заявление, в което обяснява защо е прав. Опитът му да оспори труда на св. Серафим кара светителят да напише книгата си: „Защита на софианската ерес на протойерей Сергей Булгаков пред Архиерейския събор на Руската задгранична църква“ (1936 г.).
„По-добре би било за о. Булгаков да вярва в богооткровените тайни така, както вярва нашата Църква. Но той не прави това и предлага свое собствено догматическо учение, противно и на Божественото откровение, и на учението на Църквата, което по силата на това е еретическо и пагубно, особено за самия о. Булгаков“ – пише с горчивина св. Серафим.
В края на беседата имаше възможност да бъдат задавани въпроси и да бъде закупен в превод на български език епохалният труд на Св. Серафим Софийски Чудотворец „Новото учение за Софѝя Премъдрост Божия“ (1935 г.).

Цялата беседа може да видите в заснетото от Веска Илиева видео тук и тук.