Празнословието е безплодното, сиреч безполезното и празнодумно говорене. Празнословен е невъзпитаният човек, необразованият, дребнавият по характер, занимаващ се с дребни и нищожни неща, думите му са лишени от смисъл. Той говори безцелно и изпада в прегрешения. Сее приказки на вятъра и като подхване дума, не мисли за времето на ближния си. Не следи и не преценява това, което казва, нито пък изразите, които употребява. Той е невнимателен и бъбрив.
ЗА МЪЛЧАНИЕТО
Да замълчиш е наистина плод и резултат на царско и благородно възпитание. Този, който се е научил да мълчи, той се е научил и да говори. Защото мълчанието е продукт на разумност не по-малка от тази на разумното говорене. Така онзи, който не знае да замълчи, той дори не може да събеседва. За младежа особено, мълчанието създава безопасно обкръжение; и най-вече когато той чува другия и не се смущава, нито му отговаря с непристойни думи. Дори и ако словата, които чува, да не му харесват, той трябва да ги приема и да чака събеседникът си да свърши.