Св. великомъченик Евстатий живял през втората половина на I век и първите десетилетия на II век. Израсъл в езичество и станал прославен римски пълководец при императорите Тит и Траян. Заедно с жена си Татяна и синовете си Агапий и Теопист той приел светото кръщение. Минал през много изпитания, за да се спаси – изпаднал в крайна бедност, напуснал родината си и заминал за Египет, където останал 15 години. Там разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.
С постоянна молитва Евстатий успокоявал мъката си и Бог го възнаградил, като му върнал съпругата и синовете. Императорът Адриан опитал да го принуди да вземе участие в езическото празненство, но военачалникът отказал. Тогава го лишили от военен сан заедно с цялото му семейство бил хвърлен на зверовете в цирка. Останали невредими, те били хвърлени в нагорещена пещ и така се сдобили с блажена мъченическа смърт през 126 година.
Днес светите им мощи се намират в църквата „Св. Евстатий“ в Рим.
