Вървейки по пътя на Божия промисъл и утвърждавайки заветите на своя Глава - Господ Иисус Христос, Православната църква учредява празника св. Три Светители. В продължение на един месец преди този празник Христовата църква поотделно празнува паметта на всеки един от тримата велики строители и учители на Църквата - така ние честваме паметта на св. Василий Велики, след това празнуваме деня на св. Григорий Богослов и преди три дни - паметта на св. Иоан Златоуст.
.
При това положение днешният празник, в чест и на тримата, като че ли идва в повече.
Ние обаче знаем, че в Църквата, като Божествен организъм не може да има нищо излишно, още повече, че празникът има хилядолетна история.
Грехът е този, който на земята всякога е бил и е опасен за човека и живота. Както сянката е неделима от предмета, който я прави, и от светлината, така и грехът е неделим от човека, който му служи, и произлиза от сатаната. Слабости в живота на хората не са липсвали и в първите християнски общини, основани от св. апостоли.
Християните в Коринт не се радвали на мир и единодушие. Повлияни от човешка мъдрост и подтикнати от лично отношение към духовните си водачи, коринтяни встъпили в разпра относно заслугите и дарбите на отделни апостоли и образували нещо като църковни партии. Едни величаели ап. Павел и считали себе си за Павлови; други клонели към ап. Петър и се наричали Петрови; трети пък се увличали по Аполос и се кичили с неговото име – Аполосови. Това разстроило живота на християнската община, огорчило ап. Павел и станало причина той да отправи специално послание до църквата в Коринт. В него апостолът укорява коринтяни за суетните им спорове и осъдителни дележи, защото спорели за човешки имена и почти забравили Христа, Който е Глава на Църквата Си, в която апостолите са само служители на Евангелието, чрез което светът ще се спаси.
Нещо подобно се появило и между членовете на Източната църква още в петия век относно дарбите, заслугите и паметта на великите Божии угодници св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Мистичната им вяра, ангелското им благочестие, редките им дарования, обширните им знания, апостолското им служение и изповедническите им подвизи събуждали във вярващите всеобщо преклонение и почит.
По човешка слабост и суетна придирчивост след време се зародил спор за различие и превъзходство между дарбите и заслугите на тримата светители и започнали да се оформят отделни лагери на Василиевци, Григориевци и Йоановци. Този спор продължил няколко века, но особено силен и опасен е бил в Цариград през XI век, когато всъщност се оформили застрашително отделни крила в Църквата. Край на този пагубен спор сложили самите Три Светители. Те се явили във видение на благочестивия Евхаитски епископ Йоан и му казали: „Обяви на християните да изоставят напразния спор около нас; ние и тримата имаме пред Бога равно достойнство; както на земята се стараехме да има единодушие между вярващите, така и след преселването си особено желаем единомислие между тях; установи за тримата ни един празник”.
Епископът съобщил за видението си в събранието на епископите и през 1076 г. бил установен този общ празник на тримата велики учители на вярата, строители на Христовата Църква, титани на православната богословска мисъл и страдалци за правата вяра.
За всеки един от св. Три Светители, за техните дела и творчество може много да се говори. Има теми, които трудно се изчерпват и тази е една от тях. Има деяния, които подробно мъчно се описват. Има заслуги, които са дълговечни. Има дейци, които са безсмъртни. Има светилници, които не угасват. Има имена, които вечно назидават. Такива са и св. Три Светители през вековете за поколения християни. Небето блажено ги е приютило в селенията на великите Божии угодници, а Църквата Христова възпитателно им е отредила този празник.
Мъдри наследници на тяхното служение в молитвословия поставят имената им след тези на св. апостоли. Това не е случайно, защото наистина животът, делата, заслугите и паметта им е равноапостолна. Богослужебната книжнина мистично ги възпява, като: верни Божии човеци, избрани служители Господни, основи и стълбове на Църквата, блажени работници на лозето Христово, органи на Божията благодат, светкавици на богословската мисъл, поборници за Света Троица, изрядни бранители на Православието, светила в света и кормчии на Църквата, утвърждение за верните и съкрушение за еретиците, утешители на скърбящите и възпитатели на младежта, лекари за страдалците и философи на неземната мъдрост, божествени архипастири на стадото Христово.
Ако вникнем в битието на тримата светители, ще открием сходства, от които могат да се вадят изводи за всяко време и обстоятелство.
И тримата са синове на вярващи родители. От такива родители се нуждае днес светът, за да превъзмогне своите слабости и да тръгне към светли бъднини.
И тримата са свидни рожби на благочестиви майки – Емилия, Нона и Антуса. Такива майки с такива чада са здравата тъкан, върху която се вгражда благоденствието в живота – в този и в отвъдния.
И тримата са издънки на уважавани и добродетелни домове. Такива семейства могат да бъдат надежда на обществото и нацията.
И тримата съчетавали вяра и човешко знание, което в душите им не породило противоречие, нито в живота им раздвоение. С това те са изобличение за много минали и сегашни представители на науката, които разделят вярата от знанието и пращат религията в архивите на времето.
И тримата са човеци на културата и благочестието, на съзнанието и дълга – предпоставки, за да има дейна църква, здрава държава и честит народ.
И тримата се жертват в името на достойното служение. Св. Василий умира от изтощение и болест в борба с еретици и продажни управници. Св. Григорий също се бори с еретици и след като укрепва Православието в Цариград, за да се съхрани мирът в Църквата, се отказва от архиепископския престол. Св. Йоан се бори за правата вяра с властници, с фалшиви църковници и лицемерни събратя и умира в заточение. Всичко това е доброволна жертва в името на Христа и евангелската истина, която е извор на добродетелно битие и правда в живота.
Тези дивни светители на Божията църква честваме заедно и сме честити, че ги имаме като изрядни пастири на Христовото стадо, класически творци на богословската мисъл, бележити проповедници на църковния амвон, безстрашни поборници за правата вяра, за вечни застъпници и небесни ръководители пред престола на Всевишния.
Затова нека в този ден и през целия ни живот по молитвите на светите Три Светители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, Господ Иисус Христос, да ни помилва и спаси. Амин.
