(На този ден отбелязваме успението на Охридския архиепископ Варлаам и 426 години от Първото Търновско въстаниe)

В неделя, 28 май 2023 г., в манастира „Св. Пантелеймон" (Патлейна), Велики Преслав, за  поредна година след Утренята ще се отслужи света Божествена литургия и Служба на св. Варлаам Охридски. Автор на Последованието на службата е младият химнограф от гр. Охрид Виктор Недески.

Паметта на св. Варлаам Охридски се почита у нас на 28 май, а в Северна Македония – на 10 юни. Той е един от българските архиереи, отдали живота си за вяра и народ. От втората половина на ХIV до края на ХVIII век на няколко пъти висши християнски духовници от българските диоцези организирали съпротива и дипломатически акции за освобождаването на поробения народ.
Сведенията за този охридски архиерей са във връзка единствено с неговата участ на мъченик за християнската вяра. Св. Варлаам наследява охридския престол от Атанасий I, който обикаля европейските столици, търсейки помощ за въстанието.

На 28 май 1598 г. при своя обиколка Охридският архиепископ Варлаам "пострадал за истината в град Велес..." ,  бил убит от мюсюлмани, а тялото му било хвърлено във Вардар.

 Да бъде убит един охридски архиепископ, глава на Поместна църква, призната и дори протежирана от султанската власт, е сериозно престъпление. От известните 56 охридски архиепископи от времето на османското владичество това е единственият случай на убийство, при това политическо.

Вероятно архиепископ  Варлаам е свързан  с подготовката на Първото търновско въстание през същата 1598 г., в което вземат участие мнозина духовници и епископи от Мизия, Тракия и Македония. Един от неговите инициатори и ръководители е известният търновски митрополит Дионисий Рали. Освен епископите от Търновската митрополия (Преслав, Червен, Ловеч) в подготовката на въстанието вероятно участват представители  на духовенството от Тракия (митрополитът на Одрин или Пловдив) и Македония.

Охридският архиепископ Варлаам и Търновският митрополит Дионисий Рали са съвременници на тогавашния сръбски патриарх Йован Кантул, който проявява активност в същата посока и в Белград избухва въстание. По-късно Йован е убит и след време тачен като великомъченик от своите сънародници.

През 1908 г. проф. Йордан Иванов обнародва в първото издание на „Български старини из Македония" приписка от български ръкопис със следния текст (в превод): „В лето 1598, месец май, 28 ден, на архиепископа охридски кир Варлаам глава му отсякоха турци у града, у Велеса, които сътвориха велика мъка, а нему - вечна му памет". От бележка към Пролога от XVI в. става ясно, че през 1869 г., или 281 години след смъртта на св. Варлаам, охридчани все още си спомняли за него. Бележката е подписана от „Хр. К. Узуновъ, охридский Българинъ, Мес. Фев. 9". Тази по-късна приписка в Пролога се съхранява в библиотеката на БАН.

 През 1946 г. руският учен Ерьомин съобщава за неизвестно произведение на българската литература за пренасяне на мощите на св. Варлаам в Охрид, а през 1955 г. обнародва съчиненията на украинския писател Иван Вишенский, в които се намира и разказът за мъченика. (И. П. Еремин. Неизвестный памятник болгарской литературы конца XVI в. - Научный бюллетень Ленинградского Государственого университета):
На 28 май 1598 г. архиепископ Варлаам пътувал за Велес, придружаван вероятно от хора от своето обкръжение. Tам той бил посечен от турци, а тялото му хвърлено във водите на р. Вардар. Според разказа за светеца той бил убит „по клевета на други християни". Дълго време никой не посмял да извади тялото от реката. То останало там цяла седмица. Един рибар, „благочестив мъж, беше познал архиепископското тяло по раните и по мълвата за това убийство... Намерили се троица мъже с праведен живот... да го положат в гроб" в селска църква близо до Велес. След година охридчани измолили от кадията да преместят тялото на своя архиепископ в Охрид. „О, чудо! Когато тялото било опознато по раните на посичането, то и раните се бяха излекували и зараснали..., личаха само някои малки белези... И от тези рани... изтече благоуханно миро и изпълни всичко с благоухание и радост... И когато идваха болни и обхванати от различни недъзи и страсти, с името на светеца чрез докосване и помазване с миро... получаваха здраве и се освобождаваха от недъзи. И така онези христоносни люде... го донесоха в град Охрид и го положиха в църквата на Охридската архиепископия, където непрестанно изтича изцеление и дарува благодат на търсещите благодатта". Днес съдбата на мощите на св. Варлаам Охридски е неизвестна.
Турците рядко прибягвали до физическото унищожение на патриарси и архиепископи, които били охранявани обикновено от еничари. За подобен акт е трябвало да има сериозна политическа причина – въстанието, организирано  от духовници и ръководено от Търновския митрополит Дионисий. Той посещавал няколко пъти Москва. През 1592 г. митрополит Дионисий, придружаван от Гребенския митрополит Калистрат от Охридската архиепископия, занесъл в Москва грамота и писма до руския цар Теодор Иванович (син на цар Иван Грозни – б. р.), царицата, Московския патриарх … Йов и болярина Борис Годунов. По това време Атанасий, друг архиепископ на Охрид и радетел за освобождението на балканските народи от турския гнет, потърсил помощ на Запад. Той посетил в Италия неаполитанския вицекрал, папата, австрийския император, испанския крал, за да моли помощ от тях. Претърпял много несгоди, като се наложило да продаде дори богослужебните си дрехи. Последните сведения от него са от затвор на Инквизицията. Християнският Запад и Русия не помогнали на поробените българи. Когато въстанието избухнало, за български цар бил провъзгласен Шишман III, вероятно потомък на последната царска династия. След потушаването му 60 000 българи се преселили отвъд Дунава. Много хора били избити, много селища запустели...
 В писмо на митрополит Дионисий Рали до австрийската дворцова камара от 1617 г. четем: „При негово римско императорско величество Рудолф... с моите верни слуги събрах лично към 1000 християни в седмоградската война, обаче наследственият враг, турчинът, връхлетя с голяма сила, разгроми тази войска (въстаниците), отне ми епископството и аз трябваше да избягам (из „Христоматия по история на България", т. III, изд. "Наука и изкуство", Ц. Георгиева, Д. Цанев). За мъченическата смърт на св. Варлаам пише акад. Иван Снегаров, родом от Охрид, в „История на Охридската архиепископия" (т. 2, С., 1932) е записано: „През XVI в. положението на християните в Турция станало непоносимо. Султаните си съперничели по разпуснат живот и жестокост. Мохамед III (1595-1603 г.) е избил 21 свои братя и сестри и 10 наложници на баща си. Неговият син Ахмед I обичал чуствените наслади и нямал твърда ръка да въдвори ред в държавата си, поради което след смъртта му няколко години Турция била разклащана от династични борби и етнически безредици. При него в 1598 г. във Велес бил обезглавен Охридският архиепископ Варлаам". За св. Варлаам е писал още Марин Дринов („Избрани съчинения”), а в по-ново време – Маню Стоянов („Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго"), Трендафил Кръстанов („Новина за намиране мощите на обезглавения от турците Охридски архиепископ Варлаам в края на XVI в." - В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVII в. В. Търново, 1992, и „Нови данни за български мъченици от XV-XIX в." – В: „Духовна култура", кн. 2/1995, накрая и монахиня Валентина (Друмева, „Разкази за българските светци", т. I).

 Д-р Стефан Герлах (1546-1612 г.), съвременник на св. Варлаам Охридски, който прекарва в Цариград пет години, пише в „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград" (С., 1976): „...на 4 април 1577 г. бях в патриаршията, където видях архиепископа на Охрид и на цяла България, човек на 50 години, с просто монашеско облекло..." И още: „...на 4 октомври подарих 10 аспри на един поп, на който спахията му взел всичко, което имал, трябвало да изостави жена си и двете си деца и да се изхранва с цепене на дърва. Иначе той спада под властта на архиепископа на Охрид".

В съзаклятието, организирано от митрополит Дионисий Рали и другите български духовници, взели участие и Шуменският митрополит Спиридон, Илчо войвода от Шумен и неговата хайдушка чета. Според преданието, стигнало до нас, за кратко Шумен бил свободен, но радостта не траела дълго. От Одрин към Търново била изпратена усмирителна войска. По пътя от Карнобат през старопланинския проход дошла султанска войска, водена от великия везир Синан паша. Битката била кървава, от 70-те момци на Илчо войвода живи останали неколцина, и то тежко ранени. Илчо се оттеглил с останалите седем ранени момци, на възвишението над Шумен (наричан днес Илчов баир) и се грижел за тях като баща. Страхил, Горан, Добри, Петър, Йордан, Радуш – един по един умрели в ръцете му. (Тошев, Георги, „Шумен – бащино огнище“, изд. Отечествен фронт, 1971 г.)…

… Монахиня Валентина Друмева е издирила и записала много истории на български  светци и мъченици за християнската вяра. Попаднала е и на истории, свързани с тези събития: ...Село Търновца било основано от заселници, дошли от Търновско. След потушаване на Търновското въстание от 1598 г. жителите му били подложени на масова ислямизация. Един еничар, съпровождан от цял отряд войници и от ходжи, поставил ултиматум на търновци, на следващия ден до обяд да решат дали желаят да приемат исляма. На другия ден пред него се явили една шепа хора. Пламнал от гняв, еничарът решил да погуби всички. Тръгнали войниците по къщите и изловили укрилите се. Откарали ги в близкия дол и там ги изклали. Проляла се много християнска кръв, която се вливала в бистрите води на потока. Затова той и до днес се нарича „Канлъ дере“, което значи „Кървав поток“...

… След неуспешния край на въстанието много християни били избити или се изселили във Влашко. Много селища опустели, църкви и манастири били опожарени. Но „светлината свети в света и тъмнината я не обзе" (св. Йоан Богослов). По това време в светогорския Зографски манастир се подвизавал монахът Пимен Зографски, родом от София. Заради високия си подвижнически живот той получил от Бога дара на чудотворната молитва. Но се наложило да остави тихата атонска монашеска килия. Когато бил на 55 години, явил му се св. Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да се върне в България и да помогне духовно на народа си, останал почти без пастири. Обиколил цяла Северна България. Построил и обновил около 300 църкви и манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенописи. Преподобни Пимен Зографси се упокоил в Господа на 3 ноември 1620 г. в Черепишкия манастир и на тази дата е почитан като светец от светата Българска православна църква...

Послеслов:

Неотдавна малка група пътници от Шумен се опита да мине по последния път на св. Варлаам Охридски - от Охрид до Велес. С коли. Спряха близо до Градско, на един завой на Вардар. Прецениха, че тук според житийния разказ един „рибар, водещ добър живот" е  намерил на „около два дни път пешком от град Велес" тялото на архиепископа светец. Помолиха се и продължиха за Велес, „градът на мостовете". Решиха, че там, до Велес, където асфалтираният път стига реката, е убит св. Варлаам. Дали предположението им е вярно? Виждат се основите на много стар мост. Наблизо минава железопътна линия.  Спряха и пак се помолиха за застъничеството на светеца пред Господа.

Тропар, глас 4

С мъдрост и благочестие, с вяра и усърдно служение ти достигна архипастирски сан. В Охрид не остави да угасне делото на Климента и Наума, просвещавайки в православната ни вяра. Утешаваше паството си в бедите му от агаряните. Демонските козни не те сломиха, но чрез агарянски меч отнеха живота ти. И пак, владико Варлааме, ти си сред своето паство. Със своето застъпничество пред Христа болни се изцеряват, отчаяните добиват надежда. Бъди и за нас, които ти се молим, застъпник пред Бога, да закриля българския народ и спаси нашите души. Амин!

(Автор на тропара е г-н Никола Николов, бивш дългогодишен диригент на хора в храм „Възнесение Господне", гр. Шумен).