Св. мъченица Валентина Кесарийска (+ 308) пострадала за Христовата вяра в Палестина през 308 г. при император Максимиан II Галерий (308-313 г.) от областния управител Фирмилиан, заедно със св. мъченици Енафа и Павла.

 Светата мъченица произхождала от град Кесария. Днес на мястото на този град има само развалини, но по време на управлението на император Максимиан това бил един от големите и великолепни градове на Средиземноморието.

 Света Валентина била благочестива девойка и дълбоко вярваща християнка. Повод за нейната саможертва в името Христово става довеждането ѝ в езическия храм, където тя трябвало да принесе дарове на божествата. Св. Валентина хвърлила камък срещу жертвеника и се обърнала с гръб към горящия върху него огън. Безмилостно я били и я осъдили на посичане с меч. Преди смъртта си светата девица благодарила на Господ, Който я укрепил в подвига.

И днес, пребивавайки на Небесата, св. Валентина е призвана да помага на всички, измъчвани за вярата, както и на тези, на които врагът на човешкото спасение всява помисли на съмнение и неверие. Медалион с иконата ѝ пази носещия я от затъване в дяволски учения, запазвайки сърцето му в чистота и святост.

Тропар - гл. 4

Твоята агница, Иисусе, Валентина зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам, и се съпогребвам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да царувам с Тебе, и умирам за Тебе, за да живея с Тебе. Но като жертва непорочна приеми ме, с любов пожертвала се за Тебе: с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.

Кондак - гл. 2

Храм твой всечестний яко целбу душевную обретше, вси вернии велегласно вопием ти: дево мученице Валентино великоименитая, Христа Бога моли непрестанно о всех нас.