Свети Николай, архиепископ на град Мира в област Ликия (Мала Азия), се преставил пред Господа на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 г. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия.

Там тогава живеело многобройно гръцко население.Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно на три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира.

През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен през 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение сред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари.

Тропар на св. Николай, глас 1:

Настана ден на светло тържество, град Бари се радва и с него цялата вселена с песни и песнопения духовни ликува, защото днес при пренасяне на честните и многоценни мощи на светителя и чудотвореца Николай, като незалязващо слънце със светозарни лъчи възсия, като разгони тъмата на изкушенията и бедите от викащите вярно: спасявай ни като велик застъпник, Николае.

Кондак, глас 3:

Твоите мощи, светителю Николае, се издигнаха като звезда от изток до запад. Морето се освети от твоето шествие и град Бари чрез теб прие благодат, а на нас се показа на дело изкусен, предивен и милостив чудотворец.

 Гробът на св. Николай в катедралата в гр. Бари, с отвора, откъдето на всеки 9 май изтича миро от светите му мощи

 Горе: Иконата на св. Николай над гроба му в криптата на катедралата в гр. Бари.

(Тропарът и кондакът са от книгата на Доростолски митрополит Иларион „Сияние на светостта – вечен календар“, изд. ПИК, В. Търново, 1996 г.).