При царуването на Александър Север (1) в Рим, за хегемон на Кападокия бил назначен Симвликий. Съобщили му за християнката Теодотия, която била родом от Понтийската страна (2) и била много богата. Дълго я увещавал хегемонът да се отрече от вярата в Христа, но не постигнал успех. Тогава наредил да я повесят и да режат тялото ѝ. Тя понасяла мъчението, като славела Бога, и сякаш не усещала страданията.
След това я оковали във вериги и я отвели в тъмница. След осем дни тъмницата се отворила сама. Като видели това, стражите се уплашили и побързали да съобщят на Симвликий, но той не им повярвал и заповядал да доведат светицата при него. Когато видял, че няма никакви рани, макар по тялото ѝ все още да има следи от страданието, той я попитал:
- Коя си ти?
Теодотия отговорила:
- Разумът ти е помрачен, защото, ако беше с трезвен ум, със сигурност щеше да познаеш, че аз съм Теодотия.
Тогава Симвликий заповядал да хвърлят светицата в запалена пещ. Внезапно оттам изригнал огън и изгорил седемдесет души, а останалите, които били наоколо, затворили вратата на пещта и побягнали. Хегемонът изпратил двама идолски жреци заедно с неколцина други да разпръснат пепелта от тялото на мъченицата. Но когато отворили пещта, от нея излязъл пламък и изгорил жреците, а присъстващите видели, че светицата седи сред пещта заедно с двама юноши в бели одежди и пее. Това видение толкова ги изплашило, че те паднали като мъртви. Света Теодотия излязла, радвайки се и възпявайки Бога.
Отново я хвърлили в тъмница, защото Симвликий възнамерявал да отпътува във Византия и искал да отведе със себе си светата мъченица в окови. След завръщането си оттам, докато пребивавал в Анкир, хегемонът отново призовал светицата на съд и казал:
- Ако не ме послушаш и не принесеш жертва на боговете, ще заповядам да те хвърлят върху нагорещено желязо.
Тя му отговорила:
- Ако Ливисий (3) Доротей се качи заедно с мен на скарата и огънят не го докосне, ще принеса жертва на боговете.
Симвликий се съгласил и Доротей легнал върху горещия железен лист, но веднага изгорял, а светата мъченица останала невредима. Хегемонът недоумявал какво да стори, а после заповядал да я вържат и да я отведат в Никея (4). Тук я въвел в идолското капище, за да я принуди да принесе жертва на боговете. Тя се помолила и внезапно всички идоли паднали на земята и се разтрошили. Всички, които видели това, изпаднали в ужас.
Много разгневен от поругаването на идолите, хегемонът заповядал на четирима воини да разпънат светицата и да я разрежат с трион. Но трионът се затъпил и слугите изнемогнали, а светата отново останала невредима и прославяла Бога. Тогава Симвликий заповядал да отсекат главата ѝ с меч и така света Теодотия се удостоила с мъченически венец (5).
_________________
(1) Римският император Александър Север царувал от 222 до 235 г.
(2) Понтийска страна, или Понт, се наричала североизточната част на Мала Азия край Черно море.
(3) Ливисий бил домашният секретар на хегемона.
(4) Никея (днес Исник) в древността била богат и процъфтяващ град в малоазиатската област Витиния, а днес е бедно и слабо населено селище.
(5) Света Теодотия починала около 230 гoдина.