При управлението на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички. Петте девойки били езичници и всички силно желаели да се покръстят.

За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил св. Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който полагал старания да отслаби езичеството и който покровителствал християнстовото, им подарил земя край брега на морето зад чертите на града. Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школи за млади християнки.

С пламенна ревност преподобна Домника се предала на аскетически подвизи, като изнурявала тялото си със строг пост и усилен труд, и достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Тя лекувала болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии, събуждала мисли за вечността дори в лекомислените жители на безгрижната столица.

Св. Домника доживяла до дълбока старост, узнала предварително деня на собствената си смърт и умряла през време на няколкомесечното царуване на Лъв († 474 г.).