Недалеч от сегашния Топловски манастир, разположен на 70 км от гр. Симферопол, се намирала българо-гръцката колония Кишлав (днес с. Курское, Белогорски район). Повечето ѝ жители били преселници – някогашни поданици на турския султан, търсещи в Русия свобода на вероизповеданието.

Основателите на с. Кишлав попаднали случайно в Крим: на 3 август 1804 г. в Севастопол пристигнал ветроходният кораб „Дидона”, с който пътували 220 българи, напуснали Адрианополския вилает.

Руският посланик в Истанбул изпратил шхуната към Таганрог, където българите трябвало да акостират и да се заселят по крайбрежието на Азовско море. Времето обаче било лошо, продоволствието на шхуната привършвало и капитанът доложил на пристанищните власти, че не може да докара българите до Таганрог. Свалили пасажерите в Севастопол и ги изпратили в едно изоставено село в Теодосийския район, в което преди живеели татари, емигрирали в Турция.

Нарекли българското селище Кишлав – от думата „къшла” – заграждение за овце, навес при лошо време и ветрове. Селото било разположено в естествена котловина и оправдавало названието си.

В Кишлав живяла обикновена, на пръв поглед незабележима девойка на име Константина, чийто живот трябвало, вероятно, да протече като на останалите ѝ съселяни – семейство, домакинство и домашни грижи.

Веднъж Константина замесвала хляб, когато внезапно се разнесъл глас, който ясно я зовял по име. Девойката веднага захвърлила всичко, излязла откъщи, и майка ѝ дълго и безуспешно я търсила. Трябва да се отбележи, че семейният бит на българската колония в това време бил твърде патриархален, обичаите се спазвали свято, а историците отбелязват необикновената скромност на българите. Жените се подчинявали на мъжете си, децата – на родителите си, и разбира се, в дадения случай не можело и дума да става за някакво непослушание, инат и своеволие. Какъв непреодолим зов се оказал за това обикновено българско момиче този небесен глас, който я призовал към монашеско служение!

Константина отишла в Кизилташ (днес с. Краснокаменка, Теодосийски градски съвет) и живяла там в една пещера седем или осем години в уединение и молитва. Кримските зими в планината са често сурови и днес за нас, които сме малко или много разглезени от цивилизацията, ни е трудно да си представим как може да се оцелее в тези условия. Колко гореща трябва да е била молитвата на тази подвижница!

Наложило се Константина да напусне Кизилташ, когато тук дошли двама странници, Андроник и Пантелеймон, и основали там киновия в чест на св. Стефан Сурожки. Отшелницата се преселила по-близо до българското селище, изкопала си землянка при аязмото "Св. преподобномъченица Параскева Римлянка" и дълго живяла тук сама, а съседите българи ѝ носели скромна храна. Впоследствие към нея се присъединили няколко жени и тук основали нещо като киновия – предобраз на бъдещия манастир. Над аязмото бил построен малък параклис, където жените четяли Псалтир за починали, срещу което хората им давали продукти.

Константина непрестанно се молела близо до аязмото да се издига не само малък параклис, но и църква. Изтъквали ѝ трудностите, липсата на средства, но тя с пълна увереност отговаряла, че има пари. Питали я: „А къде са тези пари?”. "При хората" – отговаряла Константина, и неуморно събирала монета по монета милостиня за достигане на желаната цел.

Константина се молела със свои думи, носела власеница, а върху нея обличала черен платнен български сукман. Без външен блясък, тя носела в себе си духовни съкровища, с които така щедро бил надарил Господ тази обикновена българка! В края на живота си Константина приела пълен монашески постриг с името Параскева.

Починала през 1874 г. и била погребана на това място, където всеки ден отивала да се моли, и където сега се намира манастирското гробище. Издигнали ѝ прост паметник – плоча от местен камък и също такъв кръст. До наши дни не са се запазили нито гробът, нито паметникът, те били унищожени след закриването на манастира от безбожната власт през 1928 г.

Кратка история на Свято-Троицкия Параскевиевски Топловски манастир

Наричат го още Манастира на трите Параскеви. Те са: св. преподобномъченица Параскева Римлянка, наскоро канонизираната преподобна Параскева Топловская (в света Олга Родимцева) и основателката – българката молитвеница Константина (в монашество Параскева).

Топловският манастир бил открит на 25 септември 1864 г. В това време, в 9 часа сутринта на манастирския хълм тръгнало литийно шествие от храма "Св. Възнесение Господне" към село Кишлав с иконата на преподобни Сергий Радонежки. При аязмото владика Алексий отслужил молебен, а след това и св. божествена литургия в църквата "Св. преподобномъченица Параскева". В края на службата той се обърнал с наставление към деветте монахини, сред които била и вече престарялата българка Константина (монахиня Параскева).

Първите години от съществуването на св. обител били много трудни: сестрите бедствали, живеели в построени със собствените им ръце хижи-землянки, които почти не се отличавали от землянката на българката Конастантина-Параскева, облечени били като просякини, хранели се много бедно, но усърдната молитва в светата обител не угасвала и богослужението не спирало.

Малко по малко манастирът се благоустройвал и към 1880 г. вече били изкопани кладенци, откъдето по тръби се отвеждала изворна вода. Това значително улеснило работата на сестрите, които вече не трябвало да носят тежките ведра.

През 1883 г. при аязмото на преподобномъченица Параскева Римлянка била построена баня с две отделения, чиито резервоари се пълнели с вода от лековития извор. Така се изпълнило желанието на мнозина страдащи, които идвали заради аязмото. По-късно бил изграден голям басейн, запазен и до днес.

През 1885 г. бил прокаран пътят, изградена била и манастирска мелница.

Светата обител била много посещавана, както и сега, особено през летните месеци, когато множество богомолци идват да се потопят в трите чудотворни извора, посветени на преподобномъченица Параскева Римлянка, на великомъченик Георги Победоносец и на светите Трисветители. За поклонниците още през 1890 г. била построена хотелска част, с кухня и трапезария.

През 1897 г. започнало изграждането на болница с 12 легла и църква посветена на иконата на Божията майка "Радост на всички скърбящи", приют за инвалиди и няколко килии. Църквата и болницата били свързани с коридор.

При преп. Параскева Топловска, в дореволюционно време, манастирът достигнал най-голям разцвет, изглеждал като райска градина. При нейното игуменство обаче настъпили и страшните за него времена – пълното му разорение от новата власт. През 1919 г. го нападнали и ограбили въоръжени бандити, през 1924 г. били закрити храмовете. На мястото на цветущото манастирско стопанство бил основан совхоз със символичното название "Безбожник". На 7 септември 1928 г. светата обител била ликвидирана.

Възраждането на Топловския девически манастир започва през 1992 г., когато е решено да се създаде православна общност към църквата „Радост на всички скърбящи“. Настоящата игумения Параскева (Тищенко) поема св. обител през 1998 г. Сега в манастира има 40 сестри. Приготвя се вкусен хляб, шие се богослужебно и монашеско облачение, стопанството процъфтява. Вървят възстановителни работи по изграждането на взривения през 20-те и 30-те години храм "Св. Троица". Богослужебният молитвен кръг не секва, сестрите четат непрестанния Псалтир.

Преди да си налеят вода или да се потопят в чудотворните извори, многобройните поклонници на светата обител на трите Параскеви първо отиват да се помолят в църквата на просиялата в древност преподобномъченица Параскева Римлянка (II век), на гроба на канонизираната през 2009 г. преподобна Параскева Топловска (+1928), прославена с нетленни мощи, и непременно в малката пещера на великата молитвеница и подвижница, българката Константина (монахиня Параскева) – основателката на Свято-Троицкия Параскевиевски Топловски манастир.

 С пламенната си молитва българката Константина (монахиня Параскева) измолва построяването на първия храм в основания от нея Топловски манастир, посветен на св. преподобномъченица Параскева Римлянка.

 Преподобномъченица Параскева Римлянка (II в.)

  Преподобна Параскева Топловска (+1928 г.)

 Пещерата на българката Константина-Параскева