От древни времена в своето учение за взаимоотношенията между Лицата на Светата Троица Църквата е учила, че Третото Лице на Св. Троица – Светият Дух, предвечно изхожда единствено от Първото Лице на Света Троица – Бог Отец. Това учение било основано върху Христовите думи, че Светият Дух „от Отца изхожда“ (Иоан. 15:26). Тази вероучителна формула била внесена в Символа на вярата на Втория Вселенски събор (381 г.).

Прочети още: УЧЕНИЕТО НА РИМОКАТОЛИЦИЗМА (ЧАСТ ТРЕТА). „ФИЛИОКВЕ"

Православието е вяра „в едната, света, съборна и апостолска Църква“. Вън от Църквата няма спасение, както не е имало спасение в дните на потопа извън Ноевия ковчег. Православието е твърда вяра в това, че в тайнствата на Църквата се намира спасителната Божия благодат.

Православната Църква, като „стълп и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15), като жив организъм, на който дори „портите адови няма да надделеят" (Мат. 16:18), и който има за Глава Самия Христос, преминаващ с нея през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20) - такава Църква в своята цялост не може да се заблуждава; заблуждението на цялата Църква би било равносилно на нейната духовна смърт, а тя не може да умре, според обещанието на Спасителя.

Прочети още: УЧЕНИЕТО НА РИМОКАТОЛИЦИЗМА (ЧАСТ ВТОРА). ГЛАВЕНСТВО И НЕПОГРЕШИМОСТ НА РИМСКИЯ ПАПА