Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе

от всички небеса, за да изпълни всичко (Еф. 4.10).

Приведените думи, възлюбени братя и сестри, съм ги взел от посланието на св. апостол Павел до жителите на езическия град Ефес, обърнати в християнската вяра. Той говори, че Христос Бог, слязъл по плът на земята заради нашето спасение, след като извършил Своето велико дело, отново се възкачил на небето, или по-високо от всички небеса, но се възкачил вече като Бог в плът, или Бог и едновременно с това Човек в две естества, но в едно Лице - неделимо, неразделно, неслитно.

Апостолът показва и причината, поради която Господ не е останал на земята, а е възлязъл на небесата. Причината е Господ да изпълни със Себе си всичко – небето и земята, да бъде Глава на небето – на всички ангели, или небесни сили, началство, власт, престоли, херувими и серафими и от всяко име, с което именуват не само в този век, но и в бъдещия (Ефес. 1, 21), и заедно с това Глава на земната Църква, която Той придобил със Своята Кръв, и с която Се съединил, ставайки нейна Глава.

Христос се възнесе на небето, но не остави нас, Своите чеда, а, по думите Му, пребивава винаги и ще пребъдва с нас до свършека на света. Той се възнесе още и затова, за да изпрати на земята, или на Църквата, вместо Себе си - Светия Свой Дух, третото лице на Света Троица, събезначално, съприсносъщно, животворящо, равносилно, равнославно, всесвято, всеблаго, всеправедно, всесилно, премъдро, всемогъщо – за да приеме Той явно тържественоравно участие в спасението на изкупения с честната Христова Кръв човешки род.

Ако Христос беше останал на земята, тогава Светият Дух не би дошъл на земята, както Сам Христос възвести, а това би било невъзможно поради равенството на Лицата на Пресвета Троица и равното им действие и съдействие. Както целият свят е бил създаден с ипостасното Слово на Бог Отец при съдействието на Светия Дух, така и изкуплението и спасението на човешкия род трябвало да бъде извършено с неизменното съдействие на Всесветия Дух. Слава на Твоя всеблаг, премъдър и всеспасителен промисъл, Пресветая Троице, Боже наш, Отче, Сине и Душе Всесвети.

На какви мисли и възпоминания ни навежда Господнето възнесение на небесата? – На възвишена, всерадостна мисъл и възпоминание. Преди Иисус Христос да се възкачи от земята на небето, Той трябваше да слезе на земята, беше нужно да се зачене, да се въплъти, да се роди от Светия Дух и Пресветата Дева, да бъде Младенец или Богомладенец, да се нарече Иисус, постепенно да възраства, да достигне отроческа и мъжка възраст, да приеме кръщение от Йоан в Йордан, да се подложи заради нашето спасение на изкушение от дявола, да го победи, да го посрами, да се възвеличи със силата Си и с царстването си на земята, - трябвало е Богочовекът да проповядва на хората Божието слово, да общува с тях, заради тяхното спасение да яде и пие с митари и грешници, да беседва с блудни жени и мъже, за да ги направи целомъдрени, да общува с митари и фарисеи, да ги вразумява и изобличава, да изцелява всяка болест, да възкресява мъртви, - да яви Божествената Си власт над всички стихии, ветрове, води, да яви властта Си над злите духове и цялото сатанинско царство, властта над смъртта; нужно беше да претърпи всяка неправда от зли хора, да пострада и да умре на кръста, да слезе в ада, да го разруши, да вземе неговото многомилионно човешко богатство, да лиши сатаната от цялата власт, с която той се хвалел и която мислел, че вечно ще има, нужно е било да преодолее жилото на смъртта и да възкреси умрелите и да възкръсне от мъртвите като победител на ада и смъртта.

Преди възнесението Си на несебата Той установи спасителните тайнства: кръщение, покаяние и тайнството на тайнствата — Тайната Вечеря, или Причастието с пречистото Си Тяло и Своята Кръв в знак на безпределната Си любов към човека, непрекъснато общуване, очистване, освещение, обновление и обожение на нашата възстановявана от най-дълбоко падение и разтление природа.

Преди възнесението Си на небесата Той основа на земята Своята Църква, т.е. Божествено общество от хора, спасяващи се в Христа, съединени помежду си с една вяра, с Божий закон, с богослужение, свещеноначалие и тайнства.
Ето на какви мисли и възпоминания ни навежда преславното възнесение на нашия Господ на небесата.

Като положи началото на Църквата, Той предостави по-нататъшното й устройване на апостолите, при съдействието на Светия Дух, който те щяха да получат във великия ден на св. Петдесетница.

И насадената на земята Божия Църква процъфтя като крин и издигна с благодатта на Светия Дух безчислено множество светии от всеки народ и племе, от всяко човешко звание и състояние, мъже и жени; земята, особено през първите векове, стана небе, поради безбройното множество просияли в Църквата светии в лика на апостолите, светителите, мъчениците, в лика на преподобните свети отци, безсребреници, праведници и всички светии.

Христовата Църква на земята е била и е най-великото чудо; в нея се е извършвало и се извършва дивно обновяване на човечеството, искрено вярващите хора станаха небесни ангели, украсени с всяка небесна добродетел. Те украсиха Църквата както със светия си живот, така и с безсмъртни, богомъдри творения, услаждащи и досега слуха ни и назидаващи верните чеда на Църквата.

Слава на Тебе, възнеслия се в слава Христос, нашия Бог, не оставил ни, действащ в нас и спасяващ ни.