Богородичният пост е един от четирите големи поста в годината. Установен е от Църквата като време на духовна подготовка за честване празника Успение Богородично. Православната Църква отдава дължимата почит на Божията Майка, като тържествено празнува както деня на нейното рождение (Рождество Богородично – 8 септември) така и блажената й кончина (Успение Богородично – 15 август), която тя нарича не смърт, а „успение”, т.е блажено заспиване.

По време на Богородичния пост се отбелязва и празника Преображение Господне, чийто едноседмичен подготвителен пост е бил свързан с поста преди Успение Богородично, и така се е оформил съвременният двуседмичен Богородичен пост. Той продължава от 1 до 14 август, като в първия ден на поста – 1 август се прави водосвет, а в останалите дни на вечерните служби се отслужва Молебен канон на Пресвета Богородица (Богородичен параклис). На вечерната служба срещу празника Успение Богородично е отредено да се извършва и Опело на св. Богородица – специален чин на похвални песни към св. Богродица (по подобие на чина Опело Христово, който се отслужва на Велики Петък вечерта).

По строгост Богородичния пост се нарежда след Великия Пост. По време на този пост не се разрешава консумирането на месо, млечни храни и риба. Изключение прави празникът Преображение Господне (6 август), когато се разрешава риба. В останалите дни на поста се приема храна от растителен произход, приготвена с елей (олио, зехтин). По време на Богородичния пост християните се подготвят за тайнствата Изповед и Причастие, затова и в подготвителните дни, според силите си, те спазват по-строг пост, състоящ се в приемане на растителна храна без олио.