Голяма радост има на небесата

и за един каещ се грешник,
(ср. Лук. 15: 7).

Благослови, отче!

Благочестиви християни! От днешното Евангелие ще научите колко се радва Бог на грешниците, когато се покаят, и ще видите колко обича праведниците и колко милва грешниците, към които често проявява Своята милост и им помага да се обърнат от греховете си към покаяние.

Защото Бог не иска смъртта на грешника (виж Иез. 18:32; 33:11), а иска всеки да се покае и да получи спасение. Затова казва на грешниците: „Обърнете се към Мен, за да се обърна и Аз към вас“, а на праведниците, за да не намалят усилията си в добродетелта, казва, че един грях ако направят, ще изгубят всичките си добри дела и ще умрат в грях (виж: Иез. 18:24). Затова Бог е оставил за праведниците усърдни трудове, а за грешниците – чисто покаяние, за опрощаване на греховете, както ясно ще разберете сега от днешното свето Евангелие.

От Лука зачало 79

Рече Христос тази притча: един човек имаше двама сина: и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле; нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.

Тълкувание

Чувате ли, християни?! Когато фарисеите укорявали Христа за това, че ходи с грешниците и яде с тях, Той ги попитал: „Един човек, който има сто овце, ако изгуби една от тях, не оставя ли другите и не тръгва ли да търси изгубената, и не се ли радва, като я намери? Или когато някоя жена от десет пари изгуби само една, не запалва ли свещ, за да търси изгубената, и не се ли радва много, щом я намери?“ А след това, за да им покаже по-ясно голямото Божие милосърдие, им казал и тази днешна притча за блудния син, която има дълбок символичен смисъл, но слушайте, за да разберете ясно скрития ѝ смисъл.

Човекът, който имал двама сина, е Бог, а двамата сина са двата вида хора, тоест праведниците и грешниците. Старият син е образ на праведниците, защото Адам отначало бе чист и праведен, а младият символизира грешниците, защото грехът се роди след като Адам и Каин съгрешиха. А където казва, че бащата разделил имота си по равно между двамата си сина, с това ни показва как Бог даде небето, земята, слънцето, луната, звездите и всички други блага по равно и на праведниците, и на грешниците, но грешниците като видяха слънцето, луната и звездите, започнаха да им се кланят и забравиха истинския Бог, а праведните, като видяха Божиите дела, опознаха Бога и Го прославиха.

Бог създаде човека самовластен (със свободна воля) и му даде разум да познава доброто и злото. Затова, щом направи някоя добрина по своя воля, бива похвалван от Бога, а когато прави добро по принуда (без участие на своята воля), тогава има твърде малко полза. А когато самоволно изостави доброто и избере злото, грешният човек се отдалечава от Бога, не слуша Божиите заповеди, изоставя молитвата, не иска покаяние и изповед, не взема причастие и така безразсъдно прахосва Божиите дарби в себе си, каквито са умът, силата и добродетелите, с преяждане, пиянство и блудство, защото тези грехове не само погубват душата, но и зле повреждат тялото. Затова грешният човек, като си повреди ума, чистотата и силата и като изгуби всички добродетели, които са му дадени от Бога, остава гол и гладен, гол – откъм добродетели, и гладен – за Божието слово.

И така се отдалечава от Бога и загива, както казва пророк Давид: които се отдалечават от Бога, загиват (Пс. 72:27), а които се боят от Него, ще получат всяко добро (ср. Пс. 24:12, 13; 30:20); но понеже естеството ни е слабо, затова и често съгрешаваме, но разумният човек, дори и да съгреши нещо като човек, не бива да бяга далеч от Бога като блудния син, а трябва по-бързо да тича към покаяние и изповед. Защото като изостави Бога и Божия закон, човек се привързва към дявола, който го кара да пасе свине като блудния син, тоест да извършва всички мръсни и нечисти грехове като блудство, сребролюбие, гордост, хула и други подобни, и грешникът желае да се насити от тях, но не може. Защото всеки грях първо ни се струва сладък, а после донася горчива скръб и вечна мъка.

И така, като изгуби добродетелите си и изсуши тялото си с гнусни беззакония и като види, че грехът не може да го засити и да му достави наслада, грешният човек идва на себе си, осъзнава, че покаянието е нещо добро, събира разпиляния си ум и си казва: „Толкова много хора сега слушат Божието слово в светата Църква и приемат свето Причастие като небесен хляб за душата си, а аз съм гладен за Божие слово и за свето Причастие“.

Вижте как смиреното покаяние научава човека не само да осъзнае греха си, но и да разбере, че не е достоен да се нарече син (праведник), и се моли на Бога да го приеме като грешник. И Бог е толкова милостив и толкова обича грешника, когато се покае, че само щом грешникът спомене своето покаяние, Той протяга Своята милост и го посреща с радост. Защото Бог чака само грешникът да покаже покаяние от чисто сърце и веднага го приема. Защото Той затова и дойде на земята – за да спаси грешниците, както бащата приел блудния си син радостно и заповядал на слугите си да го пременят с новите му дрехи, с пръстен и обувки.

Христос нарича слуги свещениците, които с проповедта си обръщат грешниците към покаяние и ги обличат с добродетел и надежда. Пръстен тук нарича печата на Светия Дух, а обуща – Божията сила. Защото, щом се покае истински, грешникът получава и дар от Свети Дух, и сила от Бога, с която побеждава дявола и се пази от злото. А угоеното теле са Тялото и Кръвта Христови, с които грешникът се причастява, щом се покае, и развеселява Бога и всички Божии ангели. 

Старият син са праведниците, а нивата е този свят. Защото праведните, които се трудят на този свят със своите добродетели, като гледат колко милост проявява Бог към грешниците и колко блага им дава, им става мъчно, когато виждат, че и грешниците биват удостоявани да се причастят, щом се покаят истински, и затова казват: „Господи, ние винаги постъпвахме според Твоите заповеди и Ти никога не ни даде дори едно козле, за да се повеселим с приятелите си“. Козле тук нарича греха, а приятели – желанията. Тоест праведниците казват: „Господи, ние винаги изпълняваме Твоите заповеди и Ти пак не ни позволяваш (оставяш) нито веднъж да изпълним желанието си (да съгрешим), а приемаш грешниците, които са извършили толкова грехове“. А Бог ги утешава и казва: „Вие, праведниците, винаги сте при Мен и цялата Ми слава е за вас. Затова не бива да скърбите, че сте се въздържали и сте се опазили чисти, а трябва да се радвате, че грешниците се обърнаха и се покаяха, защото и те са Мое създание“.

Поучение

От днешната евангелска притча научаваме колко е милостив Бог към грешния човек, когато се покае истински. Затова, който иска да получи милост и прошка от Бога, нека да вземе пример от блудния син, да събере ума си, който е разпилян по лоши работи, да дойде на себе си, да отиде при духовник да изповяда всичките си грехове и да каже: „Отче, съгреших и вече не съм достоен дори да се нарека християнин и не зная как ще ме приеме Бог“.

Но мисля, че сегашното изповядване по някои места е толкова далеч от правилното изповядване, колкото е далеч небето от земята. Защото кой от нас сяда на едно място, за да размисли първо за греховете си и чак тогава да иде да ги изповяда, кой възпира за един час ума си от светски мисли и грижи, кой изследва съвестта си – дали не е помислила нещо лошо, кой изследва устата си – дали не е казала нещо хулно?

Когато поради някаква причина отиваме при съдия, първо обмисляме дали сме прави и тогава отиваме, а когато отиваме да се изповядаме, изобщо не помисляме какво покаяние и каква подготовка сме направили. Но и когато отиваме при духовник, и тогава държим в сърцето си завист, злопаметност, хули, осъждане и други подобни, така че и при самото причастяване умът ни е разпилян по разни грехове и пак не се засрамваме от Бога и приемаме с голяма нечистота светото Причастие, около което ангелите треперят и не смеят да го погледнат. Но знайте, че човек няма полза от такова причастие, което приема с грешно сърце, а яде и пие своето осъждане (1 Кор. 11:29). Затова трябва да се причастяваме с чисто покаяние и добре подготвени. Защото така Бог ни прощава и ни приема като блудния син, и ни дава най-хубава премяна, тоест спасителна надежда и дара на Светия Дух, и с това ставаме достойни християни и наследници на Божието царство. Нему слава във вечните векове, амин.