В сърцето на всеки човек се намира ключът за портите на рая и ключът за вратата на ада. Ключът за рая — това е милосърдието, а ключът за ада — туй е жестокосърдието.
Спомнете си за Страшния съд, тъй както е описан от свети апостол и евангелист Матей (25:31—46)!
Ще наследят Царството небесно ония, които са нахранили гладни, напоили жадни, прибрали странници, облекли голи, посетили болни, споходили затворени.
Разбира се: тук става дума не само за физически телесно гладни, жадни, странници, голи, болни, затворени, но — и за духовно гладни, жадни, странници, голи, болни, в тъмница, и им е послужено. — Ще кажете: „Как е послужено на духовно гладни, жадни, странници, голи, болни, затворени?“ — Ето как: на гладни за истината е помогнато да я намерят; на жадни за правда е съдействано да я добият; на странници в духовен смисъл, тоест на отчуждени от Бога, е оказана помощ да се върнат в лоното на вярата; на голи в духовно отношение, тоест на люде без добродетели, е способствувано да постигнат такива; на болни духовно, тоест на заразени от ереси, от лъжеучения, е спомогнато да се освободят от тях; на намиращи се духовно в тъмница, тоест в духовен мрак, потънали в невежество и заблуди, е оказано съдействие да се просветят.
Значи: достойните за Царството небесно са проявили в живота си жалост, милост, състрадание, делова любов към ближния.
Обратно: във вечния огън, във вечната мъка ще отидат ония, които не са нахранили гладен, не са напоили жаден, не са приели странник, не са облекли гол, не са споходили болен и затворен, пък не само във физическо, но и в духовно отношение. Тоест: ония, които не са проявили в живота си жалост, милост, състрадание, любов към ближния, а са били: безжалостни, безмилостни, несъстрадателни, жестоки.
За да ни поучи и вразуми и да ни предпази и избави от жестокосърдието, Господ Иисус Христос е казал Притчата за милостивия цар и жестокосърдния слуга, която чухте днес от прочетеното литургийно свето Евангелие (Мат. 18:23-35).
Един цар поискал да си разчисти сметката със слугите си. Когато започнал той да разчистя сметката, довели при него едного, който му дължал много голяма сума, в Евангелието е казано: „десет хиляди таланта“, които сега правят милиони левове. Понеже тоя нямал с какво да заплати, царят заповядал за изплащане на дълга да продадат слугата, и жена му, и децата му, и всичко, каквото имал. Тогава длъжникът паднал на колене пред царя и, кланяйки се, молил да го почака. Царят се смилил, пуснал го и му простил целия дълг...
Опростеният слуга, като излязъл, намерил едного от другарите си, който имал да му дава една незначителна сума, в Евангелието се казва: „сто динария“, около 60 сегашни лева. Хванал го, започнал да го души и поискал незабавно да му се издължи. Тогава онзи паднал пред нозете му и започнал да го моли за отсрочка. Ала жестокосърдният кредитор не се съгласил, а отишъл и хвърлил в тъмница своя длъжник, докле изплати дълга.
Други слуги, като видели станалото, много се огорчили и отишли, та разказали на царя за всичко, що се бе случило. Справедливият цар повикал жестокосърдния слуга и му рекъл: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“ И като се разгневил, предал жестокосърдния слуга на мъчители, докле му изплати целия дълг.
Към тая Притча Господ Иисус Христос прави такова приложение: „Тъй и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му“.
Братя и сестри,
Ние грешим, много грешим. Всеки ден, всеки час, даже всяка минута грешим. И искаме Бог да ни прости всички наши грехове И Му се молим така: „Прости нам дълговете ни“ (Мат. 6:12), „прости нам греховете ни“ (Лук. 11:4). А сами ние сме злопаметни, жестоки, коравосърдечни, безмилостни към другите. За съжаление, ние обикновено даже и не подозираме и не съзнаваме тази наша раздвоеност! Трябва и нас някой да вразуми, както Александрийският патриарх свети Йоан Милостиви вразумил един царедворец.
Този царедворец бил злопаметен и жестокосърден. Негов приятел тежко го обидил. Царедворецът, въпреки че приятелят му многократно искал прошка, не желаел на никаква цена да му прости и да се помири с него. Патриархът свети Йоан Милостиви го увещавал да прости и се помири. Ала царедворецът упорито отказвал.
Веднъж светителят поканил царедвореца в своята домашна църква на Божествена литургия. Царедворецът дошъл. В църквата нямало богомолци. Сам патриархът служел, а на клироса пеел само един певец, комуто царедворецът почнал да помага в пеенето. Когато започнали да пеят Господнята молитва „Отче наш“, пригласял и патриархът. Но след думите: „насъщния ни хляб дай ни днес“ патриархът млъкнал, па спрял и певецът, тъй че царедворецът сам изпял думите: „И прости нам дълговете нн, както и ние прощаваме на длъжниците си“.
В този момент светителят се обърнал към непримиримия царедворец и с кротък упрек му рекъл: „Виж, сине мой, в какъв страшен час сме, и какво говориш ти на Бога: „прости ми, както и аз прощавам!“… Истина ли говориш? Ти прощаваш ли?“
Тези думи тъй поразили царедвореца, че той, облян в сълзи, паднал в нозете на архипастиря и извикал: „Всичко, каквото ми заповядаш, Светейши Владико, ще изпълня!“… И действително изпълнил: още в същия ден се помирил със своя обидчик и от сърце му простил.
Братя и сестри,
Да се опомним, докато е време! Да бъдем милостиви, да прощаваме на ония, които ни прегрешават! Само така ще заслужим и ние прошка от Небесния наш Отец! Спасителят ни предупреждава: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14—15).
Да проявяваме милост, жалост, състрадание, действена любов към ближните, за да се окаже и нам милост от Бога! Свети апостол Яков пише: „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда“ (2:13). Спасителят казва: „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани“ (Мат. 5:7).
Никога да не забравяме приложението, което Господ Иисус Христос прави към притчата: „Тъй, — както Царят постъпил със жестокосърдния слуга, — и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му!“ Амин!