Каква полза за човека,
ако придобие цял свят,
а повреди на душата си?
(Марк. 8:36).
Благослови, отче!
Както земният цар, когато предстои битка, въоръжава войската си и приканва бойците да се бият до смърт, за което им обещава чест и голяма слава, така и Христос е дал на всички християни Своя кръст и търпение като непобедимо оръжие и приканва всички ни да търпим на този свят всички беди, за което ни обещава Небесното царство, чест и безкрайно веселие, както ще чуете сега от Евангелието.
От Марко, зачало 37
Рече Господ на учениците Си: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Тълкувание
След като създал всички животни на света, най-накрая Бог сътворил и човека по Свой образ и подобие. Но понеже го сътворил със собствена воля и власт, не насилва никого към спасение. Приканва всички ни към спасение, но по наша воля, а не насила. Защото казва: „Който иска да се спаси, да върви след Мен, да не отива сам във вечна мъка заради светските наслади”.
Защото който е блудник, завистлив, грабител, пияница, той върви не след Христа, а след волята си и затова ще влезе не в Небесното царство, а във вечната мъка. Защото кой каквото прави, това и ще намери. А който обича Бога и душата си, трябва да се отрече от своята воля – от завист, омраза, гордост, пиянство, блудство, обиди, грабеж и други подобни. И това ще означава отричане от себе си. Защото тялото иска да яде и да пие, да спи, да граби и да върши разни други грехове. И който не се отрече от тези дела, не може да върви след Христа. След Христа върви само онзи, който е взел на себе си Христовото търпение и Неговия кръст. Защото от Кръста разбрахме високата Божия мъдрост. С него Христос победи светската мъдрост и потъпка смъртта, като се разпна на него.
Както казва апостол Павел: Христос е сила Божия за спасение на всеки вярващ в Него (ср. Рим. 1:16). И казва още: „Не се хваля с нищо друго, освен с Христовия кръст, чрез който човешкият род се избави от дявола (ср. Гал. 6:14), и проповядвам Христа, Който за евреите е съблазън, за елините безумство, а за християните е Божия сила и премъдрост” (ср. 1 Кор. 1:23, 24).
Защото Кръстът, който изглежда на друговерците като нещо глупаво, превъзхожда цялата световна мъдрост и сила. Това го направи честният Кръст, чрез който получихме спасение. Затова и Христос избра неуки, слаби и бедни хора за апостоли, за да посрамят мъдрите на света и да покажат Божията мъдрост и сила (ср. 1 Кор. 2:26-30).
Ето това е висока и широка мъдрост и дълбоко знание. Който признава тази сила, трябва да живее чисто. Както казва апостол Павел: „Братя, пазете се от блудство, нечистота, страсти, похоти и сребролюбие, което е второ идолослужение. Защото заради тези неща Божият гняв иде върху нас” (ср. Кол. 3:5, 6).
А колкото повече пренебрегваме телесните желания, толкова повече укрепва душата, която винаги се бори с тялото и тялото – с нея. И както един слуга не може да угоди на двама господари (вж. Мат. 6:24), така и човек не може да угоди и на тялото, и на душата, тъй като се противопоставят помежду си. Затова, ако искаме да угодим на Бога и на душата си, да оставим телесните желания и да вземем кръста си, тоест да живеем чисто, да търпим всяко зло и да мрем за доброто и правдата, както Христос умря за нас и както апостолите и мъчениците умряха за Христа.
Както апостол Павел казва за себе си: „Аз нося на тялото си Христовите скърби, търпение и други беди, които претърпях от евреите и елините за изповядването на Христа” (ср. Гал. 6:17). Към каквото търпение приканва и нас и казва: „Братя! Бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа” (1 Кор. 4:16). Затова трябва да го слушаме и да вървим след Христа като овце след добрия пастир (Иоан. 10:11), както казва и Сам Христос: Който Ми служи, нека Ме последва, и който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлина и вечен живот. И дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Иоан. 12:26; 8:12).
Но ако искаме да следваме Христа, трябва да живеем така, както проповядваха апостолите, и да се придържаме към това, което светите отци постановиха. Защото Христос им даде власт, каквото свържат, да бъде свързано, и каквото развържат, да бъде развързано (вж. Мат. 18:18; ср. Иоан. 20:23). И който слуша тях, слуша Христа, а който се отрича от тях, се отрича от Христа (вж. Лук. 10:16).
Затова трябва да вярваме добре, както проповядваха апостолите и утвърдиха с много чудеса нашата православна вяра, за която сме длъжни да търпим и до смърт, ако възникне нужда. Сега няма мъчители, които да убиват за християнската вяра. Достатъчно е само да отсечем от себе си телесното угаждане и грешните нечистоти, и Бог и за това ще ни прослави в Небесното царство, както прослави мъчениците и както просвети свети Атанасий, който претърпя много беди и гонения от еретиците за нашата православна вяра.
Ето, като виждаме сами, че всички праведници са се прославили заради своето търпение, не бива да скърбим при сиромашия или при някоя друга беда, а трябва да се радваме; защото ще имаме голяма награда в Небесното царство. Затова нека и ние да търпим всички беди, които ни се случват, и да не се гневим на онези, които ни обиждат, а да ги обичаме. Защото, когато те мъчат тялото ни, тогава се спасява душата ни, която ще получи за търпението си големи блага от Бога, радост и веселие, където ще се весели винаги с нашия Господ Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.