Иисусе, Сине Божий,

моля Ти се, не ме мъчи

(ср. Лук. 8:28) ­

казва бесноватият.

Благослови, отче!

Християни, знаете ли как трепери някой слаб, човек, като види, че към него идва да го съсипе някой по-силен от него, покланя му се отдалеч и се моли на силния да не го погубва?

Така и дяволът треперел, като видял силния цар Иисус Христос да идва да го изгони от бесноватия, паднал в нозете Му и почнал да Му се моли да не го изпраща на вечна мъка, както ще чуете сега от днешното (литургийно свето) евангелие.

От Лука, зачало 38

В онова време, когато Иисус отиде в Гадаринската страна... срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свинете; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град какво му бе сторил Иисус.

Тълкувание

Благочестиви християни, чухте ли от днешното свето Евангелие колко лошо дяволите измъчвали беснования и как пострадали (си изпатили) свинете, когато дяволите влезли в тях? Но чуйте сега да видим защо Бог дава власт на дявола да влиза в човека и да го мъчи. Бог дава това за две неща: първо, заради нашите грехове, и второ, за да изпита търпението ни. Защото Бог мрази греха. Затова изоставя човека, който върши зли грехове, и го предава на дявола заради греховете му. Както направи най-светлия ангел тъмнина и гнусота заради гордостта му и човешкото естество ­ смъртно ­ заради Адамовото престъпление.

Но послушайте, за да разберете ясно как дяволът влиза в човека, който не слуша Божиите заповеди. Като помазал Саул за еврейски цар, пророк Самуил му рекъл: „Сауле, Бог ми се яви и ми заповяда да ти кажа да отидеш да се биеш с цар Амалик и като го победиш, да не оставиш нищо живо и да не взимаш нищо. Войската, жените и децата им да изколиш до крак и да предадеш всичко на меч и на огън, но от имуществото им и от нещата им да не вземаш нищо. Защото така заповяда Господ”.

И Саул отишъл с 430-хилядна войска и победил цар Амалик, но не изклал всички до един, а оставил някои живи и взел много добитък и други скъпи неща в нарушение на Божията заповед. Тогава Бог се разгневил на Саул и изпратил Самуил да му каже, че Бог съжалява, че е направил Саул Израилев цар, защото не е спазил Божията заповед, а е взел най-хубавия добитък на чужденците езичници. И когато Самуил го попитал защо ги е взел, Саул му рекъл: „Взех ги, за да направя с тях жертва на Бога”. Самуил казал: „Царю, Бог не иска такава жертва, а иска да спазваме добре Неговите заповеди”. Тогава Самуил оставил Саул като недостоен и отишъл и помазал с миро Давид за Израилев цар. А в цар Саул влязъл дяволът в изпълнение на Божията заповед и го мъчел заради греха му. Ето как дяволът влиза в човека, който потъпква Божията заповед. Защото когато човек съгреши, Божият Дух побягва от него и дяволът влиза в него като в празна колиба и го мъчи.

Както Сам Бог рекъл на Моисей: „Духът Ми не може да живее в тези хора, защото живеят грешно” (ср. Бит. 6:3). Ето как Бог напуска човека и го предава на дявола заради греха му. Но да не мислите, че Бог предава само грешниците на дявола. Знайте, че много пъти предава и праведници, за да изпита търпението им и за да ги покаже на света като пример за търпение. Бог предава добри хора на дявола не за да ги погуби, а за да увеличи наградата им за търпението, както увеличи наградата на праведния Иов, на апостол Павел, на свети Евстатий и на безброй други праведници. Дяволът не успя да навреди с нищо на добрите хора, само им увеличи наградата от Бога и ги направи висок образец на търпение.

Ето заради тези две неща, тоест заради греха и за изпитание, Бог позволява на дявола да вреди на човека. Дяволът винаги се мъчи да отдели човека от Бога и сее сред Христовото учение еретическо, от което се появяват еретиците в света. Първо той докара в света идолопоклонството и многобожието, заради което хората колеха синовете и дъщерите си в жертва на бесовете (прекарваха през огън синовете си и дъщерите си) (4 Царств. 17:17). Той изгони Адам от рая, за да се мъчи през целия си живот и да плаче 900 години срещу рая, в своите скърби и трудове, както бил измъчван от дявола и днешният бесноват.

Поучение

Мили братя и сестри, сред нас има мнозина като днешния бесноват, които живеят в мръсни грехове, тоест в пиянство, блудство, преяждане, сребролюбие и други грехове, които смърдят като мръсни гробища. И не познават греховете си, а ходят като безумни. Защото какъвто е бесноватият, такъв е и пияният, не се различават нито по ум, нито в делата. Както обладаният от бяс не усеща, когато го хвалят или му се карат и го бият, така и пияният не усеща. И както бесноватият се търкаля в праха и калта, така и пияният блудник се търкаля в мръсотията и греховете и не усеща какво прави.

Но горко на такива хора, които не гледат да се измият с покаяние и изповед, а предпочитат да живеят в грехове пред това да се обърнат към чистотата. А някои толкова са се отдали на греха, че и да ги учи някой, пак не слушат никого. Виждате ли как дяволът тегли хората към вечна мъка и те предпочитат да живеят с дявола, отколкото с Бога. Ето каква лудост и бяс има в пиянството, блудството и сребролюбието. Но тежко на такива хора, ако умрат в този грях без покаяние и изповед. Но какво казват някои наивници? ­ “Докато съм млад, ще върша този грях, а когато остарея, тогава ще се покая”. Добре, но знаеш ли дали ще доживееш до утре, да не говорим ­ до старини? Защото мнозина замръкват живи, а осъмват умрели.

Никой не бива да казва така, а всеки трябва да си пази душата чиста. Защото дяволът постоянно обикаля и гледа как да вкара човека в грях и където е слабото му място, там го напада. Атакува един с пиянство, друг ­ с блудство, друг ­ с хулене, сребролюбие, с гордост и така нататък. Но всичко е в наша воля. Ако искаме, можем да го победим. Когато се отдалечим от греха, тогава и дяволът се отдалечава от нас, и когато постъпваме според Божиите заповеди, тогава и Бог ни дарява Небесното царство. Нему слава във вечните векове, амин.

+     +     +

Свети Софроний, Епископ Врачански – Неделник, В двадесет и трета неделя след Петдесетница – За бесноватия, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Св. Гора, Атон, 2007 г.