Голяма радост има на небето за един каещ се грешник
(ср. Лука. 15:7).
Благослови, отче!
Благочестиви християни, както мечките и лъвовете са най-свирепи сред зверовете, така и митарите и неправедните грабители са най-лукавите грешници сред хората, защото митото е неправедно богатство, което прилича на развалена мая, която вмирисва и доброто. Защото ако смесим дори малко неправедно богатство с нашето, цялото става неправедно и често заради неправедното изгубваме и праведното.
Ако ли пък не изгубим тук, Бог ще ни осъди на вечно мъчение, ако не върнем четворно неправедното като Закхей, за когото ще чуете от Евангелието.
От Лука, зачало 94
В онова време Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на твоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Тълкувание
След като отворил очите на слепия, Иисус Христос влязъл в Иерихон. С Него вървели много хора, сред които бил и Закхей. Тъй като бил чувал за Христовите чудеса, той желаел да Го види, но не можел от народа, защото бил нисък на ръст. Затова се покачил на едно дърво, за да Го види, като мине оттам.
Закхей бил ненаситен сребролюбец и макар да бил много богат, искал да стане още по-богат; затова станал началник на митарите и най-майсторски отнемал насила чуждата собственост. Но Иисус Христос, като познал, че той ще се покае от цялото си сърце, скоро го накарал да отхвърли неправдата като непотребна дреха и да стане милостив и човеколюбив, без богатството да му пречи. Защото, като видял Закхей на дървото, Иисус разбрал, че той има гореща вяра и е готов за покаяние. Затова му рекъл: Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И Закхей слязъл и Го приел с радост. Той желаел само да види Иисус, а бил удостоен и да Го приеме у дома си.
Но другите хора, като видели това, почнали да роптаят и да злословят Иисус, че бил влязъл при грешник. Защото хората считали, че митарите, които взимат неправедно, са най-големите грешници. Но Иисус Христос, за да придобие грешния Закхей, не обръщал внимание на техните хули. С това учи и нас да търпим малките беди и хули, за да придобием някое голямо благо. Както Закхей, който, за да придобие спасение, казал: „Господи, ето сега ще раздам половината от имота си на сиромаси и колкото съм взел несправедливо, ще го върна в четворен размер“. Вижте чисто сърце и правилно покаяние. Още не бил чул от Христа никакво учение и веднага станал праведник, милостив и раздал половината от имота си на сиромасите, а другата половина запазил, за да върне с нея в четворен размер това, което бил отнел несправедливо. Защото Старият Завет заповядвал: „Който открадне овца или нещо друго, да даде четири за едното“ (Изх. 22:1), така и Закхей сам се осъдил и заплатил в четворен размер несправедливо отнетото.
Чуйте, неправедни грабители, и ако искате спасение, направете и вие като Закхей. Върнете чуждите неща, ако не в четворен размер, то поне колкото сте взели. Защото ако върнете чуждото, ще получите спасение, както Закхей получи спасение. Щом той казал, че ще върне отнетото несправедливо, Иисус веднага рекъл: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и Закхей трябва да получи спасение, понеже е син на Авраама“. Който има вяра като Авраам, се нарича син на Авраам. Защото както Авраам напусна родината си, така и Закхей изостави сребролюбието и митарството; както Авраам имал безплодна жена, така и Закхей имал безплодна душа; и както Авраамовата жена родила плод – Исаак, така и Закхеевата душа получила спасение и родила добродетел и милост.
Тук ако някой каже: „Ами щом като Закхей е бил толкова богат, защо не му направили място да отиде близо до Христа, ами се покачил на дървото?“, отговарям, че или тези, които са били близо до Закхей, не са го познавали, или пък неговите грехове са му забранявали да отиде близо и затова той се покачил, за да Го види отдалеч.
Поучение
Братя християни, искате ли да видите Иисус Христос? Покачете се на височината на добродетелта, като Закхей на дървото, и ще Го видите. Тоест да отхвърлим всяка неправда, за да не бъдем осъдени на вечно мъчение. Защото щом ще бъде осъден този, който не раздава от справедливо придобитото си имущество, то колко повече ще бъде осъден онзи, който несправедливо граби чуждото? Сам Бог казва: „Който не нахрани гладни, не облече голи, не прибере странници, не посети болни и затворници, ще гори вечно с дяволите“ (виж Мат. 25:41-46). Ами колко повече ще гори без милост заедно с дяволите онзи, който граби хляба от гладните, съблича голите сиромаси, гони странниците, наскърбява болните и затваря хората?
Бог е праведен и обича правдата, затова не приема милостинята ни с приношението ни в църква, ако са от неправда. Както казва Писанието: „Мръсни са пред Бога жертвите на нечестивите и грешните“ (ср. Притч. 15:8)[1]. Трябва да почитаме Бога от праведните си трудове, а не от грабеж; защото който даде милостиня или дар на Бога от неправда, той досажда на Бога. От неправда милостиня не става, нито от клетва – благословение, или пък от сълзи – благодеяние. Който неправедно взема чуждо и дава милостиня, той върши не милост, а неправда. Защото който дава дарение от неправда, той краде от светата литургия. Сам Бог казва: „Което е най-мръсно, на Мен го принасяте, и обличате и покривате Църквата Ми със сиромашки сълзи“. Затова когато решим да дадем милостиня или дар Богу, или да направим нещо в църквата, да помислим дали е от нашия праведен труд или е от сиромашки сълзи и от заплатата на слугите, и ако видим, че доброто ни е от неправда, то не е приятно на Бога. Защото Сам Бог казва: „Ако принесеш в църква дар или нещо друго, като дойдеш до църковната врата, помисли, ако имаш с някого разпра и сте скарани, остави дара си пред вратата на църквата и иди първо се помири с този, с когото имаш разпра, омраза или друго зло, и тогава се върни и принеси дара си на Бога и той ще бъде приятен на Бога“ (срв. Мат. 5:23-24).
Ето, който прави така и се грижи за сиромасите от праведните си трудове, е на височината на добродетелите и гледа Христа като Закхей от дървото и става спасение на неговия дом. А който взема неправедно от сиромасите, в неговия дом става не спасение, а проклятие; защото ако богатият, който граби неправедно, е силен, то сиромашките сълзи и въздишки, които викат към Бога и се чуват до небето, са по-силни. И този сиромашки плач е погубил мнозина езичници и немилостиви хора. Бог много се грижи за сиромасите и когато търпят с благодарност, им прощава греховете, а враговете им, които вършат насилие и неправда, ще бъдат осъдени от Бога на вечно мъчение.
Затова ако искаме да получим милост от Бога, трябва и ние да проявим милост към сиромасите, и колкото сме взели неправедно, да го раздадем на сиромасите като Закхей, и след това, да дадем и от нашите праведни трудове, за което Бог ще ни въздаде на Страшния съд и ще ни дари Небесното царство, с помощта на нашия Господ Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.
+ + +
[1] На нечестиви и грешни жертвата е гнусота пред Господа (Притч. 15:8; срв. Притч. 21:27; Сир. 34:19).
Св. Софроний, епископ Врачански, "Неделник", 32 неделя след Петдесетница – за Закхей, изд. Славянобългарски манастир, „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 г.