Чедо! Прощават ти се греховете (Марк. 2:5),
казва, Христос в днешното свето Евангелие.

Благослови, отче!

Благочестиви християни, вярата е голяма помощ за човека, защото без нея не е възможно човек да получи Небесното царство, а с нея той може да отиде при Бога като днешния разслабен, за когото разказва днешното свето Евангелие.

ОТ МАРКО ЗАЧАЛО 7

След няколко дни Той (Христос) пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулства Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (каза на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

ТЪЛКУВАНИЕ

Когато Иисус Христос отишъл от Галилея в Капернаум и хората разбрали, че Той е в една къща, те прекратили работата си и отишли с голямо желание да Го слушат като приказва. А в Капернаум имало един болен от много време. Като чули, че Христос е дошъл, четирима роднини веднага взели болния на един одър и го занесли при Него, понеже вярвали без никакво съмнение, че Той може да го изцери. Но като стигнали и не могли да влязат при Христа поради многото хора, покачили болния на къщата и го спуснали с въжета с одъра при Христа и Той, като видял голямата им вяра, рекъл на болния: „Чедо, прощават ти се греховете заради вярата ти“.

Наистина голяма вяра са имали и болният, и онези, които го носели. Защото, ако нямаха вяра, и болният нямаше да им позволи да го носят по улиците. Но понеже имали голяма вяра, затова го носели толкова отдалеч и разпокрили къщата, та го спуснали при Христа, и затова болният оздравял и те се освободили от труда да го носят. Но като му простил греховете, му изцерил и тялото, за да покаже, че тялото се е мъчило от греха.

Наистина, голямо зло е грехът, защото не само погубва душата, но и на тялото донася болест, както и на Адам донесе срам и труд, на Каин – страх и треперене, а на днешния разслабен, когото Христос изцелил, като му простил греховете – слабост. А фарисеите си мислели: „Как може човек да прощава грехове?“, понеже считали Христа за обикновен човек. Но Той, като Бог, им прочел мисълта и за да им покаже, че е Самият Бог, казал, че има власт да прощава греховете, което и веднага направил, като наредил на болния и той пред всички си взел одъра и си тръгнал. А хората се почудили и прославили всемогъщия Бог, Който опростил греховете на болния и го изцерил, като му казал пред всички да си вземе одъра, за да не кажат, че го е изцерил призрачно.

О, колко голямо зло е грехът и колко злини донася! И на тялото, и на душата. И ние, когато тялото ни страда от болест, търсим различни начини да го изцерим, а когато душата страда от грях, изобщо не се грижим, затова Бог често допуска тялото да бъде сполетявано от болест или нараняване, за да се изцери и очисти душата. Но да не мислите, че болестта сполетява тялото само поради грях; знайте, че тя идва и от преяждане, пиянство, безделие и други; идва и за изпитание – за да види Бог дали сме благодарни, както Бог изпита праведния Иов с рани, а Иосиф – с тъмница.

Затова, когато ни споходи някоя болест, да не роптаем и да не хулим, а да размислим и ако болестта ни е от някой грях, да го изоставим, ако е от пиянство и безделие, да не ги вършим вече, а ако е за изпитание, пак да не се гневим, а да търпим с благодарност; защото както сме приели от Бога толкова блага – здраве, живот, изобилие и други – така трябва да приемем и болестта, която Бог дава за наша полза, според неизследимите Му съдби и предвиждания за нашите дела.

ПОУЧЕНИЕ

Възлюбени слушатели, братя, Бог ни наказва като милостив баща, за да се поправим, затова трябва да търпим с благодарност всичко, което се случва, и да знаем, че то се случва по Негова воля; да не мислим, че Бог е само милостив, но да знаем, че Той е и справедлив. Когато изпаднем в някоя нужда, се надяваме, че само щом речем: „Господи, помилуй“, или кажем една хладна молитва, Бог веднага ще ни послуша по голямата Си милост, но се лъжем; защото Божията справедливост иска молитвата ни да бъде отправена с голяма вяра и надежда. Затова искаме много от Бога, но не получаваме; а трябва, щом ни споходи някоя болест или нужда, да възлагаме цялата си надежда на Бога и да Му се молим със смирение и благодарност, както направил цар Езекия, когото Бог излекувал и му добавил още петнайсет години живот. Така и ние трябва първо да се молим на Бога и едва след това да викаме лекар. Защото без Божията помощ не е възможно да се освободим от грях или от болест. Затова трябва да имаме любов, смирение, чистота, правда, въздържание и добре да спазваме Божиите заповеди, за да бъде и Бог наш помощник и милостив към нас; защото всички сме болни от грехове, единствено Бог е безгрешен.

Затова сега трябва да оставим безмерното ядене и пиене, което повлича към грях, достатъчно слугувахме досега на тялото и на страстите, да послугуваме сега през поста и на душата. И никой да не казва, че не може да пости поради старост или слабост, а всички да позатруднят тялото си. Защото само онези, които отсекат своите зли дела и се покорят на Бога, ще получат Небесното царство. В древността много философи са постели и не са пиели нищо друго, освен вода, за да овладеят философската наука, а защо ние не постим, за да придобием Небесното царство? Ниневитяните макар да били неверници, се покаяли от проповедта на пророк Иона с голям пост, а на нас толкова апостоли и свети отци ни проповядват да постим, но ние пак ядем и пием без мяра. И не мислим, че ще даваме отговор пред Бога за всичките си лоши дела. А най-вече свещениците, които не поучават хората, да знаят, че през тази седмица не е разрешена употребата на олио и вино, а трябва с всеки изминал ден, колкото повече наближава светото Възкресение, толкова повече да се трудим с Божията помощ за Небесното царство. Нему слава във вечните векове, амин.

Житието на св. Григорий Палама може да прочетете ТУК.

„Поучително Евангелие“

Славянобългарски манастир

„Св. вмчк Георги Зограф“, 

Света Гора, Атон, 2007 г.