Обичайте враговете си,
добро правете на ония,
които ви мразят
(Лук. 6:27; Мат. 5:44).
Благослови, отче!
Благочестиви християни, както гладният човек тича към хляба и яде с радост, така и вие трябва да тичате към светата църква и да слушате с благодарност Божествените поучения. Защото, като види желанието и усърдието ни, Бог излива върху нас Своята благодат и ни дава големи дарове.
Затова сме длъжни винаги да ви поучаваме и подтикваме, а вие сте длъжни винаги да слушате с радост. Защото както хлябът е необходим за тялото, за да го крепи, така и поучението е необходимо за душата, за да я научи на добро и да я укрепи срещу дяволските хитрости.
Затова трябва винаги да слушаме Божието поучение и да преценяваме дали не сме казали някоя празна дума с устата си, дали не сме слушали нещо вредно с ушите си, дали не сме гледали нещо грешно с очите си, дали не сме мислили нещо мръсно с ума си. И щом забележим, че в нас има някое от тези неща, веднага да го отстраним от нас. Да не мислим, че като не ядем до вечерта, с това ще получим спасение, а да постим, както Бог е заповядал. Защото Бог е заповядал да постим не само по отношение на храната, но е казал да постим и по отношение на всички гореспоменати (грехове).
Затова който пости, трябва да се пази и от всички злини. Както Бог казал на евреите: „Седемдесет години бяхте в Египет и постихте ли? Нали ядяхте и пиехте? А сега съдете справедливо, не притеснявайте сиромасите, вдовиците и странниците и не враждувайте с никого“ (ср. Зах. 7:5, 6, 9, 10). След като евреите не получили никаква полза от поста без споменатите добри дела, каква полза ще имаме от поста ние, които не сме извършили никакво добро, и какъв отговор ще дадем на Бога, Който ни е заповядал да обичаме не само всички хора, но дори и враговете си, да им правим добро и да се молим на Бога да има грижа за тях, защото, ако бъдем така милостиви към враговете си, това най-много ще ни помогне на Страшния съд и ще бъде голямо изкупление за греховете ни.
Макар това –„човек да обича врага си" – да изглежда доста трудно, наградата за него е голяма. Защото който практикува тази добродетел, прилича на милостивия Бог, Който дава дъжд и слънце еднакво както на добрите, така и на лошите (вж. Мат. 5:45). Затова и ние трябва да обичаме не само приятелите си, но и враговете си, за което ще получим от Бога много голяма награда. Ако искаме, можем да отвърнем на враговете си и да им сторим още повече злини, но каква полза от това, след като после ще бъдем осъдени на вечно мъчение за това, че сме нарушили Божия закон.
Ако някой земен цар издаде закон, че ще убива всеки, който не се грижи за враговете си, нали щяхме с голям страх да се пазим да не нарушаваме този закон? Ами защо не се боим от Бога, Който ни е дал закон и ни е заповядал да обичаме враговете си? И каква надежда за спасение ще имаме при положение, че не само не обичаме враговете си, но и мразим дори приятелите си? За това ви моля да се обичаме от сърце, да си въздаваме голяма почест един на друг, да уважаваме всеки човек и да имаме помежду си мир, любов и съгласие, с което укрепваме живота си и се различаваме от животните.
Затова трябва да се въздържаме от лоши дела и помисли, да укротим гнева си, винаги да имаме пред очите си Страшния съд, да си простим и да се помирим с нашите врагове, да умъртвим телесните желания – гневът, сребролюбието и омразата – и когато умъртвим грешните си телесни желания, тогава духовният плод, тоест любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, благост, вяра, кротост и въздържание (Гал. 5:22,23), може да влезе в нас. Ето по тези неща християнинът се различава от неверния и това е красотата на християнството.
И ние да не се хвалим само с името християнин, но и да имаме всички християнски дела, с които ще получим спасение, и другите хора, като ни видят, че постъпваме в съответствие с Божиите заповеди, ще прославят Бога и ще получат полза. Като постъпваме така, живота си ще изживеем мирно, и ще получим Небесното царство, с благодатта на нашия Господ Иисус Христос. Нему слава и власт във вечните векове, амин.
+ + +
Св. Софроний Врачански. Неделник. През първата седмица на Великия пост. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2007 г.