Покайте се, защото се приближи

царството небесно

(Мат. 4:17).

Благослови, отче!

Благочестиви християни, Бог колкото проповедници е изпратил в света, ги е изпратил не за друго, а за да съобщят за Неговия гняв към грешните хора. В древността седмият проповедник след Адам бил Енох, който проповядвал, че Бог ще дойде с много ангели да съди хората за греховете им.

След Енох бележит проповедник бил Ной, който казвал, че след сто години Бог ще направи страшен потоп и ще унищожи всички хора и животни по земята. А след тези проповедници и след всички пророци най-накрая дойде и Христос, Който каза: Покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 4:17). Християни, виждате ли, че милостивият Бог не иска от грешниците нищо друго, освен покаяние? Но знаете ли как се осъществява истинското покаяние? То се осъществява с три неща: съкрушение, изповед и удовлетворение.

Първо, който се кае истински, трябва да има съкрушено сърце и да съжалява за греховете си, които е извършил, да пролее сълзи от жалост за човека, който е наскърбил с безсрамните си думи или с лошите си дела, защото Сам Бог ни е дал безсмъртна душа и е претърпял толкова мъки, за да прослави този, който сега е похулен. Това трябва да мисли грешният човек и да плаче с жалост за греховете си. А от друга страна да мисли как заради едно малко греховно удоволствие се е лишил от толкова райски блага и е станал достоен за вечна мъка. Като размишлява за това, грешникът лесно може да достигне до съжаление и да плаче за греховете си.

Второ, който се кае истински, трябва да изповяда всичките си грехове пред свещеник (духовник) и твърдо да обещае, че никога повече няма да върши тези грехове. Защото свети Йоан Богослов казва: „Когато изповядаме греховете си и се отречем от тях, Бог е готов да ни прости и ни очисти от всяка неправда“ (ср. 1 Иоан. 1:9). А Иерусалимският патриарх Иаков казва: „Изповядайте греховете си, за да се изцерите“ (ср. Иак. 5:16). Това остави и Сам Христос, когато даде власт на апостолите и на техните приемници да връзват и да развързват човешките грехове (вж. Мат. 18:18). Но има мнозина, които казват: „Защо да изповядваме греховете си пред духовник? Нима Бог не знае греховете ни?“. Знае ги, о, човече! И ги вижда още преди да си ги извършил, но иска сам грешникът да се покори и да се признае за виновен. Не знаеше ли Бог, че Каин е убил брат си Авел и защо го попита: „Каине! Къде е брат ти Авел?“ (Бит. 4:9) Бог знаеше, но го попита само с цел – дано той сам да се рaзкae и изповяда с устата си своя грях, и да се признае за виновен, та да получи прошка. Като цар Давид каза пред пророк Натан: „Съгреших пред Бога и получих прошка“ (ср. 2 Царств. 12:13). Така Б 226 трябваше да каже и Каин: „Господи, излязох на полето и убих брат си и съгреших. Моля те, прости ми“. Но Каин не изповяда греха си, затова не получи прошка. Така и грешникът, ако не изповяда греховете си пред духовник, няма да получи прошка, а ще загине като Каин в греховете си.

Философът Сократ вървял по една атинска улица и видял един свой ученик да излиза от някакъв непочтен дом. Щом видял учителя си Сократ, ученикът се дръпнал назад, за да се скрие. А Сократ му рекъл: „Младежо! Не е срамно да излизаш от такъв дом. Срамно е да влизаш и да стоиш вътре“. Така и ние да не се срамуваме, когато ни предстои да изповядаме греховете си, а да се срамуваме, когато решим да ги извършим и когато пребиваваме в греха без покаяние. И макар да ни е срам да изповядаме греховете си, по-добре е да ги изповядваме тук пред един човек (духовника), отколкото да се срамуваме там пред Божиите ангели и пред целия свят.

И когато се изповядваме тук, трябва да знаем, че полезна е само онази изповед, при която човек искрено обещае, че вече няма да се връща към предишните грехове. Защото без това изповедта няма никаква сила и човек не може да се приближи до Небесното царство с такава изповед, тъй като любимият Христов ученик стои пред портите на Небесното царство и казва: „Вън псетата, магьосниците, блудниците и всички грешници“ (ср. Откр. 22:15). Нарича псета онези, които се умиват с покаяние, а после пак се връщат към предишните си грехове, като псе на бълвотината си (ср. Притч. 26:11, 2 Петр. 2:22). Но някой може да каже: „А защо Писанието казва: „Колкото пъти паднеш, толкова пъти стани“. Така е, но Писанието казва така, за да не се отчае човек, когато падне в грях, и за да знаем, че Бог винаги е готов да приеме покаянието ни, понеже знае телесната ни слабост. Но виждаме, че Бог вдига благодатта Си от мнозина недостойни и ги мъчи зле – защото се каят и изповядват, а после пак се връщат към тези грехове. И тогава това не може да се нарече изповед, а е само едно лицемерие.

Трето, който се кае истински, трябва да удовлетвори Божията справедливост, тоест да понесе за греховете си толкова тежести, колкото е тежък грехът му. Но как да удовлетворим (справедливостта) за греховете си и с какви дела? Трябва да постим за греховете си като ниневийците, да пролеем сълзи като Давид, който всяка нощ намокрял с плач постелката си (вж. Пс. 6:7), и да раздадем милостиня, както пророк Даниил казал на цар Навуходоносор: Царю, изкупи греховете си с милостиня и беззаконията си с милосърдие към бедните (Дан. 4:24). Такова удовлетворение се опитвал да предложи на еврейския народ и свети Йоан Предтеча: Сторете плодове, достойни за покаяние (Лук. 3:8). Така казал и апостол Павел на римляните: „Както сте слугували досега на беззаконието, така слугувайте отсега нататък на чистотата и милостинята“ (ср. Рим. 6:19). Ето това са трите части на истинското покаяние.

Но, о милостиви Господи, Който дойде на земята, за да призовеш грешници към покаяние (Мат. 9:13), вложи в сърцето ни желание за покаяние, та да не чакаме все да дойде пост, за да се каем. И когато се покаем, укрепи ни, Господи, приеми покаянието ни и прости греховете ни, та и ние да получим Небесното царство! Слава на нашия Бог във вечните векове, амин. 

+   +   +

Св. Софроний Врачански. Неделник. През първата седмица на Великия пост. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2007 г.