До закриването на Киево-Печерската лавра през 1961 г. отец Исаакий водел екскурзии до пещерите. Отецът бил добре образован и живял в манастира много години, но след това остарял и никакво друго послушание не можел да изпълнява освен да бъде екскурзовод. А на него и това му се струвало трудно.
„Аз съм схийеродякон. Имам нужда от безмълвие“ – често се жалвал той на братята. „Искам да отида в пустинята“. „Как ще отидеш?“ „Тайно“ – отвръщал той. Дълго притеснявал благочинния с тази молба. „Ох, душата ми изнемогва! Искам в Кавказ да умра. Благословете“!
През 1977 г., преди Великия пост, схиигумен Силуан, йеромонах Адриан и йеродякон Ахила се отправили от Почаев за Кавказ, за да се подвизават там като отшелници и в уединение, встрани от суетата и съблазните, да придобиват плодовете на Светия Дух. Понастоящем за кавказките отшелници са написани доста книги и дори научни дисертации. Но историите на почаевските монаси, които възлюбили Кавказките планини като място за уединен подвиг, все още чакат своите изследователи.
Прочети още: „ТЕ ХОДЯТ ВЪВ ВЪЗДУХА!" - ЧУДО В КАВКАЗКИТЕ ПЛАНИНИ