Apostol-Petr Всемирното Православие - СВ. АПОСТОЛ ПЕТЪР: НАСТАВЛЕНИЯ В ДОБРОДЕТЕЛТА (2)За да се преодолее похотта, трябва да се положи старание (вж. 2 Пет. 1:5). Ако човек се стреми да живее според вярата, то тя се украсява с добродетели. Св. апостол Петър увещава своите читатели: „Привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов“ (2 Пет. 1:5–7).

 

Добродетелите се противопоставят на греха. Ако един грях може да повлече след себе си други грехове, то и усъвършенстването в една добродетел открива път за нови степени в християнския живот. Най-високата степен е любовта.

В същото време добродетелите не се превръщат в самоцел за християнина. Те са средството, чрез което вярващият се издига в познанието на Господа: „Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа“ (2 Пет. 1:8). Апостолът сравнява липсата на добродетели със слепота:  „А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове“ (2 Пет. 1, 9).

 

Бог и човек:  взаимно очакване

А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци (2 Пет. 3:7). В очакване на последния съд християните трябва да се усъвършенстват в добродетелите, без да се поддават на уловките на лъжепророци и лъжеучители, вмъкващи пагубни ереси и отхвърлящи изкупилия ги Господ (ср.: 2 Пет. 2:1). Вярата в Господа Иисуса Христа като Спасител — това е крайъгълният камък на апостолската проповед. Не е достатъчно човек да признава Иисус Христос за свят човек или пророк, Христос – това е обещаният от Бога Месия. Защо е толкова важно това? Защото вярата в Господа Иисуса Спасителя предполага осъзнаване на необходимостта от спасение от греховете и страстите. Но за да настъпи осъзнаване, е необходимо човек да види греховете си и да принесе покаяние за тях.

Невярващите в Спасителя не виждат греховете си, „обещават свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен“ (2 Пет. 2:19). Грехът – това е подмяна на истината с лъжа. Лъжовната, греховната свобода прави човека роб на похотта. Робството на Бога дава на вярващия истинска свобода в познание на Господа Иисуса Христа.

Но свободата в Господа се достига само чрез търпение. Затова св. апостол Петър особено предупреждава срещу тези, които казват: „Де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението“ (2 Пет. 3:4). Но апостолът отговаря и на този въпрос: „Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние“ (2 Пет. 3:8–9). За християните очакването на Божието пришествие е принцип на живота. Но и Бог пребивава в очакване на покаяние от тези, които още не са Го познали. Затова сме длъжни да се явим пред Него неосквернени и непорочни в мир и дълготърпението на Господа да считаме за спасение (ср.: 2 Пет. 3:14–15).