В светото Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се разказва, че Иисус Христос, след като изцерил парализирания, отишъл към Тивериадското езеро, недалеч от Капернаум. Той се спрял на онова място, където събирали данъци. Като видял там митаря Матей, казал му: „Върви след мене!"
Спектърът на значенията pneuma у светите евангелисти Матей и Марко не е широк и почти винаги неговата семантика се подразбира от евангелския контекст. Извън означенията на Лицето на Светия Дух, лексeмата “дух” се употребяват в значения на Дух Човешки (Мт 26:41, Мк 2:8) и нечистив дух (Мт 8:16, Мт 12:43, Мк 1:23 и др.).
В първия смисъл Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета Богородица: А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. (Мт 1:18) защото заченалото се в нея е от Духа Светаго (Мт 1:20).
Прочети още: УЧЕНИЕТО ЗА СВЕТИЯ ДУХ В НОВИЯ ЗАВЕТ, СПОРЕД СВЕТИТЕ ЕВАНГЕЛИСТИ МАТЕЙ И МАРКО