Видинският митрополит и Български екзарх Антим I е роден в град Лозенград през 1816 г. През 1837 г. приема монашески постриг на Света гора Атон – в Хилендарската св. обител, където, редом с монашеския подвиг, се запознава и със свето-Паисиевата История славянобългарска. Образованието си получава в прочутата богословска школа на Вселенската патриаршия на о-в Халки, след което продължава образованието си в Одеса, а в 1856 г. завършва и Московската духовна академия. Там е и ръкоположен за йеромонах – лично от Московския митрополит Филарет. С архимандритско достойнство е удостоен от Вселенска патриаршия, след което е назначен за преподавател в Халкинската школа, а за известно време е и неин ректор.
Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и е просъществувала до 1953 г. С документа се узаконява обособяването на българска църковна йерархия, наречена „екзархия" от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.