Какво е грях? Грешното дело е престъпване на повеляващата или забраняваща Божия заповед или, както казва светият апостол: грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). От тези думи веднага стават ясни две отличителни черти на греха: престъпване и заповед. Грехът е злоупотреба със свободата и презиране на закона (2, т.1, с. 145).

Не бива да мислим, че грехът сякаш се състои в недостатъците и несъвършенствата на нашите сили и е неминуемо следствие на нашата ограниченост. Човек нито е всезнаещ, нито е всемогъщ, затова и не може да бъде свят. Наистина, нашите сили са ограничени; но и задълженията, които имаме, не са безкрайни, а съответстват точно на нашата природа... По същия начин неправдата като грях е следствие от недалновидност на ума и неблагоразумие. Всичко това се случва и в греха; но грехът собствено е в развращаването на волята, в знанието за това какво трябва да правим, но не правим, защото не искаме. „И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави“ (Иак. 4:17) (2, т.1, с. 147).

В основата, както и в самата дълбина на всичко лежи лукавото сърце - недобросъвестност, вътрешна измама пред самия себе си и пред Бога, Когото обаче сърцето не отхвърля (2,т.1 с. 149).

Грехът винаги е самоволно отклоняване от Бога и Неговия свят закон за собствена угода (2, т.1, с. 150).

Смъртният грях е този, който отнема от човека нравствено християнския живот... Затова всеки грях, който гаси ревността, отнема силата и отслабва, отделя от Бога и лишава от Неговата благодат, така че човек след него не може да се обърне към Бога, а се чувства отхвърлен от Него; всеки такъв грях е смъртен (2, т.1, с. 164).

Греховното разположение, иначе казано, греховната склонност, е или постоянно желание да се греши по определен начин, или любов към някакви греховни дела и предмети. Така например, разсеяността е постоянно желание към развлечения или любов към тях (2, т. 1,с. 167).

Всяка страст е тежък и смъртен грях, защото отдалечава и отделя от Бога и потушава ревността към богоугоден живот. Но страстта е толкова по-зла и по-престъпна, колкото по-зъл и по-престъпен е нейният предмет, колкото по-съществени задължения се нарушават чрез нея и колкото тя е по-отдавнашна (2, т.1, с. 169).

В греха – казва св. авва Доротей – има две страни: едната е съставена от греховните дела, а другата – от греховната страст. Страстта служи като източник и причина за греховните дела, а делата по своята същност са произведение и израз на страстта (8, с. 60).

Продължава във Втора част тук 

Към цялата глава тук