Главният начин, чрез който враждебното се промъква в нас, са помислите (1, с. 274).
Светите отци определят много точно начина на образуване на греха от мислите; с голяма точност също са определили виновността във всеки момент и в този ред на действия. Целият ход на делата е представен така: в началото е предлагането, след него – вниманието, после – услаждането, следвано от желанието, от което произтича решимостта, и накрая идва делото (виж: св. Филотей Синайски. Добротолюбие”, т. 3, глава 34 и по-натам).
Колкото по-далеч стои определен момент от началото и колкото по-близо е до края, дадена степен от началото и колкото по-близо е до края, толкова той е по-голям, развратен и грешен. Върхът на виновността е в делото. Виновност почти няма в предлагането.
Предлагането представлява обикновено представяне на някакъв предмет – дали от действието на чувствата, или от действието на паметта и въображението – пред нашето съзнание. Тук няма грях, тъй като раждането на образи не е в наша власт…
Вниманието е установяване на съзнанието или окото на ума върху появилия се образ, за да го разгледа с цел да побеседва с него. Това е забавяне в единичния или многосложен помисъл. Действието е повече във властта на човека, защото роденият против волята образ може веднага да бъде изгонен. Ето защо това действие е „по-виновно“ от първото...
Услаждането е приближаване до предмета с ума и сърцето. Услаждането идва, когато вследствие вниманието към предмета, който започва да ни харесва и намираме удоволствие в умното му съзерцание, желаем го в мислите си. Услаждането от греховни предмети вече е направо грях…
Само една стъпка ни дели от услаждането до желанието. Разликата между тях е, че душата, която досега се е услаждала вътре в себе си, вече е съгласна и желае предмета, стреми се към него и започва да го търси. Стремежът не може да бъде невинен, защото се извършва със съгласието или се ражда едновременно с него, като че ли от него; съгласието винаги е в наша воля.
Само една черта отличава решимостта от желанието и това е, че нейната същност или като условие за нейното появяване има увереност във възможността и виждане на начините за това. Желаещият е изрекъл съгласие за делото, но още нищо не е измислил и не е предприел нищо за достигането на своята цел; решилият всичко вече е огледал и решил, остава само да приведе в действие членовете на собственото си тяло и други сили към съответното извършване на делото.
Когато накрая и това бъде извършено, тогава завършва цялото зараждане на греха и се появява делото – плод на развращението, заченато отвътре и родило беззаконието отвън (2, т. 1, с. 156-159).
Към цялата глава тук