Неправилните движения нямаше да бъдат толкова свирепи, ако не бяха подпомагани от техните родители – светът и бесовете.
Светът представлява осъщественото царство на страстите – той е изпълнен със страсти в хората, навиците, делата. Докосвайки се до света с която и да е част, не може да не разлютиш и съответната в тебе рана или страст, според нейното сходство и подобие на същото настроение...
И бесовете, като източници на всяко зло, със своите пълчища навсякъде научават на всеки грях хората, действайки чрез плътта, особено чрез чувствата и онази стихия, в която се намират душата и самите бесове.
Затова всяка страст и всяко греховно вълнение могат да бъдат отнесени към тях като причина. Особеност на греховния кръг е, че само бесовете могат да предизвикат такова нещо, на което при цялата си поквареност естеството е неспособно: такива са хулните помисли – съмнение, неверие, необикновено отвращение, помрачаване, различни прелести – изобщо страстни, гнусни изкушения, например: неукротима блудна страст, смъртна и упорита ненавист и пр. Освен тези невидими битки с бесовете, има и видими нападения от тях, осезаеми чрез тялото – това са различните привидения, простиращи се дори до властта им над тялото. За разпознаване на цялото коварство на бесовете е полезно да се прочетат житията на св. Нифонт, св. Спиридон и други (1, с. 272-273).
Врагът като че ли има закон – започва не веднага със страстта, а с помислите и често ги повтаря. Изпълненият за първи път с гняв може би снизходително ще го приеме и втори, и трети път, после ще се роди желанието и страстта, а оттук има само една стъпка до съгласието и делото. Продължителните греховни помисли са тежки, убийствени; на тях предимно принадлежи названието изкушаващи. Те не са от природата (макар да са ѝ свойствени по своето естество), а винаги са от врага. Господ ги допуска с особени намерения за наше очистване – да изпита и утвърди нашата вярност, вяра, постоянство и умение да изграждаме вътрешния човек. Ето защо трябва благодушно да ги търпим, макар и да са прекалено оскърбителни за новото благодатно сърце, каквито са хулите, отчаянието, неверието. Най-важното е през цялото време по никакъв начин да не се съгласяваме с тях, да не ги приемаме в себе си и да държим сърцето си свободно от тях, отстранявайки ги от себе си и своята свобода чрез мисъл и вяра (1, с. 286-287).
Никой не е защитен от вражески нападки, смущения и поражения на сърцето. Така е устроен нашият живот. Но това не е за наша гибел, а за спасение. Вследствие на падението в нас се крие всякакво зло, от което трябва да очистим сърцето. Но за да го очистим, трябва да видим злото, а за да го видим, то трябва да излезе от своето скривалище... Щом излезе, трябва да го отсечем – с противене, молитва и ненавист. И това трябва да се случва всеки път, когато злото излезе от своята потайност. Ето това правят изкушенията – от плътта, света и дявола. Те изкарват наяве скритото в нас зло. Наше задължение е да го видим как излиза от сърцето и да го унищожим. Това е добро за нас. Както болестта се проявява чрез симптом, така и скритото в нас зло излиза навън чрез лоши мисли, чувства, усещания и пориви… Както обривът по тялото не се прикрива, а се очиства (тогава вътрешността се очиства), така e и с душата – когато злото в мислите, чувства и трепетите не се прикрива, а се посичат, тогава и душевната чистота се утвърждава отвътре (14, с. 101).
Снимка: https://rybeparhia.ru/
