Без благодат грешникът няма да стане от греховен сън

Грехът скрива веригите, с които е оковал душата, и тя поради своето заслепение привиква към робството си и започва да го обича. Без да подозира опасността, която го грози, грешникът спи мъртвешки сън и няма да се събуди и да възкръсне, ако не го пробуди и оживи благодатта. Затова Спасителят стои пред вратите на сърцето и хлопа.

Минутата, начинът, обстоятелствата за това са напълно скрити в премъдрото разпореждане на Божията благодат. Тя идва, изтръгва грешника от потока на греха и го отстранява без каквото и да е съдействие от страна на човека, макар и винаги да се съобразява с неговата нравствена възприемчивост. В същия миг сякаш блясък от мълния събудения от благодатта и всичко в него и около него се осветява (10, с. 197).

Благодатта не насилва

Благодатта поставя събудения от нея в средно състояние между греха и добродетелта. Тя откъсва човека сякаш против волята му от веригите на греха, лишавайки последния от властта да въздейства, но не превежда човека на страната на доброто, а само го допуска да усети превъзходството и радостта, както и чувството на задължение да бъде на йюсвоя решителен избор (1, с. 133).

Без благодат може да има само външно изправление

Случва се понякога човек да се напъва, да поеме към доброто сам, без благодат, сам отсичайки от себе си пороците; но той продължава този труд известно време и после го изоставя, а ако не го изостави, успява да се превърне в човек, чист само по външност (това поправяне е естественото изправление), но без вътрешен духовен живот. Главното тук е благодатното пробуждане: то свидетелства за божествения избор и обещава особено покровителство. Затова преди всичко трябва да се молим за него с всички сили на вярата и с цялата крепкост на упованието (10, с. 208).

Осъзнаването на греховете само чрез ума е безплодно

Удивителна сила е скрита в тайнството покаяние. Осъзнаването на греховете само чрез ума, без изповед и разрешителна молитва, е неудовлетворително за каещия се и почти винаги остава безплодно за живота. Именно в покаянието става благодатното представяне на християнина ... Своеволно, без Господа не бива да решаваме нищо (10, с. 209-210).

ДЕНОНОЩЕН КРЪГ НА ДЯВОЛСКИТЕ КОЗНИ