Без пост и подвизи не можеш да преодолееш страстите
Основа на страстите е в плътта; когато плътта е изнурена, тогава буквално страстите се подкопават и крепостта им се руши. Да се преодолеят страстите без пост би било чудо, равносилно на това, да си в огън и да не изгориш (4, с. 97).
Телесните подвизи са нужни, защото тялото служи за сборище на страстите. Не смириш ли плътта, не можеш да преодолееш страстите. Ето защо плъттта трябва да бъде преуморявана чрез лишение от храна, сън, покой и всякакви чувствени наслади (7, с. 242).
Не само грехът е плътски, но и всяко угаждане на плътта в храна, питие, сън, покой или пресича духовните движения, или намалява тяхната сила. (7, с. 439).
Гонете страстите и вътре, и отвън, а добрите си страни възпитавайте, давайки им простор и възможности. Главното тук е молитвата. След нея вече следват трудът и добрите дела... А заедно с това трябва да има душеспасителни четения и беседи, изпълняване на църковни чинове (последования), подвизи на самоумъртвяване - да се ограничавате, когато е нужно; да приемае по-малко храна, сън, забавления и всякакви утешителни самоугаждания; да се държите в постоянно самосъпротивене и самопринуждение (3, с. 226-227).
Самосъпротивене и самопринуждение – това са двете посоки на възродената в духа ревност, поставящи истинското начало на подвижничеството. И едната, и другата показват борбата на човека със самия себе си, или, иначе казано, подвига... Който не се бори, не постига подвизи и остава в прелест (1, с. 191).
Същност на вътрешната борба
И така, ето накъде трябва да е насочено цялото внимание на подвижника вътре в себе си: към помислите, желанията, страстите, влеченията; и предимно към помислите, защото сърцето и волята не са така подвижни както мисълта, а страстите и желанията рядко въстават отделно – повечето се раждат от помислите. Оттук е и правилото: „Отсичай всеки помисъл, и всичко ще отсечеш ” (1, с. 275-276).
Въпросът „как?” се решава по следния начин: насочи вниманието към сърцето си, застани там пред Господа и не допускай в него нищо греховно. Именно в това се състои духовната битка (13, с. 120).
Помислите трябва да бъдат гонени, а не задържани по свое желание. Още щом се появи съчувствие или сласт – веднага трябва да бъдат прогонвани с всички сили... Тук главното е вътрешната битка (13, с. 119-120).
Така ще си наложите правило да действате и по отношение на страстите: под каквато и незначителна форма да се появят те, бързайте да ги прогоните, и то така категорично, че и следа да не остане от тях (3, с. 199).
Какъвто помисъл най-често се проявявава, значи тази страст е по-силна и срещу нея трябва да действате по-настойчиво. Но въпреки това не се надявайте се да постигнете нещо със собствени сили. Целителното лечение и средства ни се изпращат от Господа, на Него се и предавайте, и то ежеминутно. Трябва да се трудите - трудете се, но всичко очаквайте от единия Господ (1, с. 179).
Наложете си правило всеки път, когато отстъпи бедата на вражеското нападение под формата на лош помисъл или чувство – да не се задоволявате само с отблъскването и несъгласието с нея, но да добавите към това и молитвата, докато в душата се появят противоположни чувства и мисли. И винаги завършвайте своята борба с греха така (14, с. 77-78). Ще добавя още, че един от законите на Божествения Промисъл за нас е така да се устройва животът на всеки човек, че ползвайки се от тях разумно, той да може по най-бърз и най-удобен начин да се очисти от страстите (3, стр. 226).
