Въведете нови порядки

Онзи, който остава в старите порядки, надявайки се да се очисти от страстите, се самозалъгва напразно. Защо св. Мария Египетска не се е върнала в Египет, да се засели в тамошните пустини, а отишла в пустинята в Йордан? Защото преди да достигне до Египетската пустиня, е трябвало да срещне предишни предмети и образи и едва ли би устояла срещу възможните случаи на възбуждения и дразнения на греха... 

Така трябва да постъпва всеки. Вземайки правилното решение да се поправи и поставяйки началото на това добро намерение, той трябва да отхвърли всичко предишно и да си създаде нови порядки и правила. С това порочните склонности и страсти ще бъдат притеснени и угнетени (6, с. 100).

Благоразумният воин сега трябва да постави прегради пред външните набези на врага. А за това му е необходимо:

а) да промени цялото си външно поведение, да го изпълни с нов начин на действие, нови подбуди, ново време и различен по дух нов живот;

б) да си разпредели времето така, че да не остава нито един час без задължително занимание. Промеждутъците, свободни от необходимите занимания, трябва да бъдат запълнени не с нещо друго, а със занимания, подпомагащи умъртвяването на греха и укрепването на духа...;

в) да усмири своите чувство, особено очите, слуха и езика – най-лесните проводници на греха от сърцето навън и отвън – в сърцето;

г) на всичко, с което му предстои да се срещне – вещи, лица, случки, да придава духовно значение, и особено, да изпълни мястото на постоянното си пребиваване с неща, които поразяват най-силно душата, та така, живеейки във външното, човек да живее сякаш в някакво Божествено училище (1, с. 277).

Поставете два бдителни стража – трезвостта и благоразглеждането

Именно тези два бдителни стража трябва да има постоянно Христовият войн: трезвостта и благоразглеждането. ..

Закон за първия е: след като чрез помненето на Божието присъствие от душата е изгонен всеки помисъл, застани пред вратите на сърцето и зорко следи за всичко влизащо в него и излизащо оттам, особено го пази от действията на чувството и желанието, защото оттук идва всяко зло.

Закон за втория е: в началото на всеки ден разгледай всички възможни срещи и случаи, всички възможни чувства и движения, които могат да произтекат от тези срещи и задължително предварително издигни у себе си крепост, та да не се смутиш и да не паднеш при неочаквано нападение (1, с. 278).

Всички тези действия означават едно: внимание врагът да не се прокрадне. Да се бди и бодърства означава християнинът да не спи, да не се предава на нерадение, но да държи душата и тялото си в напрежение. Трезвостта означава сърцето да не се прилепва към нищо друго, освен към Бога, защото привързването към греховното дело прави душата нетрезва и тя започва да не осъзнава какво върши. Да се бди означава строго да се внимава в сърцето да не влезе нещо недобро. Когато вие напрягате всички сили да не опетните сърцето си, зорко следите за всичко, случващо се вътре, ще изпълните посочените по-горе Господни и апостолски предписания - да стоите на стража (3, с. 194).

Ако сте в постоянно внимание, има един начин, благодарение на който рядко нещо страстно може да се вмъкне незабелязано, а именно: обмислянето на собствените помисли и чувства към какво клонят - към благоугаждане на Бога или към собствена угода. Не е трудно да се определи – само внимавайте в себе си. Знайте, че колкото по-скоро правите нещо срещу собствената си угода, не грешите. Един старец бе казал на своя ученик: - Внимавай, не приютявай при себе си изменник. - Кой е този изменник? - попитал ученикът. - Самоугодата - отговорил старецът. Тя е виновна за всички беди (3, с. 198).