С какво да започнем борбата: с лошите дела или с помислите

Започва борба. Отначало тя се води с лошите дела и едва когато човек отвикне от тях, започва борба с лошите мисли и чувства (9, стр. 202).

В началото е по-добре да отстъпим

Преди изобщо да пристъпим към сражението, трябва предварително да знаем кога да действаме настъпателно, кога отбранително и кога – отстъпателно. Използването на един или друг начин на битка съответства на степените на духовно израстване. Отначало е най-добре да се отстъпва, т.е. да се крием под покрова на Господ, без да противодействаме.

По-натам, когато вече познаем враговете и изучим нападенията им, без да губим време може да ги отблъснем. В никакъв случай не бива да се поставяме в такива обстоятелства, че да даваме възможност и свобода на страстите в себе си да действат с пълна сила, уж за да имаме случай да поведем битка с тях и да ги победим (1, стр. 279).

Да разделим себе си на „аз” и „врага”

Побързайте да се отделите от врага и да се противопоставите на него, а той - на вас... Мислим, че страстното движение, което ни тревожи, е от самите нас и от нашата природа, затова бързаме да го удовлетворим, а в същото време то не е нашата природа и това не сме ние, а нашият враг. Тази заблуда е източникът на всяко наше грехопадение и неправилно дело.

Ако още в самото начало можехме да отделяме страстта от себе си, бихме се стремили да не я удовлетворяваме, а да ѝ се противопоставяме. Отделяйки от себе си безпокоящата ни страст и осъзнавайки я като свой враг, започнете да се борите срещу нея, да воювате с нея, използвайки едно след друго оръжие, докато тя не избяга или не се скрие от вас (9, с. 135).

Голяма грешка (и то всеобща) е да смятаме всичко, възникнало у нас, за наша собственост, която трябва да пазим като себе си. Всичко греховно е дошло у нас отвън; затова ние винаги трябва да го отделяме от себе си, иначе бихме държали вътре изменник, който иска да се бори със себе си; трябва да се разделим „на себе си” и „на врага”, който се крие в самите нас. Отстранявайки от себе си определено порочно движение и осъзнавайки, че то е враг, предай това на съзнанието и чувството, възроди в сърцето си непирязън към него. Това е най-спасителното средство за прогонване на греха. Всяко греховно движение се е загнездило в душата чрез усещането за известна приятност от неговото присъствие, затова, когато събудим неприязън към него, то, лишено от всякаква опора, ще изчезне от само себе си (1, с. 280-281).

И така, трябва да се раздвоим. Себе си трябва да поставим от едната страна, а страстния човек да отблъснем от другата – да го поставим срещу себе си и да започнем битка и война с него (8, с. 20).

СХЕМА НА МИСЛЕНАТА БИТКА

според св. Теофан Затворник

Възстанови противоположни убеждения и противоположни чувства

Борбата вече започна, пази преди всичко сърцето: не допускай възникващите движения да достигнат до чувствата, посрещай ги още на самия входа в душата и се старай да ги поразяваш още там. А за това побързай да насадиш в душата убеждения, противоположни на тези, на които се крепи смущаващият помисъл. Такива противоположни убеждения са не само щит в мислената битка, но и стрели – те защитават твоето сърце и поразяват врага в сърцето. Оттук нататък борбата ще е в това - възникналият грях постоянно ще се огражда с мисли и представи, които го защитават, а борещият се, от своя страна, ще унищожава тези крепости с противоположни мисли и представи (1, с. 281).

В основата на греха лежи мисълта, че другият нарочно ни досажда: в основата на тщеславието – че всички са заети с нас; в основата на гордостта – че ние сме по-добри от всички и т.н. Такива убеждения лежат дълбоко в сърцето и са в основата на неговите най-съкровени чувства. Докато те са в сърцето, не можем да бъдем свободни от страсти, наклонности и не можем да ги победим: необходимо е да ги завържем, да преградим изхода на сърцето за тях, да ги изкореним съвсем. А това може да се постигне само чрез противоположни убеждения и противоположни чувства.

Така например за укротяване на гнева и оскърбленията трябва да възродим убеждението: сам си си виновен за всичко, заслужаваш цялото презрение и обиди; срещу тщеславието: никой не се интересува от тебе; срещу гордостта: няма по-презряна твар от тебе и т.н. Такива убеждения и чувства действително са най-силният щит, който може да бъде противопоставен на възникналата страст и тя ще утихне, защото ще изгуби опората в сърцето (10, стр. 217-218).

Призовавай Господа в молитвата

Ако и след това добросъвестно, впрочем действие в собствена защита врагът все още стои в душата като привидение и не иска да отстъпи от мястото си, това е явен знак, че той е подкрепян от странична сила.; затова и ти трябва да се обърнеш към странична земна или небесна помощ - да се откриеш пред своя наставник и в усърдна молитва да призовеш Господа, всички светии и особено своя Ангел пазител (1, с. 282).

Към Господа трябва да се обръщаме, съсредоточавайки вниманието на ума в сърцето и там обръщайки се към Него. Ако изпълнявахме нетклонно това неголямо правило: утвърждавайки се в ума в сърцето, да стоим пред Господа със страх, благоговение и преданост, то никога у нас нямаше да възникнат не само страстни пожелания и чувства, но и помисли (3, с. 212).

Побеждавай врага с името Господне

Един от светите отци уподобява сърцето на дупка, пълна със змии. Тези змии са страстите. Когато се казва, че нещо страстно излиза от сърцето, то е все едно змия да си покаже главата от дупката. Бий тази змия по главата с името Господне и тя ще се скрие. Покаже ли се друга змия, бий и нея. И всяка бий. Десетки пъти ще ти се наложи да удряш змията-страст, и тя ще забрави да се надига, даже съвсем ще умре. Ако запушиш дупката или не храниш тези змии, те ще измрат. Така и страстите ще отмрат, ако не ги храниш със съчувствие към внушенията им, а напротив, с гняв ги отблъснеш още щом се появят (3, с. 221).

Допълвай мислената битка с действие

Мислената борба прогонва страстта от съзнанието и страстта се скрива, но остава жива. Противоположното на страстта дело обаче поразява тази змия право в главата... Мислената битка, свързана с делото, поразява страстта и отвътре, и отвън, изтребва я така скоро, както пада враг, обкръжен и нападан отвсякъде (1, с. 290).

Открий главната страст и се бори с нея мислено и действено

Потрудете се да намерите своята главна страст и включете срещу нея не само мислената, но и действената (3, с. 225).

Главната страст ще се яви и при обръщането, по време на познанието на своята греховност и покаянието. Когато си дава обет да не се греши, най-вече трябва да се държи под око тази страст. Защото след това тя трябва да е в основата на противодействие срещу живеещия в нас грях. Тази всички останали страсти, също така ги обединява около себе си или става отправна точка за останалите. Другите страсти не могат да бъдат открити по друг начин, освен чрез отслабване и преодоляване на главната страст и заедно с нея да бъдат пропъдени...

И към унищожаването на началните страсти не може да се пристъпи, ако не е унищожена главната страст. Едва на трето място излиза и се вижда порядъкът на добрите дела. На първо място са делата срещу господстващата страст, по-натам – срещу другите страсти, а след това, когато утихнат и първата, и другите, добрите дела имат свободата да унищожават остатъците от враждебните пълчища по свое усмотрение, а в повечето случаи – по вътрешно указание. Която страст оживее и се прояви, срещу нея трябва да бъдат насочени съответните дела (1, с. 291).

Врагът трябва да бъде преследван дотогава, докато от него не остане и следа; иначе даже и обикновеният помисъл, спрял се в сърцето, като зло семе ще принесе своя плод в незабележимо скланяне на душата към него (1, с. 282).

Окончателната стъпка в борбата

Накрая окончателното като че ли пречистване на целия ни състав, очистването му като в огън се извършва от Самия Господ. А именно: отвън - чрез скърби, отвътре - чрез сълзи... Преминалите през тази степен, като издигнали се на небето, вече не са земни, а са небесни, биват вземани от Божествения Дух и носени от Него подобно на колесниците от видението на Иезекиил. Бог е Действащият в тях. Състоянието им е непостижимо за мисълта. Хората го опознават само от личен опит, затова и достигналите до него не говорят за него; това не е и полезно, а може би дори не е и безвредно (1, с. 294-295).

Кога идва краят на борбата?

Борбата никога не прекратява. Но тя става все по-лека и по-лека… и все по-лесно и по-лесно ще може да се преодолява. Та като се добави и опитът, няма да бъде трудно да се забележи и спечели (14, стр. 98).

Врагът е прогонен, страстта е угасена, душата се е успокоила, но това все още не означава, че една или друга страст е унищожена – не, тя само се е притаила, отстъпила е за известно време, макар и поразена. Появи ли се обаче удобен случай, тя веднага ще скочи, макар и вече не с такава сила... Това означава, че християнинът никога не трябва да сваля оръжието; той е воин, който винаги трябва да бъде готов за бой. В този именно смисъл е казано: Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22)...

Кога ще дойде този край? Не можем да определим това. Можем само да кажем, че с колкото повече кураж се бори някой, без да се поддава на каквото и да е страстно влечение, толкова по-скоро започват да отслабват у него страстите и според това, колко продължава такава битка, душата му започва да се изпълва с мир и тишина. С течение на времето в душата настъпва тихо и мирно състояние, в което като в нощна тишина се възцарява дълбоко безмълвие – знак, че враговете са прогонени далеч или са затворени (9, с. 136-138).