Направление „Светоотеческата традиция в монашеския живот в съвременния свят” проведе пленарно заседание, конференция в две секции и дискусии на три кръгли маси в московския Новоспаски манастир, в рамките на XXI Международни Рождественски образователни четения (25 януари 2013 г.).

Както съобщава пресцентърът на Новоспаския манастир, участие в сесията са взели архиереи от Руската православна църква от Русия, Украйна, Беларус, Молдова, както и игумени и игумении на манастири. Подчертава се участието с доклади на гости от Света Гора-Атон, Гърция и Франция, оценено като важно за обогатяването на руското монашество с духовния опит на братските Църкви.

В хода на заседанията са изслушани доклади и съобщения по най-актуални въпроси на съвременния монашеския живот, означени са най-острите проблеми, изложени са примери от живия монашески опит.

В края на наситената работна програма, преминала в дух на братска любов и взаимно разбиране, са формулирани следните основни изводи:

I. Главното служение на монашествуващите е молитвата за целия свят. Център на манастирския живот трябва да стане богослужението и молитвата. За тази цел е необходимо правилно духовно устройство на обителта. Основополагащ аспект на духовния живот е аскезата, разбирана като единен, всецял външен и вътрешен непрестанен подвиг. През последните 20 години Русия са открити много мъжки и девически манастири, много от които са придобили благолепен външен облик, но насъщна необходимост за всички обители остава грижата за най-доброто устройство на вътрешния живот, който трябва да се опира на древната светоотеческа традиция и на духовния опит на православните общежителни манастири.

Изтъкнати са най-важните условия за благополучен вътрешен живот в манастира.

а) Общежителният устав, който дава възможност най-пълно да се съблюдават монашеските обети. Главните му черти са: доброволното, от любов към Бога, послушание към игумена във вътрешния и външния живот, спазване на манастирските порядки и послушания, редовно участие в богослуженията, изпълнение на килийното молитвено правило в определеното за това време, обща трапеза, пълно нестяжание по отношение на имуществото. Особено внимание се обръща на крайно внимателното общуване с външния свят, така че всички излизания в света, както и кореспонденцията с писма и със съвременните технически средства да стават само с благословението на игумена.

б) Духовното ръководство на манастира е най-важният дълг на игумена (игуменията). На първо място игуменът (игуменията) отговаря за духовния живот в обителта, а след това – за нейното благоукрасяване, стопанство и пр.

в) С цел запазване на реда във вътрешния живот на обителта е за предпочитане определено зониране на територията на обителта, така че братската територия да бъде отделена от общата манастирска, достъпна за поклонниците и работниците миряни.

г) Осигуряване на условия за духовното образования на монашестващите преди всичко вътре в обителта. Особено значение за обогатяване на духовния опит имат срещите с духовни хора, както и провежданите от игумена (игуменията) беседи с четене на душеполезна литература.

Всички тези аспекти са предложени да залегнат в Положенията за манастирите и монашестващите, както и във вътрешните манастирски устави.

II. Важни направления във взаимоотношенията на манастирите с обществото са просветителската и катехизаторската дейност

1. Самият начин на живот на монаха и манастира като цяло представлява проповед. Поклонниците и богомолците, посещаващи обителта, трябва да видят и да почувстват в манастира духа на братолюбие, мир, търпение, смирение и други християнски добродетели, защото те идват тук от света, където царува злото и повече от всичко се нуждаят от любов.

2. Самостоятелна област в рамките на просветната дейност в съвременните обители е приемът на поклонници в духа на монашеското гостоприемство. Това включва и провеждането на беседи, свързани с историята и светините на обителта, и угощението на трапезата, и настаняването в хотелската част, а за някои обители – и организирането на поклоннически пътувания.

3. Голямо значение в практиката на съвременните обители имат такива форми на възпитателна и просветна работа като провеждането на духовни беседи в домовете за деца и затворите, организирането на катехизаторски курсове и неделни училища, издаването и публикуването на душеполезна литература.

4. Дълбоко значение, формиращо светогледа на човека и неговата ценностна система, има мисията на манастирите, свързана със съхранение на духовната култура чрез възраждане в обителите на традиционните църковни изкуства (иконопис, църковно пеене и др.), а също и разнообразни занаяти и умения (бродерия, художествена резба и пр.).

III. В условията на духовна и материална криза в съвременното общество особено значение придобива дейността на манастирите, свързана с оказване на помощ и грижа за социално най-незащитените членове на обществото – престарелите, инвалидите и децата сираци. Такава дейност, която в същността си е традиционна, в съвременните условия има определени, нови форми. Към много обители съществуват старопиталища, приюти, някои манастири обгрижват духовно и телесно тежкоболни хора, настанени в болници и хосписи.

Като най-остър и актуален е определен проблемът за устройството на децата, останали без родителска грижа. Много манастири, откликвайки на този проблеми, създават детски приюти. Поради липса на правова база обаче съществуват определени трудности в организацията и дейността на такъв вид приюти. На заседанието на кръглата маса «Мисионерско служение на манастирите» прозвучава предложението да се разработи и приеме юридическата база на Руската православна църква в това отношение и заедно с държавните законодателни органи да се изкове законодателство, позволяващо създаване на пълноправни детски църковни учреждения (вкл. в манастирите и енориите). Да се предвиди в случай на необходимост да се взимат под закрила нуждаещи се от защита деца, да получат от държавата равни с държавните учреждения правови и материални възможности за осигуряване на социалните права и гаранции на децата сираци.

В края на работната сесия е изтъкната необходимостта да се провеждат регулярни срещи на ръководствата на манастирите за взаимно обогатяване с живия опит на монашеския живот и по-нататъшното обсъждане по въпросите и проблемите за устройство на вътрешния живот на манастирите и тяхното обществено служение.