Уважаеми читатели на Всемирното православие, с радост искаме да ви съобщим, че от днес поставяме началото на една нова рубрика, посветена на Свято-Успенската Почаевска лавра. Това е една от най-големите обители в православния свят. В момента монасите, които населяват лаврата, по свидетелство на духовник от самата лавра, наброяват приблизително 9000 души.

Това е свещено място, което се намира под закрилата на Пресвета Богородица и на Почаевските светци. Православието, което се проповядва там, е чисто, по време на богослуженията много често присъстват бесновати (православни християни, у които са се вселили зли духове), които чрез пост, молитви, участие в богослуженията и причастяване се освобождават от сатанинските притеснения.

Бихме желали да предложим на вашето внимание материали, посветени на историята, светините и светците в лаврата. Ще ви запознаем с техния живот и наставления. Наред с това ежемесечно ще поместваме катехизторски четива, съставени и благословени от Почаевската обител.

Бог да благослови делата ни да са за Негова слава и за наше духовно преуспяване! Амин!

Почаевската лавра се намира в град Почаев, Търнополска област, днешна Украйна. Първоначално там живеели много малко хора, те и днес живеят на север от лаврата, в район, наречен Стар Почаев. Цялата почаевска покрайнина, разделена в различни посоки от хребета на Карпатските планини, е удивително разнообразна и приятна. Тази местност може да се oпредели като една от най-прекрасните в Малорусия. Самата лавра се намира в една от планините, започващи от град Кременца, и е видна от всички посоки на разстояние петнадесет или осемнадесет версти (1 верста е равна на 1.0668 км), а от някои места дори много по-отдалеч.

Началото на монашеския живот там, където сега се намира Почаевската лавра, се отнася към времето на нашествието в Русия на татарския хан Батий. По написаното в „Книга на исковете и документите“ от 1661 г. и пазена до днес в лаврата – става дума конкретно за 1240 г. В книгата „Планина Почаевска“ основаването на обителта се описва така: двама православни монаси (идващи от Киево-Печарския манастир, бягащи от Киев по време на татарския погром), се подвизавали в пещера на това място, където се намира централната църква „Успение Богородично“ и манастирското здание. Един от монасите, заедно със селянина Йоан, който пасял овцете си, видели веднъж на височината Пресветата Дева в огнен стълб. Когато се доближили до мястото, където било явлението, намерили изписано на камъка изображение на дясно стъпало, изпълнено с вода. Този отпечатък, който сега се намира в голямата църква „Успение Богородично“ (бел. прев.) и до днес се пълни с вода и благочестивите християни пият от нея за душевна и телесна полза. Чудодейното явяване на Божията майка е било, както може да се предположи, първото знамение за особено Божие благоволение към бедното жилище на подвижниците.

Впоследствие не оскъдявали новите доказателства за благоволението Божие към това свято място. През 1559 г. през областта преминал гръцкият митрополит Неофит. На тринадесет версти от Почаев, в с. Орло, на митрополита му се наложило да отседне. Това селце по онова време било доста голямо и принадлежало на една от най-богатите сред аристократите в областта и православна християнка – Анна Тихоновна Гойска. Митрополитът, по покана на Гойска, отседнал в нейния дом и гостувал няколко дни. При отпътуването си той се отблагодарил на достойната домакиня и я благословил, като ѝ подарил древна икона на Пресвета Богородица.

Определено време древната икона се пазела в дома на благочестивата аристократка като заветен дар от светия мъж. Но не може се укри град, който стои навръх планина (Мат. 5:14)! Пресвета Богородица приела молитвения благослов на светия архийерей и скоро извършила обилие от благодатни знамения. Най-напред се появила необикновена светлина, която струяла на моменти от светото изображение: след това самата собственичка имала богоугодни съновидения; най-накрая, след усърдна молитва към иконата, чудодейно се изцелил нейният брат, който бил сляп по рождение. Това били явни доказателства, че иконата, подарена от светия мъж, е чудотворна. След това благочестивата Гойска, изпълнявайки думите на Евангелието „Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи“ (Мат. 5:15), тържествено принесла иконата при монасите, живеещи в Почаевска планина – построена от тях с доброволни дарения, за прослава на Успението на Божията майка – и я дарила за съхранение.

Това се случило през 1597 г. От този момент бележи началото си и историята на Почаевския манастир. В знак на своята особена грижа за мястото, което било осветено от Застъпницата на християнския род, Анна Гойска наредила да се създаде в Почаевската планина нов общежителен манастир, вместо съществуващия тогава пустинножителен. Ктиторката построила дървени манастирски здания и осигурила средства за издръжка на братята. Освен това благочестивата строителка в своето завещание изразила еднозначната си воля: монасите, обитаващи Почаевски манастир и на които е бил поверен дарът на светителя (чудотворната икона), да изповядват единствено и само Православната вяра (в „Гора Почаевская“, напеч. в Лаврата 1803 г. Слава на Пресвета Богородица, III, 2, 111 - 113).

(По изданието: „Преподобни Йов игумен Почаевски: житие, поучения, акатист“).

Портрет на Анна Гойска, дарила чудотворната икона и много средства за построяването на църквата в Почаевския манастир.