Чудото се случва вече повече от 100 години на Преображение

Отново се е случило и днес, 19 август, ежегодното чудо на планината Тавор до Назарет! Поклонници заснеха и разпространиха снимки на забуления планински връх. В деня, когато Православната църква празнува Преображение Господне, на 19 август (по стар стил), всяка година в небето над Таворската планина се появява облак. Той се спуска над православния храм, намиращ се на върха на планината и покрива както храма, така и хората там. Това е удивително явление, защото през лятото по тези места изобщо няма облаци.

Планината Тавор е висока 588 метра и се намира в Ездрелонската долина. Склоновете ѝ са покрити с дървета и храсти, а пролетта се отрупва с цветя. Но наоколо е безплодна земя и обгоряла от сушата и слънцето пустиня. Именно тук на планина Тавор, според Преданието, е станало Христовото Преображение: „и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“, (Матея. 17:1).

До 19. век на Тавор стояли само купчина каменни останки от някогашния храм, въздигнат от царица Елена. През 1854 г. на планината дошъл йеромонах Иринарх, духовен син на преп. Паисий Величковски. На мястото на древния храм старецът издигнал каменен престол и започнал да извършва богослужения на него. Скоро за това узнали местните жители. Слухът за праведността на таворския старец започнал да се разнася навсякъде и тогава няколко заможни семейства му дали пари, за да построи църква. На помощ се отзовали и Йерусалимският патриарх и началникът на Руската духовна мисия. Строителството било завършено през 1911 г., но йеромонах Иринарх не доживял да види готовия храм.

След освещаването на храма свещениците забелязали, че всяка година на празника Преображение неизменно се появявал облак. Понякога се събирали много облаци. Дори при пълното безветрие на лятото те прелитали до храма и засенявали Таворската планина. Август по тези места е най-сухият месец, когато на небето няма нито едно облаче и никакъв вятър. Това явление светкавично добило известност в целия православен свят и от всички краища на земята започнали да се стичат поклонници. Хиляди хора станали свидетели на това чудо: „Видяхме на небето облаци, които долетяха отнякъде с огромна скорост и застанаха над нас, въпреки че нямаше дори помен от вятър”.

Понякога облаците се държали удивително: „На литургията пяха два хора. Внезапно над първия се появи облак. Когато запя вторият хор – облакът се премести над него. После пак над първия и обратно. И това продължи през цялата служба!”

Още в началото на 20. век на Тавор, недалеч от православния храм, своя базилика построили и католиците. Но ето какво свидетелстват в своите разкази поклонниците: „Облаците, сякаш плувайки във въздуха, стигат до православния храм. После сменят посоката и тръгват да напускат пределите на храма, на човек му се струва, че се отравят към отстоящия на 400-500 метра католически храм, но в мига, в който напуснат пределите на православния, тутакси се разсейват и не стигат до него...”

Чудото на Тавор е доказано и от комисията по чудесата към РПЦ, където метеоролози са измервали физичните условия там и са доказвали, че облакът не може да се образува по естествен път.