Скъпи Виталий, Ти трябва да следиш мисълта на о. Ал. Шмеман. Той пише именно за в случаите, в които християните се причастяват всяка неделя. Стигне ли се до такава практика, естествено и трябва да се преразгледа въпроса с изповедта. Ако причастниците живеят с литургичния ритъм и пълноценно участват в Светата Литургия, то значи и да се подготвят те за нея. Едва ли о. Александър желае да толерира една нагласа, че Причастието се взима като "почерпка". Това не са мои предположения, а наблюдения на базата на това какво той е писал и за поста, и за изповедта и за духовния живот като цяло. Християни, които живеят в духовния ритъм на ежеседмичносто причастяване, не са небрежни в ежедневието си, пазят се от грехове, постят в сряда и петък, спазват евхаристийния пост. Да искаш от такива да се изповядват всеки път, преди причастие е нелепо, защото така се профанизира самата изповед - не допускаш ли, че е възможно, заради нагласата, че непременно трябва да се изповядаш, да започнеш, вторачен в себе си, да си "измисляш грехове"? Говоря в идеалния случай. Ако пък те съгрешават, тогава е изповедта и забраната за участие в Причастието за определен период от време, според преценката на духовния наставник (съобразно и каноните на Светата Църква). Не мисля, че постъпваш коректно също така като привличаш мнението на о. Серафим, защото липсва контекста му. Дали това са възгледите по устава, заради които се разминават те двамата. За да бъдещ коректен, трябва да дадеш текст, в който о. Серафим говори против практиката на постоянното причастяване. Но, дори тогава пак не е задължително о. Александър да е неправ. Светата Църква ясно е определила поради какви грехове някой се лишава от участие в Евхаристията - изброила ги е и ги е описала в каноните си. Те са винаги конкретно. Забраната за причастяване се основава на тяхното извършване, а не на всеобщата греховност". Защото, нима нямаха древните християни изкушения и всеобща греховност? Имаха, разбира се, но и тях, и нас Господ ни приканва да се молим да получаваме Причастието (хлябът наш насъщен) всеки ден. И едва ли Той ни толерира да си го имаме като нещо, което обезателно трябва да получим, но напротив - такова, за което да се молим, постим, пазим от грехове, полагаме духовен труд.