Смятам че, отец Александър задава максимума, идеала. И това не е нередно, защото постоянното причастяване, както виждаме от думите на Христос в молитвата "Отче наш" не е нещо, което е било за времето си, но е такова, към което трябва да се стремим, да влагаме всичко от себе си и да надминаваме даже себе си, в стремежа да оделотворим думите на Спасителя. Иначе какви християни сме? Може да сме добре подковани идеологически, да сме страхотни ревнители за някаква си наша чистота на православието, но не и християни - такива, които жадуват Христос. Светите апостоли ни завещаха копнеж по Христа, а не социална програма или философска система.